Структура


Апостолска Реформирана Църква е църква-вероизповедание с изградени към нея съгласно устава местни поделения – Апостолски Центрове и Местни Църкви.

Апостолска Реформирана Църква може да регистрира свои местни поделения - Апостолски Центрове и Местни Църкви - като юридически лица в окръжния съд по седалището им или при условията на уведомителен режим в регистъра на общините според населеното място.

ОРГАНИ

Управителните органите в Апостолска Реформирана Църква са:

1. Обединяващ Апостол.

2. Национален Апостолски Съвет.

ОБЕДИНЯВАЩ АПОСТОЛ

Обединяващият Апостол организира, наглежда и изгражда Апостолска Реформирана Църква, Апостолските Центрове и Местните Църкви. Обединяващият Апостол е духовният и административен ръководител, назначен на учредителното събрание на Апостолска Реформирана Църква и не подлежи на избор. Като такъв той е отговорен за лидерството, докато желае и може да изпълнява тази роля.


Обединяващият Апостол има следните функции:

1. Води и дава дирекция на Апостолска Реформирана Църква.
2. Упражнява лидерство и настоятелство.
3. Отговорен е за духовното състояние на Апостолска Реформирана Църква, нейното бъдеще, дирекция, формиране и изграждане.
4. Отговорен е за създаването на градивни взаимоотношения с други църкви и мрежи, институции и органи в страната и извън нея.
5. Координира провеждането на регионални и национални събрания и конференции с цел изграждането на локално-териториални църкви и мрежи като цяло.
6. Упражнява грижа и настойничество за Старши Апостолите – членове на Националния Апостолски Съвет.
7. Носи отговорност за моралното и духовно състояние на апостолската мрежа.

Обединяващият Апостол може да бъде заменен с друго лице:

1. При доброволен отказ.

2. При физическа неспособност или смърт.

3. Поради грях от морално и духовно естество.

1.Обединяващият Апостол е духовно отговорен пред Националния Апостолски Съвет. В случаите на морален провал или отклонение от доктрината на Апостолска Реформирана Църква, Националният Апостолски Съвет има право да вземе решение за неговото отстраняване. Такова решение има валидност само при пълен състав на Националния Апостолски Съвет и при 100% консенсус между членове на НАС относно възможното отстраняване на Обединяващия Апостол.

2. В случай на доброволен отказ или при физическа неспособност или смърт, Обединяващият Апостол има правото да назначи един от членовете на Националния Апостолски Съвет в позицията на Обединяващ Апостол. Това назначение трябва да стане писмено или може да бъде посочено в завещателен документ или декларация при случай на смърт.


НАЦИОНАЛЕН АПОСТОЛСКИ СЪВЕТ

Националният Апостолски Съвет, изписван за краткост НАС, представлява Апостолска Реформирана Църква пред държавата, юридическите и физическите лица в страната и чужбина. Правомощията на Националният Апостолски Съвет са от изключително представителен характер и в интерес на всички местни поделения на Апостолска Реформирана Църква. Старши Апостоли, които са част от Националния Апостолски Съвет нямат право да се месят в устройството и дейността на местни поделения на Апостолска Реформирана Църква, които не са под тяхната непосредствена апостолска грижа.

Националният Апостолски Съвет се състои от приети от Обединяващия Апостол Старши Апостоли на местните поделения – Апостолски Центрове, за неограничен период време. Обединяващият апостол може да назначи и пророци и учители, които са част от местни поделения на Апостолска Реформирана Църква, за членове на Националния Апостолски Съвет.

Броят на участниците в Националния Апостолски Съвет е неограничен и променим.

Правомощията на Националния Апостолски Съвет са да приема, утвърждава, допълва и изменя устава на Апостолска Реформирана Църква под лидерството и в единство с Обединяващия Апостол.



МЕСТНИ ЦЪРКВИ

Местните поделения на Апостолска Реформирана Църква са автономни и независими Апостолски Центрове и Местни Църкви, които приемат настоящия устав и са регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията.

За местно поделение се счита общение от новородени християни и тяхното Презвитерство, което е избрано от Святия Дух и ръкоположено от Старши Апостола на Апостолски Център.

По решение на Обединяващия Апостол местните поделения – Апостолски Център или Местна Църква - могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им или при условията на уведомителен режим в регистъра на общините според населеното място.

Местна Църква e събрание на новородени християни, които имат убеждението, че Святият Дух ги призовава да бъдат част от едно и също духовно тяло и приемат лидерството и управлението на Местната Църква.

Местната Църква може да стане Апостолски Център след разпознаването, приемането и провъзгласяването на Главния Презвитер на църквата от Обединяващия Апостол за служител с дара на Апостол, извършването на апостолско дело и наличието на исторически плод от това дело, като например новопосадени църкви, издигането на богоугодни лидери и изобразяването на Христос в живота на тези, които са обвързани с нейната дейност.

Всяка местна църква, част от вероизповеданието Апостолска Реформирана Църква има следната форма на духовно управление: Главен Презвитер и Презвитерство.


ГЛАВЕН ПРЕЗВИТЕР

Главният Презвитер е духовен и административен лидер на съответната Местна Църква.

Главният Презвитер на МестнатаЦцърква е отговорен пред Бога за духовното и материално състояние на църквата. Той представлява Местната Църква в структурата на АРЦ, както и пред държавните и други административни органи.

Главният Презвитер става такъв чрез ръкополагането му от един от Старши Апостолите на Апостолска Реформирана Църква или при наличие на предишно ръкополагане, чрез приемането на съответния служител под грижата на дадения Старши Апостол.


Главен Презвитер на Местна Църква след ръкополагането му има право да извършва богослужебни дейности и ритуали, присъщи на християнската вяра: венчавка, посвещение на деца, погребения и други.

Главният Презвитер трябва да отговоря на изискванията за духовно лидерство, описани от апостол Павел в 1 Тим. 3:1-7 стих. Освен това той трябва да е избран от Святия Дух да бъде Презвитер (старей) на дадената църква (Деяния 20:28). Ръкополагането на презвитери от апостол е божественият начин за запазване на чистотата и силата на новозаветното служение (Деяния 14:23). Презвитерството е позиция и божествен избор, които трябва да бъдат подкрепени от характера и делата на служителя. Главният Презвитер, според благодатта, която е приел от Христос, има свободата да служи чрез съответните дарове и призвания, които е приел от Бога. Той или тя могат да функционират, в който и да е петте офиса на служение, дефинирани от апостол Павел в Ефесяни 4:11-12.

Главният Презвитер на Местната Църква избира и определя името на църквата, модела, структурата и приоритетите на служение, както и начините за тяхното изпълнение, стига това да не е в противовес с разбиранията, целите и вярванията на Апостолска Реформирана Църква като цяло.

Главният презвитер не може да създава устав и правилник за управлението на Местната Църква, които противоречат на Божието Слово и вярванията на Апостолска Реформирана Църква.

Главният Презвитер, в качеството си на административен ръководител на местното поделение, може да назначава на платени или доброволни позиции, професионалисти от различни сфери, с цел изграждането на църквата и делото, възложено от Господа. Главният Презвитер, като работодател и Местната Църква като институция са отговорни пред властите за своите трудово-правни взаимоотношения съгласно трудовото законодателство на Република България.

Главен Презвитер, който не живее според стандартите на святост определени от Божието Слово, разпространява еретични учения и не приема корекция и дисциплина от Старши Апостола под чиято грижа се намира, може да бъде отлъчен от структурата на Апостолска Реформирана Църква с решение на Старши Апостола пред който той е отговорен.


ПРЕЗВИТЕРСТВО

Презвитерството на Местната Църква представлява управлението на Исус Христос в съответното тяло.

В основата на Презвитерството на дадената места църква е Главният Презвитер, който е настойник на църквата и отговорен пред Исус Христос за нейното състояние и развитие.

Главният Презвитер на дадената Местна Църква, избира Презвитерството на Местната Църква под и чрез водителството на Святия Дух.


Презвитерите на Местната Църква са тези, на които Бог е дал духовна власт да подкрепият Главния Презвитер, единството на църквата и изпълнението на служението и делото на служение. Те трябва да бъдат одобрени служители на Евангелието, способни да поучават Божието Слово, пример за вярващите и отговарящи на изискванията за старейство от 1 Тимотей 3:1-7.

Броят на Презвитерите в дадена Местна Църква се определя от Главния Презвитер на Местната Църква според водителството на Святия Дух.


АПОСТОЛСКИ ЦЕНТЪР

Апостолски Център е местно поделение, чиито Главен Презвитер е разпознат като Апостол от Обединяващия Апостол на АРЦ. Дейността на Апостолския Център се отъждествява с апостолски призив и че това местно поделение е станало духовен и ресурсен център за разпространение на вярата в Исус Христос, както и за основаването и изграждането на други Местни Църкви.

Всеки Апостолски Център, част от вероизповеданието Апостолска Реформирана Църква се управлява и представлява от Старши Апостол.

Старши Апостолът може да основава Апостолски Тим, който да го подпомага в дейността му.

СТАРШИ АПОСТОЛ

Главен Презвитер на местно поделение, който с течение на времето демонстрира превъзходен християнски характер, благодатта на дара на Апостол и исторически апостолски плод в служението си, бива духовно и публично разпознат от Обединяващия Апостол на АРЦ като Апостол. Поради факта, че Апостолът може да е издигнал под своята грижа и други Апостоли, които служат като част от неговия апостолски тим, той бива разпознат като Старши Апостол, а църквата или служението водено от него придобива статута на Апостолски Център. Това разпознаване се извършва публично, по време на специална церемония, съпроводена от полагането на ръце от страна на Обединяващия Апостол и избрани от него служител, както и чрез издаването на специално писмо-пълномощно, на чието основание се променя и статутът на местно поделение от Местна Църква в Апостолски Център.


При разпознаването на даден лидер за Старши Апостол, той бива приет от Обединяващия Апостол в Националния Апостолски Съвет на АРЦ. Старши Апостолът може да бъде упълномощен да представлява вероизповеданието пред окръжните съдилища за регистрация на Апостолски Център.

АПОСТОЛ

Апостолът е християнски лидер, който е надарен, научен, назначен и изпратен от Исус Христос с властта да установи основното управление на църквата в рамките на определена сфера на служение. Апостолът върши това, тъй като чува какво Духът говори на църквите и поставя нещата в ред според водителството на Духа, с цел растежа и зрялостта на Църквата.


АПОСТОЛСКИ ТИМ

Старши Апостолът на Апостолски Център е отговорен за издигането на своя апостолски тим, с който той върши апостолското дело, възложено му от Бога. Този апостолски тим може да бъде съставен от презвитерството на Апостолския Център и/или други служители, които Старши Апостолът избере за свои съработници. В състава на апостолския тим могат да влизат други апостоли, пророци, учители, евагелизатори и пастори, обучени и избрани от Старши Апостола за делото на служението.

Старши Апостолът и неговият апостолски тим могат да основават нови църкви, както и да поемат грижата за вече съществуващи такива, стига те да приемат учението и вярванията на АРЦ. Служението и апостолската сфера на всеки Старши Апостол се определят не по териториален принцип, а според отворените врати и богоугодни взаимоотношения с други лидери, в които Святият Дух води апостолския тим. При основаването на църква в град или територия, на която вече действат друг апостол или апостоли, членове на АРЦ, Обединяващият Апостол ще очаква лидерите на тези служения да демонстрират взаимно уважение, взаимопомощ и любов, както подобава на зрели апостолски лидери, посветени на общо апостолско дело.

НАСТОЙНИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Старши Апостолът развива настойнически и лидерски тип връзки с лидерите, които издига и ръкополага, включително с Главните Презвитери на Местни Църкви, които са под неговата грижа. Старши Апостолът избира формата на взаимоотношение с църквите, които са под неговата апостолска грижа. Тези взаимоотношения, включително финансови такива, трябва да бъдат плод на пълноценно взаимоотношение и не могат да бъдат в разрив с ценностите на Новия завет, Устава на АРЦ, добрите нрави и законите на РБългария. Старши Апостолът служи, наставлява и води тези, които са се доверили на неговото лидерство, като по този начин съдейства за развитието на апостолското дело и разширяването на Божието царство.