apostolos.bg ВЯРА

30 мощни принципи: №19 Проблемите не са трагедия

2010-07-21T06:44:00.000-07:00

от Георги Бакалов

"Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания" (Яков 1:2)
 Всички имат проблеми. Ако ми кажеш, че нямаш никакви проблеми или си лъжец, или имаш умствени проблеми или живееш на "друга планета".

Когато говорим за планетата Земя, за нас обикновените хора и за всичко, което наричаме живот, проблемите са част от съществуването ни.

 През последните 19 години съм бил служител на пълен работен ден (като съм положил и много извънреден труд). Мога да ти кажа едно нещо: навън има повече проблеми, отколкото ти и аз можем да си представим!

Обичам да помагам на хората. Но съм забелязал едно нещо – има много хора, на които не мога да помогна. Трябва да приема този факт, да се науча да живея с него и да се обърна към Бог, когато ми е твърде трудно да го понеса.  Виждал съм и хора, които имат реални проблеми, и такива, които си мислят, че имат проблеми.

 Разбрал съм също, че има проблеми и трагедии. Ти не можеш да разрешиш една трагедия, трагедиите трябва да се преживеят. Най-общо казано всички трагедии водят до проблеми, но не всички проблеми водят до трагедии.  

Трагедиите са едно от доказателствата за падението на човека. Бог не създаде човечеството и този свят, за да преживяват трагедии. Но те се случват и това е поради факта, че Бог и човекът не са единствените участници в заобикалящата ни действителност. Сатана играе голяма роля в това “уравнение”.   Сатана се намесва чрез проблемите и трагедиите. Няма да видиш над трагедиите голям светещ надпис “Произведено в ада", но те идват именно от там. 

Важно е да се прави разграничение между проблеми и трагедии. Важно е да знаем, че ти и аз можем да потърсим Бог за разрешение на проблемите си.  "Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена." (Яков 1:5)

 Бог има специфична благодат за онези, които преживяват трагедия. 

Да изгубиш работата си не е трагедия, но да изгубиш дете е трагедия. 

Да си счупиш ръката не е трагедия, но да нарушиш брачната си клетва е трагедия. 

Да фалираш в бизнеса си не е трагедия, трагедия е да преживееш духовен банкрут.

 Когато започнеш да различаваш различните видове и степени на изпитания, ще можеш по-успешно да се справиш с живота си.

превод от английски: В. Петрова
източник: www.gbmi.us

30 мощни принципи: №18 Изкорени плевелите

2010-07-07T03:42:00.000-07:00

от Георги Бакалов

"Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш." Еремия 1:10

 Не е достатъчно само да очистваме семената. Изкореняването на плевелите е също толкова важно.

Онези от вас, които са имали градина, знаят как плевелите разрушават почвата. Те поглъщат хранителните съставки, от които се нуждаят растенията, посадени от вас. Изсмукват живота от всичко живо. От тях няма никаква полза. Мразя плевелите.

Толкова много хора са оплетени в плевелите, които врагът е посадил в умовете им. Плевелите представляват лъжливи идеи, мисловни модели и философии. Забележи, че Бог казва на Еремия, че го е назначил да изкоренява и да събаря, преди да е започнал да сади, и да гради.

Иска ми се нещата да проработваха като просто се подсигурим, че сме очистили семето, което посаждаме. Само че, има и много плевели, които трябва да изкореним, преди да можем да посадим безопасно семената.

Лъжливите идеи за брака са разрушили много семейства. Всички ние внасяме мисловни модели -“плевели” в нашите бракове и тези плевели трябва да бъдат изтръгнати, преди да се посадят нови мисловни модели.

Погрешните представи за Бог са отблъснали много хора да повярват в Бог. Лъжливи идеи за парите са накарали много хора да влязат в дългове, които не могат да изплатят.  

Плевелите растат дори, когато ти не правиш нищо. Поп културата посажда лъжливи образи и идеи в нашите умове, дори без някои от нас да го осъзнават.  Необходимо е огледалото на Божието слово и пророческо разпознаване, за да видим тези плевели. Нужно е да проявим решителност, енергичност и постоянство, ако искаме да видим пробив в живота си.

превод от английски: В. Петрова
източник: www.gbmi.us

30 мощни принципи: №17 Очисти семената

2010-06-18T06:02:00.000-07:00

от Георги Бакалов

Всеки от нас иска да види добра жетва в живота си. Всички искаме да успеем в мисията, която Исус има за всеки един от нас. Има две неща, които е нужно да направим, за да сме сигурни, че това ще стане: трябва да очистим семената и трябва да изкореним плевелите.

Исус поучава многократно за принципа на семето.

Божието царство може да се сравни с човек, който хвърли семе в земята. (Марк 4:26).
В първата глава на книгата Битие е описан и законът за възпроизводството.

И Бог каза: Да произрасте земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.(Битие 1:11)

Земята произрасти крехка трева - трева, която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. (Битие 1:12)

Злото ражда зло. Благодатта ражда благодат. Трябва да очистим семето, за да може да произведе според вида си. Нашата доктрина, идеи и дела представляват семена. Каквото посеем, това ще порасне. Удивен съм от начина, по който злото се възпроизвежда през поколенията. Защо тогава праведността да не се възпроизвежда и умножава?

Когато пречистим семето, реколтата ще бъде изобилна! Обърканите християни създават объркани християни. Злоупотребяващи бащи малтретират и създават злоупотребяващи деца. Антисемити раждат антисемити. Расистите създават расисти. Независимо дали ти харесва или не, повечето неща се предават от едното поколение в следващото най-вече чрез подражание, отколкото чрез каквото и да е друго.

Ние трябва да изчистим семената, за да променим реколтата.

превод от английски: В. Петрова

източник: www.gbmi.us

30 мощни принципи: №16 Верността не подлежи на договаряне

2010-06-11T05:00:00.000-07:00

от Георги Бакалов

А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. (1 Коринтяни 4:2)

Всеки от нас има слабости.

Някои хора говорят твърде много, други са плахи, а трети винаги закъсняват. Човешко е да имаш слабости. Върху тези неща човек може да работи, те не са фатални. Но характерът е нещо, което ти и аз трябва да имаме.

Отец гледа на нас, които сме на земята, не само като на Свои деца, а също и като на настойници, на които е поверил дарби, таланти и призвание.

Настойникът трябва да се отнася към повереното му като към свое собствено, но никога не бива да има обсебващо отношение – той трябва да помни, че то принадлежи на някой друг. Ти може да имаш слабости, но не можеш да бъдеш неверен.

Нека предположим, че имаш дарбата на утеха. Толкова много хора се нуждаят от утеха в живота си. Ако разбереш, че твоето присъствие утешава хората и им служи, ще бъдеш ли верен да благославяш другите с това? С други думи, ще продължаваш ли да правиш това отново и отново?

За 20-те години ходене с Бога съм разбрал едно нещо – има много, ама МНОГО хора, които идват при Христос, но никога не стават последователни и верни ученици. Те може да имат дарби и таланти, но не може да им се има доверие.

Верността не подлежи на договаряне. Това означава, че докато си жив, ти трябва да продължаваш да освобождаваш към другите онова, което Бог ти е дал! Ти трябва да изпълниш мисията си!

превод от английски В. Петрова
източник: www.gbmi.us

30 мощни принципи: №15 Ти имаш силата да се справиш с нечистотата в живота си

2010-05-26T05:23:00.000-07:00

от Георги Бакалов

Духовната нечистота отваря врата за Сатана в нашия живот. Като християнин ти имаш силата да премахнеш нечистотата от твоя живот – никой не може да го направи вместо теб! Ще разгледаме нечистотата с помощта на нейния старозаветен преобраз – проказата.

...за да учи кога нещо е нечисто и кога е чисто; това е наредбата за проказата и плесента. (Левит 14:57)

Исус каза, че нитo една йота или точка от закона и пророците няма да премине, докато не се изпълни. Днес покривалото от нашите очи е премахнато и ние можем да разберем пророчески новозаветните писания. Това ще ни помогне да разберем пътищата на Бога и да се научим как да се движим с Него в живота, и властта на Царството.

Мойсей даде закона за проказата на израилтяните. Проказата е символ на греха за нас, които живеем в Новия завет. Подобно на греха, проказата има способността да убива бавно и да се предава от човек на човек.

Може да се каже, че най-великата битка на църквата днес е битката срещу греха. Отново и отново чувам пастори, които са паднали в прелюбодейство и за християни в църквата, които вършат най-различни видове грехове – лъжат, крадат и живеят в сексуална неморалност.

Църквите са пълни с лъжебратя, които наричат себе си християни, но с начина си на живот се отричат от Христос и Неговото учение. Апостол Павел говори за лъжливите братя.

Но в действителност ви писах да нямате общение с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. (1 Коринтяни 5:11)

Има хора, които наричат себе си братя, но в действителност те представляват това, което апостолът изброява в този стих.

Знаем, че никой не е съвършен и всеки допуска грешки, а много искрени християни редовно грешат. Обаче, след като се новородим, нашият статут в Царството се променя. Сега вече сме синове. Когато падаме, ние падаме като синове. Когато Бог ни изправя и ни прощава, Той не гледа на нас като на грешници, но нашата идентичност се е променила, ние сме синове и дъщери, и сме праведни в Христос. Когато Той ни съди, ние биваме съдени като синове.

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. (Евреи 12:4)

И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:"Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той. (Евреи 12:5)

Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема." (Евреи 12:6)

Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва? (Евреи 12:7)

Хора, чиито умове са отслабени от лъжите на светския хуманизъм, ще счетат такъв вид послание за оскърбително и трудно за приемане.

Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос.(2 Коринтяни 11:3)

Много ми е трудно да приема това, което се случва в църквата днес: прелюбодейство, блудство, лъжене, крадене, клюкарстване, политики и всякакъв вид зло.

Може би това е само частица от случващото се в действителност в църквата. Апостол Павел заповяда на коринтяните:

Отлъчете нечестивия човек изпомежду си. (1 Коринтяни 5:13)

В Стария завет, когато някой заподозреше, че има проказа в дома си, повикваше свещеника да дойде и да провери. Исус е Първосвещеникът и Апостолът на нашата вяра. (Евреи 3:1). Исус знае как да провери живота ни и да намери заразените камъни.

Когато свещеникът намерел такива камъни, те се изваждали от дома и се заменяли с нови. По този начин се давал шанс на цялата къща. Ако и това не помогнело, проказата заразявала и тези нови камъни, и тогава къщата трябвало изцяло да се разруши.

Нека съборят къщата - камъните й, дърветата й и цялата мазилка на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място. (Левит 14:45)

Това откровение може да се приложи както за отделната личност, така и за цялото Тяло Христово:

• За всеки от нас като личност

Святият Дух желае да дойде и да ни покаже кои камъни (области в нашия живот) са заразени от греха и да ни помогне да се справим с него. Това изисква честност, вяра и разбиране на освобождението, ако искаме да преживеем пробив в живота си. За нас не е нещо негативно да бъдем смъмрени от Господа и Той да ни покаже области на грях или уязвимост към греха в нашия живот.

Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.(1 Коринтяни 11:31)

А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. (1 Коринтяни 11:32)

Трябва да поканим Святия Дух да дойде и да провери нашия “дом” точно както правеха хората в Стария завет. Бог няма да ти помогне, ако не си готов да се смириш и не Го поканиш да бъде Господ в живота ти.

• За всички нас като Тяло Христово

Святият Дух се занимава не само с отделни индивиди, но и с цели общности от вярващи. Ако грехът не бъде конфронтиран публично, той ще се разпространи като проказа в църквата.

Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат страх и другите.(1 Тимотей 5:20)

Исус ни даде насоки за реда в църквата в Матей 18:15-17. Но те рядко се практикуват днес. Ние сме си измислили всякакви извинения да не изграждаме църквата на Исус по начина, по който Той иска да бъде изградена. Истинските апостоли отново се надигат, за да възстановят простотата и чистотата в църквата.

Ако има членове в тялото, които отказват да слушат какво лидерството им казва да направят, за да бъдат свободни, такива хора трябва да бъдат отстранени от църквата.

Веднъж Джон Кели каза следното: “Всички вярващи имат властта да изгонват демони от църквата, но апостолите имат власт да гонят също и хора от там.”

Това е времето, когато трябва да положим всички усилия, за да отидем на по-високо място с Исус. Ние искаме чудесата на първите апостоли, но се дърпаме, когато трябва да приемем святостта, реда и властта на днешните апостоли в живота си. Време е да сложим греха на мястото му, под краката си, точно там, където е мястото на Сатана и неговите демони.

Исус демонстрира господството на Царството над проказата. Ние можем да владеем над греха, болестите и демоните!

И ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. (Матей 8:2)

Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага му се очисти проказата. (Матей 8:3)

7 стъпки за пробив:

ПОМОЛИ Святия Дух да ти покаже кои са заразените области в твоя живот. Бъди искрен и ще се учудиш колко бързо Господ ще започне да преглежда живота ти и да ти показва нечестие и компромис.

ИЗПОВЯДАЙ греха си пред някой, на когото вярваш. Това може да бъде брачния ти партньор, духовен родител (ако имаш такъв), доверен приятел, църковен лидер или някой, който ще знае как да приеме твоята изповед и да се моли с теб.

ОБЪРНИ се от греховния начин на живот. Няма такова неща като: “дяволът ме накара да го направя!”. Ние избираме да съгрешим. Следователно можем да изберем да се отвърнем от греха.

МОЛИ се за освобождение. Идентифицирай камъните (областите) на грях и демонизиране и се освободи от робствата. Най-добре би било, ако има някой, с когото да можеш да говориш, да изповядаш греха си и той също да се моли за твоето освобождение.

ЗАМЕНИ старите камъни с нови. Практикувай богоугодност! (Деяния 24:16) Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест - и спрямо Бога, и спрямо хората.

ВЗЕМИ ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

ПОСТИ И СЕ МОЛИ през това назначено от Бога време. Търси Господа за божествен ред в живота си, очистване, изцеление и освобождение. Вземи решение, че ще преминеш на следващото ниво на любов, живот и преуспяване в Исус.

превод от английски В. Петрова

източник: www.gbmi.us

Пет признака за превръщането ти в духовно слаба личност и шест причини църквата да създава такива хора

2010-05-26T04:57:00.000-07:00

от Джоузеф Матера

По мои наблюдения през последните десет години нивото на посвещение на средно статистическия християнин в Съединените щати се е понижило. Хората сякаш по-лесно се обиждат, по-трудно е да ги накараш да жертват и да полагат доброволен труд и сякаш са по-ориентирани към собствените си нужди, отколкото към Божието Царство.

Макар през цялото това време посещаемостта на църквата да е била висока, моралните стандарти на обществото ни прогресивно са се занижавали.

Следват признаците на превръщането на отделния християнин и на църквата като цяло в духовно малодушни и слабохарактерни хора. (Духовно малодушен е човек, на когото му липсва посвещение, почтеност или сила на духа да живее според библейските стандарти.)

За отделните хора:

I. Предаваш се, когато дойде изпитанието (Притчи 24:10)

Има много християни, които си мислят, че Бог ще извини тяхното половинчато посвещение, поради напрежението, проблемите и стреса, на който са подложени. Словото много ясно говори, че ако в усилно време се отдръпнем назад, Бог няма да благоволи в нас (Евреи 10:38).
Бог високо цени хората, които във време на изпитание се приближават към Него. Подобно на Исус, когато страдаме, би трябвало да се молим дори по-пламенно, вместо да се отдръпваме от Него (Лука 22:44; Евреи 5:7). Когато дойдат трудни времена е лесно да спрем да служим на Бог. Само онези, които са сериозни във вярата и желанието си да станат по-силни в Господа, ще продължат да се приближават още повече към Него, когато времената станат трудни.

II. Не отиваш на служба, когато времето е лошо

През 1978 г., когато за първи път дойдох в църквата, без значение дали вали дъжд или сняг, посещаемостта винаги си оставаше една и съща. В наши дни, обаче забелязвам, че когато вали, посещаемостта спада с 10-25%! Онези, които позволяват лошото време да влияе върху посвещението им да чуят Словото на Бог, са се научили да живеят съобразно природните фактори, вместо да бъдат активни и решителни да живеят за Бог без значение какво се случва! (Под природни фактори разбирам времето или някое друго обстоятелство, което нарушава твоя комфорт.)

В основни линии това означава, че някои хора се опитват да живеят така, че да получават най-добрите неща от небето, без да изпитат болката от умъртвяването на плътта и егоистичните си желания. В резюме: някои хора си търсят извинения затова, че не са прилежни във вярата си (Притчи 22:13), което ги прави да действат като духовно малодушни хора.

III. Опитваш се да водиш християнски живот без да си част от локална църква

Според различните статистически източници в Съединените щати има между 25 и 40 милиона християни, които не ходят на църква! Това е голяма цифра, дори реално да се окаже преувеличена. В основни линии, онези, които се опитват да водят християнски живот, без да са се посветили на локална църква, скоро ще станат духовно малодушни, защото е невъзможно да тълкуваш Словото, да храниш душата си, да се молиш и да изпълниш целта на Бог в максимална степен, без да си се посветил на общата цел на локална общност от вярващи. Имаме нужда от общност, за да чуем какво Духът говори на църквата. Също така ние имаме нужда да функционираме в контекста на локална църква, за да може дарбите ни да работят и да сме отчетни за живота си пред някого.

Когато се изолираме от църквата, ние лишаваме себе си от духовни дарби и сила. Исус каза, че портите на ада няма да надделеят над църквата (Матей 16:18-19), но те със сигурност ще надделеят над изолирани, отделени християни.

IV. Твоите морални стандарти и политическа позиция отразяват мнението на преобладаващата част от обществото

Познавам християни, които одобряват хомосексуалните бракове, аборта и дори гласуват за политически лидери с небиблейска национална политика – само защото това е преобладаващото мнение на хората, с които живеят и работят! Те правят това, без да се опитат да се информират по въпроса като изучат задълбочено какво казва Божието слово по тези въпроси или подкрепят тази позиция въпреки това, което Словото казва, защото са духовно малодушни.

Всеки глупак може да се движи с мнението на мнозинството в културата. Дори по времето на управлението на Хитлер само 5 000 от 16 000 евангелски църкви се противопоставили на неговата социалистическа, тиранична политика, защото по-лесно било човек да се движи с потока на обществото, отколкото да се бори и да отстоява библейските си принципи!

V. По отношение на финансовите си приоритети те дават на Бог “трохите от трапезата си”

Чел съм статистики, които сочат, че болшинството от Христовото Тяло харчи повече за видеопродукти, развлечения и спорт, отколкото дава за мисии и за Божието дело под формата на десятъци и дарения. Библията ни учи, че във финансово отношение ще жънем онова, което сме посели. Това прави християните, които не дават десятък, духовно малодушни, що се отнася до финансовата жетва, която Бог желае да им повери!

По отношение на локалните църкви

I. Църквата е толкова политически обвързана, че не отстоява позицията си по морални въпроси като хомосексуален брак или аборт.

Знам за някои големи църкви, които никога не биха заели открита позиция по морални въпроси като например легализирането на хомосексуалния брак. Според Писанията традиционният брак (между един мъж и една жена) е едно от най-фундаменталните неща, за да съществува здраво общество! Например, бракът между един мъж и една жена е съществувал, преди да е имало църква или някакъв вид човешко управление – прочети Битие 2:24).

Макар да разбирам, че трябва да сме много внимателни, когато от амвона даваме подкрепата си за определен политически кандидат, това не бива да ни попречи да заемем твърда морална позиция по важни въпроси с фундаментално значение за здравето на обществото като брак, аборт и расизъм. Забелязал съм, че пасторите на малки или средни по големина църкви са тези, които обикновено заемат позиция по обществено противоречиви морални въпроси, защото нямат много какво да загубят по отношение на посещаемостта на църквата си. Макар да знам и за изключения в това отношение (Род Парсли и някои други), това е общото правило в либералните градове и щати.

Не вярвам, че всяка неделя трябва да проповядваме срещу греховете в обществото, за да спечелим грешниците, които идват за първи път в събранието. Но в някои случаи (например при криза в законодателството) лидерите трябва да обединят събранията си и да дадат пример за пророчески глас до нацията. Бог изисква това от всички Негови служители в определени моменти от живота им.

II. Събранието е хранено единствено с плитки послания; няма проповеди за святостта, ада, покаянието или библейска доктрина

Проповядват се 20-минутни повърхностни мотивационни библейски послания, в които никога не се говори за ада, вечното осъждение или здравата доктрина, необходима за балансиран християнски живот – и всичко това с цел да се харесат на най-голям брой посетители. Някои пастори, които прилагат този подход, наваксват като провеждат силна програма за ученичество или в средата на седмицата имат служба, КОЯТО НЕ Е ОТВОРЕНА и е само за редовните членове, на която се проповядва пълното евангелско послание. Неделната служба протича повече като евангелизационно събитие, на което не се дава задълбочено поучение.

Това може да създаде проблем: когато тези неделни послания се предават по телевизията или през интернет, по-млади пастори, които не познават пълната програма на тази църква, ще организират своите църкви и служение според тази съкратена версия и никога няма да добавят задълбочено поучение и програми за ученичество през седмицата. По същество, те може и да имат многочислена растяща църква, но тя ще се състои от духовни бебета, които не са яли нищо друго освен млякото на Словото, което ги е направило духовно немощни хора, които могат да понесат само позитивни послания за самопомощ (1 Коринтяни 3:1-3).

III. Няма редовни молитвени събрания

Когато дойдох при Христос, обикновено се казваше, че само истинските членове на църквата идват на седмичното молитвено събрание. В това има голяма доза истина. Но в повечето евангелски църкви този критерий дори не може да се приложи, защото те нямат нито една служба, посветена на молитва!

Съществува и друго често срещано изказване: “Неделната сутрешна служба показва колко е популярен проповедникът; неделната вечерна служба показва колко е популярен гост-говорителят, а молитвеното събрание, показва колко е популярен Бог!” Църква, в която Бог не е популярен, ще бъде пълна със слаби в духовно отношение хора, които не могат да отстояват позицията си и изоставят Бог в момента, когато нещата в живота не станат по техния начин!

IV. Младежкото служение е предимно социален клуб, който не изгражда посветени християни и лидери

Много младежки групи се състоят предимно от “хладки” младежи, защото в опитите си да привлекат младите хора от църквата и обществото, те се ограничават само в това да им помагат да развиват взаимоотношения помежду си, да играят игри и да общуват. За съжаление, ако събереш в една стая група тийнейджъри от църквата, без да им проповядваш силно библейско послание и да ги наставляваш, това би довело до провал и служението би се превърнало в място за секс, наркотици и светски срещи! Дори съм чувал за няколко църкви, които буквално са закрили младежките си групи, защото в тях започнали да се налагат ценности, с които църквата се бори и не ги одобрява!

Ако младежките групи нямат за цел да изградят лидери и ученици, те ще доведат единствено до приспособяване към ценностите на светската култура в събранието и ще произведат слабохарактерни и плътски християни.

V. Лидерите и членовете на църквите функционират съгласно светските стандарти за човешката сексуалност, брака и развода.

Когато в края на 80-те години на XX век евангелската църква започна да преживява бум на разводите и секс-скандалите, това беше признак, че културният упадък на нашата нация вече е навлязъл и в църквите. (Или дали не е обратното: духовният упадък на нашите църкви е довел до културен упадък на нацията!) Пред лидерството на църквите тогава стоеше следният избор: или да тропне с крак и да установи стандарт на святост в църквите или просто да се окопае и приспособи към обстоятелствата.

За съжаление много повече лидери започнаха да се развеждат с партньорите си поради небиблейски причини, а други продължиха в служение, и макар да имаха множество извънбрачни връзки, никога не се оттеглиха от служение, за да се покаят и да преживеят пълно възстановяване.

Църквите, които функционират по този начин има опасност да създадат събрания от духовно слаби хора, а не хора с характера, духовната сила и почтеността, необходими за изграждане на християнско семейство, с поемане на лична отговорност.

VI. Хвалението има за цел да развлича хората, а не да ги въведе в поклонение на Господ

Въпреки че през последните години в Тялото Христово са били изградени много и невероятни тимове за хваление и поклонение (което е донесло голямо обновление и дори съживление в много деноминационни църкви), вероятно има голям процент християнско хваление и поклонение, което цели да развлича множествата и да развива бизнес.

Напоследък говорих с човек, работещ в индустрията на Госпъл музиката и той ми каза, че сред творците в тази сфера сексът е решен проблем и един изпълнител му казал, че не е нужно вече да си търси секс партньорки в света - той просто свири Госпъл музика и те сами идват при него.

Този човек ми каза също, че понякога дори той самият не знае дали продължава да вярва в Бог след преживяванията, които е имал, по време на турне с една госпъл група! Винаги, когато основната цел на тима за хваление и поклонение на една църква е да развлича хората, вместо да ги води в поклонение, той започва да служи на егото, гордостта и похотта на плътта, при което госпъл изпълнителят се превръща в идол и което може да доведе до създаването на духовно слаби хора.

източник: www.josephmattera.org

Осем ключа към лично усъвършенстване

2010-05-12T03:45:00.000-07:00

от д-р Джоузеф Матера

Бог е вложил в нас естествени и духовни закони, които можем да използваме, за да надделеем над плътското си естество и да се усъвършенстваме и развием потенциала си като човешки същества. Невярващите също могат за се възползват от тези закони и да се усъвършенстват в някои области от живота си, защото Бог има благодат, която е достъпна за всички. Следват няколко принципа, които всички лидери трябва да се научат да прилагат.

I. Поддържай позитивно отношение (Филипяни 4:8)

• Библията ни заповядва да мислим само за неща, които са добри, чисти, благородни и похвални.

• Не е въпрос само да се почувстваш добре, след като си се молил; става въпрос винаги да поддържаш позитивно отношение.

• Няма значение какво другият човек ти е направил; има значение какво ти правиш с твоите мисли. Много от нас позволяват нараняващи думи да продължават да ни влияят и да определят бъдещето ни.

II. Виждай себе си като успешен в бъдещето (Евреи 12:1-2)

• Исус понесе смъртта на кръста, защото виждаше предстоящата радост.

• Не оставяй настоящите ти обстоятелства да определят бъдещето ти (Римляни 4:17-19).

• Не продължавай да размишляваш за нараняванията и провалите си или за постъпките на хора, които са те разочаровали. Не позволявай тези неща да продължават да те разрушават! Фокусирай се върху целия потенциал, дарби, способности и сила от Бога, които са на твое разположение, като вярваш в Него, че ще ти даде победата.

III. Бъди постоянен при краткосрочните цели, които са лесно постижими

• Когато отново започнах да свиря на китара (след почти 10-годишно прекъсване) дори не знаех как да изсвиря един акорд! Възстанових си владеенето на инструмента като практикувах акорди за 5-10 минути на ден, няколко дни в седмицата. Не се опитвах да свиря по няколко часа на ден и седем дни в седмицата както в тийнейджърските години. В този случай щях да се обезсърча и да не посегна към китарата. Започни с малки стъпки и бъди постоянен. Удивително е колко ефективно може да се окаже постоянството! Ако се посветиш да четеш, да се молиш и да правиш упражнения за кратко време, но си постоянен да го правиш през деня на малки порции, това ще трансформира живота ти!

• Някой е казал, че ако четеш по даден предмет по един час на ден в продължение на три години, ще станеш експерт в тази област на познанието!

IV. Инвестирай времето си за постигане на краткосрочни и дългосрочни цели

• Ще бъдеш шокиран, когато разбереш колко много време пропилява всеки ден средностатистическият човек.

• Всеки висококвалифициран човек разполага със същите 24 часа в денонощието като всички останали. Ако планираме мъдро как ще прекараме времето си и го инвестираме в нещо значимо, вместо да гледаме телевизия, видео и да играем онлайн покер и други такива, ще бъдем способни да постигнем велики неща! Всеки път когато кажеш “да” на едно нещо, ти казваш “не” на нещо друго. Ако искаш да водиш живот без ангажименти, никога няма да достигнеш пълния си потенциал.

• Дори, когато работех светска работа - в магазин за фотоапарати, в ресторант или като охрана, носех със себе си Библия джобен формат и четях по една книга от Новия завет всеки ден. През 5-минутните почивки аз я изучавах. През обедната почивка отделях време да я изучавам и всеки ден успявах да изкопча от 30 до 60 минути за това, което доведе до невероятна промяна в живота ми!

V. Впрегни копнежа си да вършиш неща, които ще придвижат първостепенните ти цели, а не твоите хобита

• Това, че имаш силно желание за дадено нещо, не означава, че си призван да се фокусираш върху него. Например, аз обичам да карам ски, да играя тенис на маса и шах и да правя физически упражнения, но това не означава, че трябва да отделям за тези дейности по няколко часа дневно.

• Имам копнеж да уча, да наставлявам и да създавам общности, които създават движение. Тъй като всяко от тези неща е част от моята първостепенна цел, посвещавам основна част от времето си всеки ден, за да се усъвършенствам в тези области.

VI. Фокусирай се върху едно нещо в дадения момент

• Когато си със семейството си, бъди и в мислите си с него, а не на работа. Когато си на работа, бъди там, а не мисли за хобитата си. Например, когато си на работа не сърфирай в интернет и не влизай във Фейсбук, не се разсейвай. Това ще ти попречи да се усъвършенстваш в работата си и ще намали ефективността ти. Насочи цялото си внимание върху онова, което си отговорен да свършиш!

• Яков 1:8 казва, че “колебливият човек е непостоянен във всичките си пътища.”

VII. Никога не прави компромис с първостепенната си цел, видение и мисия.

• Целта отговаря на въпроса “защо”.

• Видението отговаря на въпроса “как”.

• Мисията отговаря на въпроса “какво”.

• Доброто е враг на най-доброто.

• Разполагам с много възможности как да прекарам времето си. Трябва обаче да отговоря на въпроса дали дадената възможност съответства на мисията ми (онова, върху което се предполага да се фокусирам) и ако е така – имам ли времето да направя даденото нещо по превъзходен начин?

VIII. Поддържай здравословен баланс в живота си

• Ако не балансираш нещата, тогава уменията ти в дадена област ще пострадат.

• Например, Бог създаде човешкото тяло по такъв начин, че неговото здраве зависи от здравето и правилното функциониране на всяка негова част. Например, масажистът въздейства върху мускулите, терапевтът – върху ставите, а хиропрактикът – върху нервната система в тялото. Когато някоя от тези системи не е в добро състояние, това може да повлияе негативно върху тялото, душата и духа ти. Зъболекарят разбира, че устната хигиена на практика определя здравето на сърцето. Ето защо всеки от тези специалисти може да твърди, че неговата област е най-важна, защото всяка част от тялото влияе върху всички останали.

• Аз съм призван да бъда верен, постоянен и превъзходен при изпълнението на всяка отговорност, която ми се възлага, без значение дали тя ме пали най-много или не. (Налага ми се да правя неща в помощ на църквата, семейството си и хората около мен, които не винаги отговарят на дара и желанията ми. Но това е тест за вярност, който изгражда характера. Ако не мога да бъда верен в тези отговорности, то аз не съм балансиран и Бог не може да ми повери неща, за които имам вътрешен копнеж. Най-велик в Божието царство е човекът, които не мисли за себе си, а действа като слуга.)

• Аз съм призван да поставям на първо място Божието царство в живота си що се отнася до моето семейство, призвание и личностно обновление. Животът е постоянна битка за постигане и поддържане на добър баланс в подвижните пясъци на живота и обстоятелствата. Например, мога да посветя целия си живот на целта да създам богатство и мога да бъда наистина успешен в това. Но ако, докато усвоявам бизнес умения, изгубя здравето, семейството и връзката си с Бог – това не е истински успех! Баланс означава да работя усърдно, да свиря усърдно, да спя достатъчно, да се храня правилно, да търся Бог в лична и обща молитва и да слушам какво Духът казва за църквата, за да може да дам приноса си за изпълнението на нашата обща съдба.

източник: www.josephmattera.org

30 мощни принципи: №14 Срещни се с Бога

2010-05-12T02:13:00.000-07:00

Когато започнем да губим убеждението си, ставаме като Гeдеон, който се криеше от враговете си, опитвайки се да оцелее. И дори след като ангел дойде и му говори, той продължаваше да изпитва несигурност относно реалността на Бога и Неговото обещание за пробив. Мнозина в църквата са изгубили УБЕЖДЕНИЕТО СИ.

Когато се окажеш на такова място в твоя живот, може би е време да се срещнеш с Бога! Когато се срещнеш с Бога, твоята вяра се изостря!

За да пробием през тъмнината, трябва да имаме вяра, която преминава отвъд преживяването на службата в неделя сутрин. Убеждението е агресивна, инициативна и пробивна сила, която липсва в църквата днес. Някои я наричат “прекомерна ревност” и “нетолерантност”. Но ние говорим за ...убеждение! Да, вярата наистина идва от слушане на слово (рема) от Бога. Обаче, когато Бог се задейства и преживеем суверенната Му сила, вярата ни се променя. Тя се активизира, изостря и се превръща в убеждение. Дяволът мрази именно това да се случва днес в църквата. Той няма нищо против църкви, пълни с формални християни.

Дяволът се страхува от хора с убеждение.

Когато нашето убеждение отслабне, Бог може дори да ни даде знак. Знакът от Бог е нещо толкова неоспоримо, свръхестествено и трансцедентално по природа, че то прогонва всичките ни страхове, събаря бариерите на врага, прониква отвъд нашето логическо мислене, и пронизва сърцето ни със свидетелството за силата, любовта, истината и реалността на Бога.

... защото ви донесохме Благата вест не само с думи, но и със сила, със Святия Дух и с дълбоко убеждение. Вие знаете как живеехме, когато бяхме сред вас. Правехме го за ваше добро. (1 Солунци 1:5 – Съвременен превод)

Думата «убеждение» тук е превод от корена на гръцка дума, която означава: да изпълниш изцяло (по видим начин), напълно да увериш (или убедиш), изцяло да изпълниш – със сигурност да вярваш, напълно да знаеш (да си убеден), да дадеш пълно доказателство за.

Днес в църквата има твърде много от хора, които не са нищо друго освен продукт на разводнено, политически коректно, обществено приемливо, дружелюбно към културата “евангелие”. Също така погрешното поучение за “вяра” понякога създава “християни-роботи” (както ги нарича моят любим приятел пророк Джон Излеб). Отново евангелието трябва да бъде проповядвано не само с думи, но също и със сила, в Святия Дух и с ДЪЛБОКО УБЕЖДЕНИЕ.

Откъде придобиваме дълбокото убеждение? От срещата си с Бога!

Бог порази ли Гeдеон задето поиска от Него знамение? Не! Всъщност самата молба на Гeдеон идваше от вече вярващо сърце. Той беше честен пред Бога, признавайки си, че не му достига нещо, за да се изправи и да стане лидер. Всъщност, аз вярвам, че Бог беше доволен от молбата на Гeдеон. Аз вярвам, че когато ангелът му даде знамение и огънят дойде, за да пояде жертвата на Гeдеон, славата на Бога и присъствието на Божия мир и любов, изцяло го заляха, и той падна, и се поклони на Бог като Йехова Шалом. Гeдеон беше превзет от Божията доброта и милост! Гeдеон беше шокиран, че вместо да го порази на място, Той дойде с мир и сила.

Имаме ли нужда от вяра? Да! Трябва да се научим как да ходим чрез вяра, а не чрез виждане. Но в същото време трябва да сме честни пред себе си и пред Бога, и да осъзнаем, че се нуждаем от НЕГО.

Не каза ли Исус на апостолите да чакат, докато дойде Святия Дух? Да чакат за какво? Те бяха упълномощени, призвани и дори бяха видели възкръсналия Христос.

Какво повече можеше да им е нужно, след като бяха видели как Христос възкръсва от мъртвите? Вътрешният им човек се нуждаеше от ПРЕЖИВЯВАНЕ. А вярата им се нуждаеше от острие, наречено УБЕЖДЕНИЕ.

И те трябваше да се молят на Бог да се задвижи... и да чакат...и да Го приемат, когато дойде. Те трябваше да отидат в горницата и да чакат преживяване с Бога. Това, което се случи в деня на петдесятница не даде вяра на апостолите и не прибави към тяхната вяра. То стана, защото те вече имаха вяра. Но след като върху тези мъже слязоха огнени езици, те излязоха и проповядваха с дълбоко убеждение! Те трябваше да чакат 10 дни и да се молят на Бог да изпрати обещаното. Затова казвам, че ти можеш да се молиш Бог да се намеси в твоя живот и да те издигне на ново място с Него!

Ти дори може да знаеш какво Бог иска да направиш за Него, но да ти липсва силата на убеждението, за да се придвижиш напред.

Бъди честен пред себе си, спри всички религиозни молитви, от които само ти се доспива. Разбери, че Бог чува само думи, които идват от сърцето. Помоли Го да изпрати огън, позволи Му да бъде Бог ЗА теб, а не само чрез теб. Приеми в смирение Неговата доброта и чудесата Му. Позволи Му да ти засвидетелства и да ти докаже любовта Си.

Веднага бащата на детето извика: Вярвам [Господи]! Помогни на моето неверие. (Марк 9:24)

от Георги Бакалов

превод от английски: Валентина Петрова
източник: www.gbmi.us

30 мощни принципи: №13 Виж твоята обещана земя!

2010-04-19T06:18:00.000-07:00

А вярата е даване на твърда увереност на онези неща, за които се надяваме, имаме убеждения за неща, които не се виждат. (Евреи 11:1)

Страхотен и мощен принцип! Представи си и виж с очите на вяра твоят живот, твоята обещана земя! Дръж това видение. То е твоята котва на надежда и двигателят на твоя живот!

Много хора ще кажат: Как смееш да казваш, че представата и мисленето за по-добър живот може да бъде моята котва на надежда в този живот? Аз мислех, че това е Исус!”

Да, Исус е – както в този живот, така и в следващия. Но кой казва, че е погрешно да мечтаеш за своята обещана земя? Какво лошо има да разделиш житейския си път и да мислиш зa следващата стъпка в този живот, преди да си твърде загрижен за влизането във вечността?

Исус каза: Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. (Йоан 10:10)

Звучи така сякаш Той говори и за двете - както за настоящия момент, така и за вечността. Ако ти искаш да си мизерен днес и сега, добре! Но не пречи на напълно нормалния стремеж на останалите да имат по-добър живот с Бога на тази земя.

Представи си, че млад мъж отива при млада жена и й казва: “Ще се омъжиш ли за мен? Ето какво мога да направя за теб: Ще те бия всеки ден. Ще се отнасям към теб като с боклук пред децата и ще те държа бедна и зависима от мен за пари!”
Колко психически здрави жени според теб биха се усмихнали и казали “Да! Да! Да!” Нито една.

Ако нямаме стремеж за по-добър начин на живот в този живот, ние сме по-зле и от средно статистическата двойка, която днес се жени, понеже повечето от тях поне си представят някакъв по-добър, а не по-лош, живот заедно. Макар 50% от тях да се развеждат след това, поне са опитали, нали?

Погрешната теология отрича на християнина дори правото да опита! “Бъди смирен”, “Не бъди арогантен” или други заучени фрази оформят мисленето на много християни.

Отърси се от това! Излез от подобни религиозни влияния и ела под водителството на Христос. Той не е заинтересован да те направи да изглеждаш сякаш са те кръстили в лимонов сок. Той иска да извършиш големи неща заедно с Него – всъщност, колкото е възможно по-големи неща.

Разбирам, че някои хора трябва първо да се освободят от хватката на мамона върху живота си, преди да могат да преживеят господството на Христос. За други може да има други проблеми и пристрастявания, с които трябва да се справят, за да получат свободата си.

Но всеки човек, независимо какъв е бил първоначалният проблем или корена на злото в живота му, който му е пречил трябва да е свободен от мамона и Сатана в сферата на парите и материалните притежания.

Всички хора в този свят рано или късно придобиват някаква собственост. Всеки от нас трябва да се научи да бъде добър настойник на материалните богатства, за да може Отец да ни повери “истинското богатство” на небето.

Сега, нека си представим живот, изваян от истинските богатства на Христос (частичен списък):
o Праведност, мир и радост в Святия Дух.
o Дарбите на Святия Дух.
o Пророчество.
o Благоволението на Отец.
o Разбиране на Писанията.
o Мир в ума.
o Божествено здраве.
o Здрави взаимоотношения в семейството ти.
o Добри взаимоотношения с близките ти роднини.
o Добри приятелства.
o Добри взаимоотношения на работното място.
o Разбиране за твоята цел в Бога.
o Разбиране за духовните неща и реалности.
o Разбиране за времената и сезоните.
o Мъдрост.
o Знание.
o Благоволение от приятели, семейство, работодател, колеги, съседи, институции и т.н.
o Улавяне на точния момент.
o Повишени способности за учене.
o Способността да чуваш гласа и специфичните насоки на Бога.
o Защита от катастрофи, инциденти и унищожение.
o Решения и идеи за пестене на време.
o Творчески идеи, открития и изобретения.
o Откриване на таланти.

Звучи ли ви добре този списък? На мен – да. И това дори не включва вечния живот, който стои начело на всички списъци, за всяко време и място.
Насърчавам те да откриеш стиховете, които говорят за благословенията от горния списък.

автор: Георги Бакалов
източник: www.gbmi.us
превод от английски: Валентина Петрова

30 мощни принципи: №12 Изкорени алчността от сърцето и ума си!

2010-04-09T07:59:00.000-07:00

Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби. (1 Тимотей 6:10)

Един мощен принцип, който ще ти осигури предимство спрямо Сатана и този свят, е да си свободен от алчност. Алчността е дълбоко вкоренена в човешкото сърце. Повечето хора никога няма да си я признаят, но като грешници ние имаме този корен вътре в себе си. Повечето хора никога не са боравили с големи суми пари и следователно не могат да разберат колко много гордост се прокрадва под повърхността на благочестивото им его.

Чувал ли си израза “Парите и властта променят хората”? Това е истина! Когато хора, които никога не са имали власт или пари, ги получат, започва да се проявява друга тяхна страна, която през повечето време не е никак приятна!

Само си помисли – коренът на алчността на първо място е причина много хора никога да не дойдат до познанието на Бога! Погрешната теология ни е карала да казваме на хората, че Исус ги обича и да не ги конфронтираме относно греха в живота им. Обаче алчността или любовта към парите и материалните притежания се равнява на поклонението на фалшиви богове.

Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зли желания и сребролюбие, което е идолопоклонство. (Колосяни 3:5)

Пожеланието е като идолопоклонството. В този случай човекът, който пожелава, се покланя на Сатана без да го знае. Сатана е невидим. Някой е казал, че най-големият успех на Сатана е да убеди хората, че не съществува!

По този начин той може да вкара хората в различни форми на робство, без те да подозират кой стои зад този заговор. Пристрастяването към наркотици, алкохол, секс, пари, слава – всичко това са дела на Сатана, чрез които той държи хората под свой контрол.
Най-голямата цел на Сатана не е да убива хора, а да ги доведе под контрола си, за да могат да изпълняват заповедите му.

...и да дойдат на себе си, да се освободят от капана, в който дяволът ги е държал и ги карал да изпълняват волята му. (2 Тимотей 2:26 – Съвременен превод)

Дали ще е чрез пристрастявания, алчност, любов към властта или нещо друго, Сатана знае с какво да ни изкуши, вземайки предвид семейните духове, които са работили в поколенията преди нас.
Ето защо може да се види проявата на определени пристрастявания в семействата в няколко поколения подред. Тези демони просто следват семейството и се възползват от отворените врати на потомствения грях, за да влязат в живота ни.

Ето защо в Библията има молитви за покаяние поради наследствен грях.

Който показва любов към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. (Изход 34:7)

...дано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя служител, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите служители, израелците, и като изповядвам греховете на израелците, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили. (Неемия 1:6)

Изкорени алчността от сърцето и ума си! Тогава ще можеш да мислиш ясно и да приемеш от Бог мъдрост за преуспяване! И веднъж щом я получиш, продължавай да изкореняваш всичко, което врагът може да е посадил междувременно. Не ставай поредната жертва на алчността! Исус ни направи свободни!

Георги Бакалов

превод от английски: Валентина Петрова
източник: http://www.gbmi.us

Десет причини пастори и лидери да не са в добра физическа форма

2010-03-31T23:33:00.000-07:00

от д-р Джоузеф Матера

I. Те ядат по различно време, нарушавайки ритъма на метаболизма си.
1. Физиологията на човешкото тяло се адаптира към заложени в него системи, които му помагат да подготви храносмилателната система и клетъчната структура за асимилиране на хранителните съставки и за изхвърляне на отпадъчните вещества.
2. Отхвърлянето на този ритъм нарушава метаболизма, вреди на процесите на храносмилане и усвояване и води до ненужно напълняване и токсичност в кръвта и клетъчната структура.

II. Те ядат късно вечер след службите в църквата
1. Като служител, който често се прибира късно, след като е проповядвал, имам желание да се нахраня добре, защото съм изразходил цялата си енергия, докато съм служил под помазанието.
A. Наложило ми се е да се науча или да си лягам гладен или да хапна само някаква лека салата.
B. Приемането на храна преди лягане ограбва тялото ти от ценното време, което му е необходимо за прочистване на кръвта, почивка на сърцето и тялото. Вместо да си почива, твоето тяло е принудено да работи усърдно и през нощта, за да усвои храната.

III. Лидерите често използват храна, вместо наркотици и алкохол, за да се освободят от стреса в служението
1. Често християните преяждат, за да се преборят със стреса. Храната се явява заместител на опияти като алкохола и наркотиците.

IV. Пасторите мислят, че ако само се помолят за вредната храна, това я прави годна за ядене
1. Те изваждат 1 Тимотей 4:4-5 от контекста и мислят, че тези стихове им дават правото да ядат всичко, което сложат пред тях. Това е все едно да кажеш на даден човек, че може да яде отрова, ако първо се моли за протекция и здраве или да скочи от моста, ако се е помолил Бог да го запази.

V. Със своя режим на хранене и липса на физически упражнения те нарушават заветните закони за сеене и жънене.
1. Те си мислят, че въз основа на стиховете за изцеление, могат да изискват унищожаване на болестите в тялото им.

VI. Те не разбират взаимовръзката между духа, душата и тялото, поради която те взаимно си влияят в положително или отрицателно отношение.
1. Преди да стана християнин бях много атлетичен и в отлична физическа форма. След като повярвах, започнах да мисля, че физическият живот не е важен и изгубих физическата си форма. През 1987 г., докато бях на мисионерското поле, Бог ми заповяда да започна да спортувам и аз започнах да тренирам и да спазвам хранителен режим.

Резултатите бяха удивителни, защото това сериозно повиши способността ми да се моля продължително, да си почивам, да мисля ясно и да вземам по-добри решения по отношение на служението и личния си живот.

Често чувах гласа на Бога в духа си по време на джогинг или докато си почивах след тренировка. Нещо повече, спазването на подходящ хранителен режим и поддържането на добра физическа форма ми дава енергия да служа и да бъда активен продължително време, без да стигам до изтощение.

Например, много пастори, които познавам, ползват понеделниците като почивен ден, защото са изморени. Поради грижите, които полагам за физическото си здраве, никога не ползвам почивка в понеделник, дори предишния ден да съм проповядвал на три служби. Нещо повече, през 23-те години като старши пастор на църква “Възкресение”, никога не съм пропускал неделна служба по здравословни причини!

VII. На много лидери им липсва лична дисциплина
1. Често пъти това е симптом за съществуването на по-голям проблем, разкриващ духовна слабост.
2. Онези, които не могат да превъзмогнат похотта на плътта за храна, срещат повече трудности да се справят с похотта на плътта във всички области на живота си, включително порнография.
3. Обикновено пасторите не проповядват срещу преяждането, което е изброено като грях в Новия завет. Лука 21:34 (KJV) използва думата преяждане, което означава лакомия; Филипяни 3:19 и Тит 1:12 също осъждат лакомията.
4. Второ Коринтяни 10:3-5 ни учи, че духовното воюване и събарянето на крепости не започва с демони, а с привеждане на нашите мисли в покорство на Христос.
5. В 1 Коринтяни 9:27 Павел казва, че ако той не подчини тялото си (лична дисциплина), няма да бъде одобрен.

VIII. На пасторите им липсва цялостна теологическа перспектива
1. Неразбирането на ролята на физическото здраве може да показва факта, че пасторите нямат цялостен възглед за Писанията и за настоящото управление на Христос във всяка област на сътворения ред, включително здраве и хранене.
2. В момента ню ейдж движението има монопол върху въпросите за храненето, здравето, грижата за тялото и физическите упражнения.
3. Пастори и служители, чието проповядване и теология са базирани предимно върху духовната област и отиването на небето, вместо да се фокусират върху упражняването на господство на земята (Лука 11:2, както ни инструктира Господната молитва), не се грижат за физическите неща, а само за духовните.

IX. Не проявяват благоразумие спрямо бъдещето
1. Едно от основните неща, които ме карат да се храня правилно и да се грижа за тялото си, е желанието ми да бъда добре и след като навърша 80 години, за да мога да се радвам на внуците си и да наставлявам двете следващи поколения.
2. Системното ядене на преработени вредни храни означава, че ти правиш съзнателен избор да жертваш бъдещето си заради временното удоволствие.
3. Поради това, много служители не са изживели целия си живот от Бога, а са го съкратили и са ограбили своите църкви, служения, семейства и бъдещите поколения от мъдростта, опита и дарбите си.

X. Те пренебрегват ясни поучения в Словото
1. Стихове срещу преяждането: Лука 21:34; Филипяни 3:19; Тит 1:12; Притчи 23:1-2.
2. Стихове, предупреждаващи да не разрушаваш тялото си: 1 Коринтяни 3:16-17.
3. Стих, който показва, че и тялото (а не само човешкият дух) е обиталище на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19).
4. Евреите в Стария завет не само изискваха изпълнението на обещанията за изцеление от Изход 23:25; те трябваше да следват стриктно законите за храненето в Левит 11 глава.
A. Когато Бог им обещаваше здраве, Той приемаше, че те също така се хранят според библейските стандарти.

Според мен най-страхотният начин за хранене е вегетарианската диета, дадена първоначално на Адам в Битие 1:29. Макар диетата на левитите да позволява приемане на животински протеин, тя е далеч по-добра, отколкото да следваме диетата на доктор Робърт Аткинс или да ядем всичко, което ни видят очите и което се харесва на стомаха ни!

B. Хранителните закони от Левит са признати и от здравните експерти днес. Например, изследванията са показали, че яденето на свинско е нездравословно. Също така е известно, че черупчестите организми (миди, раци и други) са известни като “боклукчиите” на морето. Ето защо, когато Бог забраняваше яденето на дадено животно, защото то е нечисто, зад това стоеше практична, а не само церемониална причина.

C. Когато Исус нарече всички храни чисти в Новия завет (Марк 7:18-19) той не одобри приемането на нездравословна храна, а отмени необходимостта да се следва церемониалния закон с цел спасение.

източник: www.josephmaterra.org

30 мощни принципи: №11 Победи бедността и липсата

2010-03-28T05:00:00.000-07:00

И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?(Лука 16:11)

Ти трябва да решиш да се пребориш с бедността и липсата. Никой не може да вземе това решение вместо теб. Само ти можеш да вземеш решение да победиш бедността и липсата. Или ако повече ти харесва – да решиш да успееш и да просперираш!

Обаче преди въобще да стигнеш до това, трябва да изясним някои неща. Как Бог гледа на цялата тази идея? Макар някои християни да са превърнали поучението за просперитета в нова религия и да водят разточителен живот, ние не можем да позволим това изключение да определя нашата система от вярвания.
Очевидно, поучението на Исус беше за нещо повече от просто богатство – Той говори за “истинското богатство”.

“Истинското богатство”, за което Исус говори в това невероятно поучение, е богатство, различаващо се от материалните притежания, които обикновено свързваме с думата “богатство”.

От друга страна, апостол Павел описва Божието царство с термини, които някои от по-прагматично мислещите хора биха счели за абстрактни – правда, мир и радост в Святия Дух.

...защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. (Римляни 14:17)

Ако помислиш в чисто човешки план, възможно е праведността, мира и радостта да описват щастието по-добре, от което и да е друго нещо.

Надявам се да разбереш какво имам предвид – това, чe моята житейска философия не дефинира материалното богатство като щастие или цел на човешкото съществуване. Не съм алчен човек и обичам да давам, и да споделям това, което имам, с хора с по-ниски доходи.

Същевременно, не е нужно много време, преди всеки от нас да разбере, че бедността превзема като епидемия този свят и нанася повече вреда, скръб и страдание от всяко друго нещо. И така, няма НИЩО, ама абсолютно НИЩО благородно или достойно за възхищение в това да си беден! Някои бедни хора са много щедри. Тяхната щедрост е достойна за възхищение, но в бедността няма нищо достойно за подражание.

Накрая, Библията ни казва, че парите са отговорът за всичко. Мнозина могат да се шокират, когато видят това изявление в Библията, но то е там!

Угощения се правят за веселба и виното весели живота;
а парите отговарят на всичко. (Еклисиаст 10:19)

И така, какво ще ни направи щастливи? Мирът и радостта или доларите и еврата?

Кое е по-важно? От кое Бог иска да имаме повече като индивиди и като общество? Желае ли Бог да имаме по-добър живот?

Вярвам, че отговорът на Библията е категорично “Да”!

Понеже в Него е "да" за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас. (2 Коринтяни 1:20)

И ето я мъдростта – “истинското богатство” като духовна цялостност, семейство, приятели все изключително важни нематериални благословения, не са заместители на материалното богатство! Всички обещания са “Да!” и “Амин!” в Христос. Тук всички означава “всички” видове благословения, както и всяко едно от тях поотделно!

Страхотните приятели няма да могат да заместят липсата на пари. Но добрият доход не означава непременно радост и мир в живота ти. Разбираш ли сега, какво имам предвид?

А сега идва най-интересното: кое богатство Бог иска да ни даде първо? Или, съществува ли някакъв приоритет по отношение на Божието желание да ни даде “истинското богатство” като мир, радост и семейство, и дали тези неща трябва да дойдат в определен ред?

В Библията няма ясни инструкции дали първо трябва да получим едното и после другото. Нещата са различни при всеки човек, защото Бог работи по уникален начин с всеки индивид. Има обаче общи принципи, които могат да се видят в Словото. Лъжливи поучения са ни казали, че първо трябва да станем духовно богати, преди да забогатеем материално.

Учудващо е, че Исус прави следното изказване:
И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? (Лука 16:11)

Съществува очевидна последователност и връзка между начина, по който човек борави с материални притежания и неговото духовно състояние. Това има връзка с някои други части на поучението на Исус.

Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай. (Матей 19:21)

Ето го младият управник, който иска да познае Бога. Исус го инструктира първо да се освободи от богатството си и тогава да Го последва. Реакцията на младия мъж показа неговата алчност и страх. Понеже се държеше за материалното богатство, той беше останал духовно беден.

Вземи решение да обичаш Бога, а не парите! След това вземи решение да правиш достатъчно пари, за да победиш бедността и липсата. Грижи се за себе си, твоите близки и нуждаещите сe. Вземи решение да оставиш на децата си голямо наследство - както на вяра, така и на финансови благословения. Не бъди просяк и не са примирявай с “номадския” манталитет на някои християни. Да си пилигрим не е същото като да си номад. Ние сме призвани да владеем чрез и заедно с Христос, а не да бъдем бедни и разорени.

Георги Бакалов

Плодът на мир

2010-03-18T06:22:00.000-07:00

Със сигурност, Исус е знаел че, ще има фази в живота ни, когато ще се чувстваме объркани, отчаяни, разгневени, ядосани и в безизходица. В евангелието на Матей 11:28 Той казва: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя."

Когато се намираме в състояние на обремененост, ние не сме продуктивни. Продуктивни сме, когато сме в състояние на мир.

Мислим че, мирът на Бога е "когато всичко ни е наред" и сме "наситени с блага". Състоянието на мир е следствие от намесата на Господ.

В Йоан 14:26,27 Исус каза: "А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои."

Святият Дух е наречен Утешител. Той е изпратен да ни научи как да приемаме този мир в моменти, когато не виждаме изход и нямаме отговор. Ще позволим ли на Святия Дух да е утешителят, който е рамо до рамо с нас или ще го оставим да е в страни от живота ни?

За много хора състоянието на мир е равнозначно на финансова стабилност, добро здраве, обичайните дразнители да са далеч, взаимоотношенията с хората да са изрядни и всичко да ти е наред. За Господ състоянието на мир означава, Той да управлява отвъд тези неща.

Необходимо е да позволим на Святия Дух да ни утеши и да ни изпълни с мира на Бог, така че, мирът да стане нашето естествено състояние, както се казва в Псалм 23:5 “Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми".

Когато позволим на Святия Дух да ни напълни с този мир, тогава е много възможно да проходим в нова ефективност в много области от живота ни.

Когато станах пастор на църква, трябваше да науча един много важен урок: или мира на Бог трябваше да стане мое състояние, или загивах. Толкова много неща идват да ни тревожат, но тогава трябва да заемем позицията на мир.

В посланието към Филипяните се казва: "Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;" (Филипяни 4:6) Първо: "Не се безпокойте", т.е. състояние на мир, а след това се казва: "с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;". Има един момент, в който оставяш цялото си недоверие пред Бога и Му се доверяваш! Не става дума за безочие и непукизъм, когато семейството ти няма какво да яде – тогава ставаш и търсиш работа.

Бог не иска финансовата стабилност, постигнатите резултати или служението ти да ти дават утеха и мир. Той не иска да дели трона Си с недоверието, проблемите, нуждите, огорчението и самодоволството, Той иска да е утешител "номер едно" в сърцето ти. Иска да те утеши, не когато проблемът премине, а докато все още си в него. Той иска да насити сърцето ти с радост, все едно отговорът вече е дошъл.

Божиите хора се утешават, когато видят Бога, а другите, когато видят отговора на проблема.
Има духовна битка против успеха ни, защото в успеха ни се крие прославата на Господ, а не просто решаването на човешката ни нужда.

От нас се очаква да даваме плод, плода на мир. Когато имаме мир – тогава отговорът пристига. Бог дава отговорите с мир!

Йоан 15:16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

Първият плод, който трябва да дадем е плодът на мир. Какво означава това?

Не винаги можем да опазим мира в себе си – ядосваме се, притесняваме се, раздаваме "правосъдие", обиждат ни. В момента, в който оставим Святия Дух да вземе надмощие в нас, тогава даваме този плод на мир, а не тогава, когато се самоуспокояваме.

Когато сме в мир, тогава е времето на градеж и изкачване към Господ. Когато човек е нервен – нищо не може да научи. Пробвайте, когато сте изнервени да научите някакъв пасаж или урок ако сте ученик или студент.

Времето на мир в трудност е времето, в което показваш, че наистина почиташ Бог като господар. Това привлича Господ.

"… и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде." Йоан 15:16 – отговорите идват след даването на траен плод.

Ако си объркан и не знаеш какво точно да направиш – вземи време в молитва с Бог. Нека Той да те утеши и Му позволи да те насити с мира си!

Христо Кънев

Осем начина, по които Сатана узурпира властта в църквата

2010-03-18T04:32:00.000-07:00

от д-р Джоузеф Матера

Сатана е автор на бунта, който стои в корена на всеки грях. Той се разбунтува срещу Божието управление и продължава да се бунтува срещу него чрез хора, готови да въстанат срещу духовната власт. Това е основният начин за разделение и дори за разрушаване на църкви.

Следват осем начина, по които Сатана подмамва хората да разделят или отслабят локалните църкви.

I. Синдромът на равенството в духа (Числа 12:1-10)

В Числа 12:1-10 се говори как Мариам и Аарон почти поведоха народа в бунт срещу Моисей, защото смятаха, че и те чуват от Бог. Те мислеха, че Моисей не бива да е единственият, който да води народа. Макар Божият Дух да говори на всички Божии деца (Римляни 8:14-16) водeнето на църквата е обещано единствено на старши лидера и на презвитерите в църквата, които са под прякото му ръководство.

II. Синдром на разкриване на слабостите на лидера (Битие 9:20-27)

В Битие 9:20-29 Хам, синът на Ной видя баща си пиян и разголен. Той разкри бащината си голота като каза за това на братята си Сим и Яфет. В резултат потомците на Хам бяха прокълнати от Бог, макар че личният грях на неговия баща, който се беше разголил, беше истина, а не лъжа. Това показва факта, че дори и ключови библейски лидери да не бяха перфектни те получаваха прошка и упълномощаване. Грехът на Ной беше лош, но грехът на сина му беше по-лош, защото имаше потенциала да поощри бунт срещу властта.

III. Синдромът на “многоглавото” съвместно лидерство (Числа 12:1-8)

В Числа 12:1-8 Аарон и Мариам бяха изкушени да потърсят равенство с Моисей и да бъдат лидери заедно с него, защото бяха по-големи на години от него и го преценяваха според плътското, а не според призива на Бог. (Възрастта не е определящото нещо за старши лидерството). Наличието на повече от един старши лидер бързо довежда до появата на двуглаво чудовище. Не съм виждал двойно лидерство да просъществува повече от 2-3 години. Когато хора, които са “номер две” се опитат да бъдат “номер едно”, това разделя църквата и е грозна проява! Някои от тези хора нямат достатъчно голяма лидерска дарба и не е предвидено да заемат позицията на “номер едно”. Изисква се смирение и покорство пред Господа, за да може човек да разпознае ограниченията си и мярката на власт, която Той му е дал (Римляни 12:3-4; 2 Коринтяни 10:10-14).

IV. Синдромът на свръхдуховността

Някои хора се мислят за по-духовни от старши пастора. Обикновено причината за това е, че всичко, което искат те, е да влязат в реката и да се накиснат в нея. Те искат дълбоки поучения, дълго пламенно хваление, но не ги е грижа за евангелизирането, новите хора или практичната помощ. Те егоистично мислят само за себе си и искат всяка неделя да преживяват специална служба за вярващите. Тези хора се крият зад свръхдуховното си говорене и винаги казват, че са вдъхновени от Святия Дух, когато дават слово или насока за църквата. Те подмолно отправят корекция към пастора или лидерите в разговорите си с тях и се молят с обвинителни молитви срещу лидерството, но основната им цел е да завземат управлението на църквата и да определят нейната посока.

Дарбата пророкуване, описана в 1 Коринтяни 14:1-3 не включва даване на дирекции на други вярващи или на църквата, а само изграждане, увещание и утеха. Тъй като Бог е Бог на ред, Той дава цялостната насока на хората чрез лидерството. Сатана идва като светъл ангел чрез онези, които се крият зад “духовността си” и се опитват да привлекат вниманието на събранието към себе си и към тази “голяма духовност”, вместо да се подчинят на водителството на Господ чрез старши пастора и останалите презвитери.

V. Синдромът на финансовия приоритет (Йоан 12:1-8)

Точно както Сатана влезе в Юда Искариотски и го вдъхнови да се оплаче, че апостолите би трябвало да използват парите, за да подпомагат бедните, някои хора са готови да критикуват начина, по който локалната църква управлява финансите си, преди да са разбрали цялостната картина за финансовата ситуация!
Това отново ни показва, че Сатана се появява като светъл ангел и използва религиозни причини, за да обвини духовното лидерство пред неосведомени и нищо не подозиращи хора от събранието.

VI. Синдромът на “видението” с множество цели (1 Коринтяни 1:10)

Библията увещава локалните църкви да постигат абсолютно единство в ума, сърцето и терминологията си. Когато видението или целите на някого се различават от тези на старши пастора и мисията на църквата, такъв човек би предизвикал разединение, дори да не говори зло срещу църквата.

Всяко видение, различаващо се от основното видение отслабва и отделя сърцата на хората от основното видение.

Ако един човек напълно иска да подкрепи вдъхновеното от Бог видение на апостолската локална църква, което да изгради хората и да ги активира в съдбата им, той първо трябва да умре към своето собствено видение. Причината е, че то най-вероятно ще се разшири в контекста на по-голямото общо видение на локалната църква.

VII. Синдромът Авесалом (2 Царе 15:1-6)

Авесалом, бунтовният син на Давид го измести от неговата лидерска позиция в Израел, като си послужи със сатанинската тактика да отдели сърцата на хората от своя баща. Той постигна това като съчувстваше на нуждите на всеки човек, при което тези хора се свързаха емоционално с него, а не с баща му. Всеки второстепенен лидер, който служи от позиция на несигурност, има огромната нужда да бъде обичан и харесван, понякога може да отклони хора встрани от видението на църквата и от старши пастора и ще насочи вниманието им към себе си. Апостол Павел предупреди за вълците, които ще дойдат да направят това, без да пощадят стадото (Деяния 20:30).

Постепенно преди старши пасторът да се е усетил какво се случва, в църквата ще се е появила друга църква или група хора, които са по-лоялни към второстепенния лидер, отколкото към старши пастора. Това или ще накара старши лидера да си подаде оставката, защото е изгубил влиянието си върху мнозина от хората, или църквата ще преживее значително разцепление, от което ще пострадат много невинни овце.

VIII. Синдромът на жертвата

Често онези, които са понесли дисциплиниране, корекция или са били изгонени от църквата поради непокорство или грях, правят нещата да изглеждат сякаш пасторът е твърде контролиращ, твърде суров, разпорежда се наоколо и тъпче хората, които са под негова власт. Това прави човека, който е бил коригиран или отлъчен от събранието, да изглежда като жертва, а не като отговорен за проблема.

Целта на Сатана е да злепостави изпълнителната власт в църквата, за да може пасторът да изглежда като лошият в ситуацията, на когото никой не желае да се подчинява и доверява.

Най-уязвими към това влияние са хора, които са имали подобни преживявания с естествените си бащи или с други фигури в позиция на власт, докато са пораствали. Това ги е направило склонни, когато има конфликт, да застават на страната на онеправдания и срещу всички хора в позиция на власт. Сатана използва тези емоционално наранени личности, за да всява хаос в локални църкви и организации.

Не бива да сме невежи относно тези схеми и трябва да сме внимателни, когато слушаме обвинения от човек, който е бил коригиран или отлъчен от събранието. Винаги се стремете да чуете двете страни на историята и практикувайте 1 Тимотей 5:19, където се казва да не приемаме обвинение срещу презвитер, освен ако не идва от двама или трима надеждни свидетели.

За съжаление, повечето хора се поддават на клюката и клеветата и никога не дават на старши пастора възможността да представи своята гледна точка по въпроса.

В заключение, Исус каза в Матей 16:19, че портите на ада няма да надделеят над църквата. За да може това да се случи обаче, тя трябва винаги да е фокусирана върху първостепенната си мисия да печели души и изгражда ученици по нациите (Матей 28:19) и да не се разсейва много от конфликти във взаимоотношенията, скрити планове, множество видения и съревноваваща се преданост към лидери и персонал, които са подбудени от схемите на лукавия.

Сред основните начини за преодоляване на кроежите на Сатана са потвърждаване на завета с основното лидерство и поддържане на добра комуникация с хората имащи най-голямо влияние. Сред най-податливите на сатанинската заблуда са второстепенните и начинаещите лидери, които странят от комуникация и отчетност, правят своето си нещо или не демонстрират никаква лоялност към старши пастора по време на криза или когато той е подложен на критика. Надявам се познаването на тази тактика да ви помогне и да ви даде повече разпознаване, за да може да избегнете лъжите, като насочите светлината на Божието слово върху хората, които вършат такива неща.

източник: www.josephmattera.org

30 мощни принципи: №10 Разчупи силата на човекоугодничеството

2010-03-01T06:02:00.000-08:00

ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша – какво ще ми стори човек? (Псалм 118:6)

Като християнин на Царството ти трябва да разчупиш силата на човекоугодничеството. Всеки човек, който някога е ходил свободен по тази земя, е трябвало в даден момент от живота си да се справи с него. Ти не си изключение!

Човекоугодничеството е като невидим тиранин, който постоянно те наблюдава. Когато решиш да си изправиш главата и да кажеш какво чувстваш, вярваш, мислиш или искаш, той те удря безмилостно с камшик, за да те върне “на мястото ти”.

Като дете на Бога, твоето “място” е точно до Исус Христос, в областта на Духа! Напомни на Сатана този принцип следващия път, когато човекоугодничеството ти каже да си затваряш устата, да преглътнеш малтретирането и “да се слееш с пейзажа” в стаята.

Човекоугодничеството е страхa да не бъдеш отхвърлен от някой друг, който вярваш, че играе решаваща роля за това как ще бъдеш възприет от другите.

Обаче, ако се свържеш с Исус и с Неговата безкрайна любов и благоволение, кой го е грижа какво някой друг прави или казва, за да те сплаши или да те командва. Ако някой направи това, без значение дали е “приятел”, роднина, шеф или дори църковен лидер, ти трябва да застанеш за този мощен принцип – ти си свободен в Христос и никой няма право да накърнява твоето човешко достойнство.

Не приемай това поучение буквално, без да мислиш. Като отидеш на работа, не казвай на шефа си да ти направи кафе, защото си се изморил. Не е идеята да ти търся друга работа. Нужно е, когато четеш това поучение, да подчиниш всичко на здравия разум.

Това поучение е предназначено да те освободи от хора, които се възползват от теб, а не от хора, които са в законна позиция на власт в живота ти. Хората във власт, които решават съзнателно да се отнасят зле с теб, всъщност злоупотребяват с позицията си, вместо да я “използват,” за да служат, да водят и да работят с теб.

Направи следното: моли се в тайно и разчупи думите и образите, изговорени върху теб. Също така, когато се окажеш в ситуация, в която си малтретиран, застани за справедливостта! Не се спотайвай! Хората, които се крият в пещери, накрая започват да мразят себе си, а после намразват и другите. Това не е нужно на никого. Бъди такъв, какъвто Христос те е призовал да бъдеш, прощавай и обичай, но си запази правото да живееш свободно, запази свободата на убежденията и изразяването си, без значение на кого му харесва и на кого – не.

Георги Бакалов

Седем начина на ефективна и неефективна конфронтация

2010-02-26T06:59:00.000-08:00

от д-р Джоузеф Матера

Много често в съвременното общество и култура, нарушаващи завета, хората, които имат конфликт или разногласия помежду си реагират по начини, които не водят до здрави отношения. Единството е толкова крехко, че Исус трябваше да се моли Неговата воля да бъде разкрита посредством него (Йоан 17:21-23).
Следват няколко небогоугодни начини, по които хората се справят с конфликта и конфронтацията:

1. Опит напълно да се избягват контактите с другия човек
Тъй като на никого не му е приятно да влиза в конфликти или несъгласия, първата ни склонност е да избягваме конфликта, като бягаме от него. Това е най-лошото, което може да се направи. Всеки път, когато сме в една стaя с дадения човек, безмълвният конфликт между нас витае из въздуха.
Дори ако избягваме човека, ние продължаваме да носим бремето на ситуацията със себе си навсякъде, където отидем. Можем да се надяваме да разрешим ситуацията с хората, с които имаме проблем, само ако застанем лице в лице с тях и ги конфронтираме лично.

2. Споделяне на чувствителна информация чрез имейл или ес-ем-ес
Ако даден човек не избягва конфронтацията, но не иска тя да бъде лице в лице, той използва интернет, за да изрази чувствата си. Това отново е проява на страх при справянето със сериозни и чувствителни конфликти, тъй като човекът, който изпраща имейла или ес-ем-еса не получава отговор в момента, защото няма взаимодействие. Имейлите и есемесите са предназначени предимно за академична и бизнес комуникация и никога не бива да заместват личната среща, за да се разрешат важни въпроси, които са възникнали между двама души.

3. Говорене зад гърба на другите, за да се изпусне напрежението от раздразнението
Ние имаме склонност да изразяваме начина, по който се чувстваме. Ако не изразим чувствата си пред човека, с когото имаме проблем, ние чувстваме подтик у себе си да изразим чувствата си пред друг човек. Матей 18:15-18 ни учи, че ако някой съгреши спрямо нас, то ние трябва да говорим единствено с него. Не бива да отиваме при друг човек, преди да сме направили това. Сатана работи в тъмното; когато извадим нещото на светло в разговор, в повечето случаи различията започват да се стопяват.

4. Емоционално и физическо дистанциране от другите
Много хора са нетолерантни към конфликтите и разногласията. Ето защо, заради личното си удобство, някои от тях напълно се дистанцират от всички хора, които не са съгласни с тях или са в конфликт с тях. Това е пагубно, ако човекът се отнася по този начин към брачния си партньор, децата, пастора или хората, с които работи. Всеки човек, който се държи по този начин, ще има повърхностни взаимоотношения с другите, докато не се научи как да се справя с конфликта по богоугоден начин.

5. Преминаване в отбранителна позиция и оправдаване на лошото си поведение
Едни от най-трудните за достигане хора са онези, които стоят в отбранителна позиция. Когато човек се държи така, той често лъже себе си, защото в своя ум си изгражда самозащита на правотата си, вместо да стои отворен за истината за ситуацията и за самия себе си. Такива хора рядко преживяват растеж вследствие на конфликтите и в емоционално отношение си остават деца, докато не се научат да се отворят пред другите и да се покаят заради неправилното си поведение.

6. Преувеличаване на негативните аспекти на взаимоотношението и незачитане на положителните качества на другия човек
За съжаление, когато даден човек е ядосан на друг, той има тенденцията да се фокусира само върху погрешното нещо, което другият е направил, представяйки го по този начин в лоша светлина пред събеседника си. Това е много често срещано при конфликти между съпрузи или близки роднини. Ако не се вземе предвид истинската картина за въпросния човек, взаимоотношението не може да бъде изцелено.

7. Установяване на съюзи с други хора, които ще ни подкрепят и ще застанат на наша страна
Когато сме в конфликт с друг човек, имаме тенденцията да си търсим съюзник, който да се съгласи с нас. Това обикновено правим поради страх, тъй като се чувстваме заплашени или се страхуваме да влезем в конфликт с този човек, особено ако той има влияние върху хора, които познаваме и от които зависим.
Когато стане това, повечето пъти то само влошава конфликта, тъй като е представена позицията само на едната страна в конфликта, а от съюзника се изисква да “се закълне”, че ще запази нещата в тайна.

Богоугодни принципи на конфронтация

1. Стреми се винаги да ходиш в светлината
Първо Йоан 1:7 ни учи да ходим в светлината, което означава прозрачност и честност в отношенията помежду ни. Това включва, ако си обиден или чуеш нещо, което те притеснява относно даден човек, незабавно да отидеш при него, за да се изясните. Този начин на живот изгражда доверие между хората дори в случаи, когато се изисква някой да признае грешката си или да бъде коригиран заради нещо нередно, което е извършил.
Сатана работи в тъмното. През по-голямата част от времето ние ще избягваме клопките на Сатана, ако говорим и споделяме с хората.

2. Бъди готов да изслушаш позицията и гледната точка на другата страна, преди да отсъдиш
Огромна грешка е да се прави преценка за другия човек, без преди това да бъде изслушана неговата позиция. Когато говорим или действаме, преди да сме чули цялата история, ние си навличаме неприятности и това води до срив във взаимоотношенията.

3. Използвай богоугодната конфронтация като възможност да задълбочиш взаимоотношенията
През годините съм гледал на разногласията като на Божия начин да ме доведе по-близо до истината. Това е един от Неговите начини да изгради повече доверие и откритост между мен и другите. Когато е разрешено по правилния начин, разногласието може да се превърне в катализатор за изразяването на повече доверие и любов в бъдеще.

4. Бъди честен и деликатен
Библията ни учи да бъдем благи и с нежни сърца един към друг (Ефесяни 4:32). Трябва да бъдем деликатни и състрадателни, когато възникне разногласие между нас и друг човек. Трябва да се поставим на мястото на другия и да се опитаме за го разберем така, както бихме искали той да разбере нас.

5. Остави любовта да бъде твоята мотивация, вместо желанието да докажеш правотата си
Когато възникне конфликт, първото нещо, което греховната ни природа иска, е да докажем, че сме прави, и че другият човек греши! Бог има по-висша цел от тази. Конфликтите са възможност за прошка, съкрушаване и смирение в нас самите и в другия човек, за да може църквата да стане силна и нашите взаимоотношения да станат по-дълбоки. Бог е много по-заинтересован в какъв дух ходиш, отколкото кой е прав и кой – не.

6. Позволи на Бог да изкупи ситуацията за Своя слава
Сатана иска единствено да разделя взаимоотношения и църкви. Бог желае да използва разногласията и конфликтите като начин да разкрие истината и ние да пораснем в благодатта. Бог винаги желае да обърне нещата за доброто на онези, които Го обичат. Трябва да използваме всяко разногласие или конфликт като възможност да разпознаем какво наистина Бог прави в ситуацията, за да подкопае плана на Сатана и да получи славата за Себе Си.
Първата стъпка към това да позволим на Бог да изкупи ситуацията е като простим на участниците в нея, за да може техният грях да не остане прикачен към нашите емоции, което ненужно би ни обременило.

7. Ходатайствай за другия човек и ситуация преди да го конфронтираш
Когато изпаднеш в сериозна ситуация, важно е да се молиш и да приемеш сърцето и ума на Бога за това как да постъпиш с другия човек и да видиш какво Бог очаква като изход. Понякога и най-трудните конфликти в света, ако се разрешат по правилния начин, могат да доведат до съкрушаване на човек пред Бога. Исус ни учи да се молим за враговете си и да правим добро на онези, които ни използват или нараняват. Това е единственият начин да запазим правилния дух и това няма да ни позволи чуждият грях да се прикрепи към нашия живот и да продължи да ни трови.

източник: www.josephmattera.org

Практичен библейски възглед за предбрачното взаимоотношение и романтичната връзка

2010-02-19T04:39:00.000-08:00

от д-р Джоузеф Матера

Предбрачното взаимоотношение и романтичната връзка са теми, които най-малко се дискутират в църквата. Въпреки това романтичните връзки са причинили най-много поражения, разрушили са живота на много хора, довели са до нежелани бременности и аборти и дори до разделение на църкви.

В седмицата на деня на влюбените ще се опитам да дам известна библейска яснота по този толкова важен за всички ни въпрос заради локалните ни църкви и заради съхраняване на и сигурността на следващото поколение, което много скоро ще създаде семейства. Следват насоки, които се отнасят предимно за младите хора, но много от принципите все още са валидни и за по-възрастните и по-зрели несемейни хора, които си търсят брачен партньор.

Романтични срещи

Научил съм всяко от петте си деца каква е разликата между романтичните срещи и предбрачното взаимоотношение.
Ходенето на срещи е небиблейски метод, измислен от света, при който не се поставят граници или етични норми и са възприети следните правила и ценности:
• Двама души могат да твърдят един за друг, че са “гаджета”, ако чувстват физическо привличане един към друг и (това е лакмусът) изпитват “тръпка” и очакват взаимоотношението им с другия човек да е специално.
• В такъв тип взаимоотношение няма бариери и етични норми. Ето защо, нещо което първоначално започне с целувки уста в уста бързо преминава в любовни прегръдки, опипване и накрая до сексуална интимност.
• Макар да са посветени един на друг като “гаджета”, много често взаимоотношението приключва след няколко месеца, когато единият “усети тръпка” към някой друг. Така идва края на взаимоотношението и поне единият от двамата се чувства разбит и наранен особено заради душевните връзки, които се създават при сексуалното взаимоотношение.

Макар описанията в горните три точки да са обобщени, те обхващат повечето случаи на ходене на романтични срещи; разрушителните резултати върху човешката душа не могат напълно да се измерят! Дори по-лошо, раздвоението, което идва в резултат от множество сексуални връзки с различни хора се пренася в бъдещите взаимоотношения и дори в брака.

Причината за това е, че са били създадени нездрави душевни връзки, които увеличават вероятността бъдещият брак на дадения човек да завърши с прелюбодейство и развод, който се отразява и върху децата и създава наследствени проклятия поради раздялата на семейството.

Учудващо е, че в повечето църкви и младежки групи не се говори за това като част от процеса на ученичеството! Всеки пастор трябва да има насоки за църквата, включително граници за това как да се водят младежките групи. Всеки младежки пастор трябва да бъде обучен да прави разграничение между светската концепция за ходене на романтични срещи и библейската концепция за предбрачното взаимоотношение.

Извършена е революция в ходенето на романтични срещи, ако се следват следните насоки:

• Срещите да стават само в контекста на компанията на други млади двойки. Или, да се насърчава груповото излизане на срещи. Групи млади хора могат заедно да отидат на кино или на излет или да отидат на обяд, за да може двама души да седят заедно и да се опознаят взаимно в безопасната среда на вярващи, на които те имат доверие.

• Не бива да се насърчава излизане на срещи на възраст под 18 години, според някои под 16 години.

• Срещата не бива да включва физически контакт. Дори нещо толкова безобидно като прегръдка може да доведе до ласки и в следващия момент до сексуален контакт.

• Младите хора трябва да бъдат научени, че вярващите не бива да се посвещават на някого, без Бог съвсем ясно да им е показал кой ще бъде евентуалният им брачен партньор. Това е единственият начин да се избегнат душевни връзки, които се създават чрез сексуална интимност. Също така родителите, пасторите и доверени зрели хора трябва да бъдат част от целия процес на разпознаване на Божията воля, за да компенсират “заслепяването” поради влюбването.

• Младите хора трябва да бъдат научени да имат по-високи критерии от физическото привличане. Трябва да бъдат научени да търсят партньор за цял живот: някой, който има дадени от Бога стремежи за кариера, образование, правилни виждания за семейството и Бог, способност добре да менажира пари, да е свързан с локалната църква и т.н.

• Хората трябва да бъдат учени да се отдръпнат за малко, а не да се втурнат към човека, който ги привлича. По този начин ще имат достатъчно време да се молят, да търсят съвет и да чуят от Бог за другия човек, преди да се влюбят до уши и да достигнат до положение, при което са твърдо решени да бъдат с другия човек – без значение дали това е Божията воля или не!

• Младите хора трябва да направят посвещение за чистота, преди да влязат в гимназията. С тези обещания (обети) те декларират пред своите родители и пред Бога, че няма да дадат телата си преди да са сключили брак със съответния човек.

Предбрачно взаимоотношение

Макар Библията да не дава специфични насоки относно предбрачното взаимоотношение, тъй като някои от браковете в Библията бяха уговорени от семействата (например старозаветният патриарх Исаак и Ревека бяха оженени по свръхестествен начин от Бог по заповед на Авраам), когато съберем заедно всички принципи от Писанията, ще се получи един добър план за предбрачно взаимоотношение.

Предбрачно взаимоотношение основано върху библейски модел за любов, романтика, жертвоготовност, достойнство и завет предполага следното във връзка с начина, по който двама души могат да започнат процес, който евентуално би довел до брак:

Фаза предшестваща предбрачното взаимоотношение

Човек дори не бива да започва да се оглежда за брачен партньор, ако не е подготвен по адекватен начин за отговорностите на брака и семейството и самият той не е емоционално изцелен и духовно зрял. (Когато двама души с емоционални проблеми сключат брак, това обикновено води до катастрофа.)

Срещайте се в компанията на други, където ще можете да се опознаете взаимно или да правите нещо заедно по смислен и безопасен начин. Това ще даде възможност да се развие дълбоко приятелство, което би помогнало разпознаете Божията воля, преди по-официално да е започнал процесът на посвещение един на друг.

И двете страни трябва да се отдръпнат за малко, да приемат съвет и да се молят, за да чуят от Бог заедно с други зрели лидери и/или родители, преди да позволят сърцата им да бъдат привлечени едно към друго по романтичен начин. Част от разпознаването на Божията воля е преценката дали другият човек отговаря на библейския критерий и квалификация за добър брачен партньор, способен да отглежда деца и да бъде лидер на семейството.
Привличането никога не бива да бъде само физическо. Според 1 Солунци 5:23 ние трябва да бъдем привлечени към другия човек в три области: физически, емоционално и интелектуално, и духовно (това включва персоналността му).

Тоест човекът трябва да отговори на критериите във всяка една от тези области. Например, огромна грешка е да се омъжиш за човек, само защото той е духовно силен, ако не те привлича физически. Грешка е също да се омъжиш за човек заради неговата харизматична персоналност, когато духовният му живот е пълна бъркотия и т.н.

Фаза на предбрачното взаимоотношение:

Двама души, които са потвърдили, че Божията воля е те да бъдат заедно, трябва да започнат процес на прекарване време заедно. Те трябва заедно да направят завет пред Бога, включващ стриктни насоки, че няма да установяват физически контакт или да остават насаме, когато биха могли да паднат в сексуален грях; че ще ходят в светлината, и комуникацията помежду им ще бъде открита.

Този процес би трябвало да включва семейно консултиране, извършвано от по-възрастни, успешни брачни двойки с духовна дълбочина и опит при изграждане на силни семейства.

В даден момент мъжът трябва официално да поиска от бащата на жената или от неин настойник разрешение да се ожени за нея, преди да й е направил официално предложение.

Двете семейства трябва да се опознаят, тъй като бракът свързва не само младоженците, но и техните семейства.
При годежа би следвало да се заделят достатъчно средства и двамата да имат работа както и завършен етап в тяхното образование. Това се прави с цел първите няколко години от брака да бъдат фокусирани върху изграждане на взаимоотношения, а не върху разсейващи фактори като финансово напрежение, получаване на образование и други неща, които биха могли да разрушат взаимоотношението. Не се препоръчва влизането в дълг и похарчването на много средства около сватбената церемония. Парите трябва да се насочат към бъдещия съвместен живот, вместо към сватбената церемония. Ако нямате нужните пари, просто бъдете с по-семпли и скромни дрехи в деня на сватбата, но подбрани с вкус и превъзходство. Не се престаравайте и не влизайте в големи дългове! Инвестирайте в брака си, а не в сватбената церемония!

По време на предбрачното взаимоотношение двамата трябва заедно да изучават какво казва Библията за ролята на съпруга и съпругата и за целта на децата (Битие 1:28). Често трябва да се изучава и книгата Притчи за придобиване на практична мъдрост и благоразумие във взаимоотношенията и бизнеса.

Двойките особено добре трябва да изучат библейското определение за любов от 1 Коринтяни 13 глава и да разберат, че именно посвещението, което произхожда от завета между тях, ще поддържа брака им, а не просто чувството на любов. (Например, някой може да се събуди един ден, без да изпитва силно романтично чувство към партньора си и да се заблуди, че повече “не е влюбен” в него/нея. Това служи като извинение отново да се започне търсене на истинската “сродна душа”, за да се преживее отново романтичното чувство!) Всяка двойка трябва да разбере разликата между романтичните чувства/светската дефиниция да любов и библейската дефиниция на любовта, основана върху действие, посвещение и жертвоготовност.

По време на предбрачното взаимоотношение е нужно да има усърдни молитви за мъдрост, благоволение и разбиране.
Менторските двойки трябва да присъстват както по време на фазата на предбрачното взаимоотношение, така и след сключването на брака. Те са опитни брачни двойки, които ще поемат “под крилото си” младите двойки и ще ги съветват при евентуално възникване на лични проблеми.

Предбрачното взаимоотношение трябва да продължи, толкова колкото е необходимо, за да се изгладят “неравностите” във взаимоотношението. Не бива да се определя дата за сватбата, преди да са се провели не малък брой срещи за съветване (в нашата църква провеждаме 8 сесии, които наричаме Строители на брака), провежда се тест заимстван от служението Спасители на брака (Marriage Savers - www.marriagesavers.org)

Това допълнително потвърждава, че волята на Бог е била разбрана и е налице съвместимост между двама души. (Относно теста на служението Спасители на брака – 25% от хората, направили този тест се разделят, защото разбират, че бракът им няма да проработи.)

Несъмнено някои от хората, които четат тази статия, ще погледнат с насмешка на старомодния ми подход. Но след 30 години брак и имайки 5 биологични и стотици духовни деца през последните 30 години на пълно служение в църквата, гореспоменатите принципи са били формулирани в следствие на наблюденията ми върху много успешни и неуспешни бракове.

източник: www.josephmattera.org

30 мощни принципи: Принцип №9 Стани част от градивния процес на Бога

2010-02-15T06:35:00.000-08:00

Днес ще говоря за нещо малко по-различно. Моля обърни внимание, че когато говоря за комунизма, това не е политика. Комунизмът беше демонична система на поклонение към смъртта, обвита в псевдофилософска опаковка. Не е вярно?! Добре, ето го...

Принцип №9 Стани част от градивния процес на Бога

Бог, а не човекa, изгражда духовния храм на земята. Ти и аз никога няма да бъдем благословени, ако се опитваме да градим собственото си нещо, било то материалистичен начин на живот или поредната човешка система отделена от Бога.

Комунистите искаха да построят “небето на земята”. Те виждаха злото само във външните обстоятелства като бедност и неравенство. Отричайки Бог и Неговата мъдрост, те се осмелиха да преследват една утопия. Но земята никога няма да бъде небе. Мъдростта на Бог учи, че земята е в такова състояние, че на нея се очаква да има грях. Човечеството беше и е отговорно за състоянието на земята. Каквото и да направи човечеството, то не може да възстанови рая на земята. Нещо повече, комунистическата идея за “небето на земята” няма нищо общо с вътрешното естество на човека. Тя е свързана единствено с материалното измерение. Комунизмът е безбожна идеология и е лъжа от началото до края.

Бог не може и никога няма да благослови комунизма и делата му, защото той е в директна опозиция с Божията природа, мъдрост и цели за човечеството. Комунизмът нарушава самите принципи на Божията справедливост. Той се изправя срещу всичко, което Бог някога е заявил в Словото Си.

Комунизмът води хората към една утопия т.е. на никъде. Което означава, че комунизмът е бил, е, и ще бъде една измамна идеология, която никога няма да разреши някакви проблеми, а само още повече ще разруши нашия свят чрез присъщото си насилие и корупция.

Изграждането на Божия дом на земята е съвсем друго нещо. Преди всичко ние знаем, че Бог ни е дал мандат да покорим земята и да я управлявамe. Този мандат обаче няма нищо общо с плановете на политически системи като комунизма да доминират над хората. Не е идеята сега християните да се превърнат в някаква “хунта” на Бога, която превзема света и установява господство над всички останали хора. Всеки, който мисли по този начин, е поредния объркан човек, който в никакъв случай не е движен от Святия Дух.

Изграждането на духовен дом на земята, установяването на Божието царство е нещо напълно различно. Когато се включиш в този процес, ти участваш в измерение на Неговата сила, до което не можеш да имаш достъп по никакъв друг начин.

Георги Бакалов

Възгледи за последното време, водещи до семи-гностицизъм

2010-02-15T05:53:00.000-08:00

от д-р Джоузеф Матера

През историята си християнството е имало различни възгледи за последното време, довели до липса на ангажираност със заобикалящата го култура, бягство от действителността, наподобяващо гностицизма и платонизма (от гръцкия философ Платон). Според тези възгледи естественият свят не е от значение и дори е зъл, което насочва вниманието единствено върху духовния идеал и вечния живот.

Тъй като целта, която си поставям с тази статия, не е подробно разглеждане на теологията на всеки възглед, а да покажа отражението му върху културата.

Хипер-премилениална диспенсационална есхатология

Това е възгледът, систематизиран от Дж. Н. Дарби в края на XIX век, станал известен с библиите на Скофийлд и Дейкс през XX век и чрез много други книги на автори като Хал Линдзи и Тим ЛаХей в периода между 70-те и 90-те години на XX век. Този възглед учи, че вярващите в Исус скоро ще бъдат грабнати в небето с Господа (грабването) преди или по средата на бъдещ седемгодишен период – Голямата скръб, по време на който обладаният от Сатана Антихрист ще управлява териториите на древната Римска империя, което ще доведе до това хиляди евреи да обърнат народа на Израел към Христос, донасяйки всеобщо съживление, чиято кулминация ще бъде завръщането на Исус Христос в тяло, за да съди всички нации и да въведе хилядагодишното управление на милениума.

Без да навлизам в подробности ще кажа, че този сравнително нов възглед (за грабването е започнало да се поучава в средата на XIX век; тази система е на около 140 години и е била отречена от внушителен брой експерти по евангелието през последните 20 години) в основата си отхвърля голям брой новозаветни интерпретации на старозаветни обещания относно Израел, поставяйки на централно място Израел, при което църквата е просто народ, който става част от един цялостен модел (въз основа на определена интерпретация на Даниил 9:24-27) очакваща грабването, докато остатъкът от избрани биологични евреи (144 хиляди от Откровение 7 глава) се събере, за да приеме Христос.

Тази теологическа позиция е станала причина пред последните 150 години църквата да изостави активната си дейност в обществото, тъй като смята, че евреите, обърнали се към Христос, ще донесат световното съживление. Според нея Антихрист така или иначе ще завземе всичко и нациите няма да се християнизират, докато не се върне Господ Исус Христос. Поради това техните аргументи са: защо да пренареждаме столовете на «Титаник», щом той ще потъне така или иначе?

Макар този възглед за последното време да се е поддържал от силни лидери, като Джери Фалуел, Пат Робъртсън, Тим ЛаХей и други, опитали се да реформират Америка, не може да се отрече, че по-новата история на американската църква илюстрира факта, че тя е изгубила ревността си да донесе реформация още след Гражданската война, когато се е придвижила от пост-милениалния пуритански есхатологичен възглед към хипер-премилениалния възглед.

Лидерите, подкрепящи този възглед, като Фалуел, най-общо трябва да се преборят със своя есхатологичен възглед за задаващото се отстъпничество, пораженчество и бягство на съвременната църква, за да могат да се придвижат към целите си и да донесат победа за библейския възглед в политиката и културата. По мое мнение това поведение в най-добрия случай е противоречиво, а в най-лошия – шизофренично!

Истината е, че повечето вярващи, подкрепящи този възглед, не са ангажирани в обществения живот, те “са се отписали” от този свят, не вярват в бъдеща победоносна църква и когато “стане напечено,” се молят за Второто пришествие на Христос! Знам това добре, защото бях такъв през първите 17 години от християнския си живот!

Хипер-Претеризъм

Хипер-претеризмът или пълният претеризъм е другата крайност на горния възглед. Той учи, че книгата Откровение и всички новозаветни пророчества вече са се изпълнили с разрушаването на еврейския храм през 70-та година Сл.Хр. Тези изпълнени пророчества включват Второто пришествие на Христос, възкресението от мъртвите, идването на Антихрист и други. Подобно на хипер-премилениалния диспенсационен възглед по-горе, този възглед е теологически развит през по-късната история и до началото на XX век много малко теолози са го поддържали.

Макар до известна степен да се съгласявам с претеризма (например много от пророчествата от Матей 24 глава и книгата Откровение се били изпълнени с разрушението на храма през 70-та година Сл.Хр.), не мога да се съглася с него що се отнася до бъдещите събития и по-точно със следното: ако възкресението на всички вярващи е само духовно, а не физическо събитие, тогава как то се съвместява с Деяния 1 глава, където ангелите казват, че Христос ще се върне така както се е възнесъл на небето? Неговото възкресение и възнесение включва също физическото Му тяло (Лука 24:39; Йоан 20:27; Деяния 1:9-11), а не само духовно тяло.

Така този възглед влиза в съгласие с гностицизма, който придава на всичко духовен смисъл и пренебрегва човешката страна на Христос и материалния свят! Тъй като грехът на Адам имаше отражение във физическия свят (например смъртта на тялото и болестите), а не само в духовния, този възглед също така отрича физическия аспект на нашето ходене с Бога. Първо Коринтяни 6:19 учи, че нашите физически тела са храм на Святия Дух. Ето защо твърдението, че в момента вярващите изпълняват възкресението на Новия завет, би означавало, че Писанията принизяват физическия свят и християните-гностици, за които апостол Йоан предупреждава, в известен смисъл са били прави (1 Йоан 4:2).

Нещо повече, ако библейските пророчества вече са се изпълнили, то поръчението свързано с културата и обществото от Матей 28:18-20 повече не е в сила, тъй като в един стих Исус казва, че ще бъде със Своите ученици до края на века, което последователните хиперпретеристи би трябвало да интерпретират като изпълнено в поколението, живяло между възкресението на Христос и разрушението на храма през 70-та година Сл.Хр. (Колосяни 1:5-6 е стихът, който те цитират в доказателство на това). Ето защо в този случай повече няма да има стимул за реформиране на нациите за Христос; за в бъдеще грехът би продължил да съществува на земята до безкрайност. Тогава това би ни върнало обратно към влагане на духовен смисъл в християнския ни живот, което би довело до някаква форма на гностически екзистенциализъм и мистицизъм, вместо до реформация на културата.

В крайна сметка всички исторически вероизповедания учат, че ще има истинско Второ пришествие на Христос и телесно възкресение на светиите (например вярванията на апостолите и никейците). Всеки възглед, който напълно отхвърля рамката на ранната църква, в която са се интерпретирали Писанията заобикаля човешкото развитие, което Бог използва, за да научи църквата като цяло чрез Святия Дух, и по този начин издига мистичното, индивидуалистичното прозрение и тълкуване на Библията, което го приравнява с ранния гностицизъм.

Амилениализъм

Преобладаващата част от църквата през историята технически е била постмилениална. Тя е вярвала, че Христос в момента управлява на небето чрез прославените светии и чрез църквата на земята и че Той ще се върне физически след хилядагодишното управление. (Терминът “1 000 години” е използван само 6 пъти в книгата Откровение, която е книга, пълна със символика. Например 1 000 години, за които се говори в Откровение 20 глава исторически са били интерпретирани от много теолози като дълъг период от време, а не буквално като 1 000 години.

С появата на множество есхатологични възгледи през последните 200 години беше въведен нов термин – “амилениализъм”, като антидот на пост-милениализма. Основната разлика между двете концепции е, че пост-милениалистите вярват, че управлението на Христос ще бъде демонстрирано във физическо и духовно отношение чрез изпълнението на културното поръчение от Битие 1:28 и Матей 28: 19-20) от страна на църквата, която ще постави враговете на Бог в нозете Му, преди Исус да се върне в тяло, за да съди света (въз основа на Псалм 110:1-2 и Деяния 3:21 измежду други стихове). Амилениалистите вярват, че Исус вече управлява духовно на небето заедно с прославените светии; защото Неговото царство не е от този свят (Йоан 18:36); според този възглед Неговото връщане в тяло не зависи от политическата и социалната реформация.

Проблемът при амилениализма е, че той не счита културното поръчение за съществена част от есхатологията, тъй като според него управлението на Исус е духовно по своята същност. Ето защо амилениалистите не могат да дадат обяснение на важни стихове като Битие 1:28, Псалм 2, Псалм 110:1-2, Деяния 3:21, Откровение 3:26 и други, които свързват Стария и Новия завет.

Поради това, човек, който вярва, че управлението на Христос е само духовно, но не и земно, в същността си не знае как да интерпретира Господната молитва и особено мястото, където Исус учеше учениците да се молят да дойде Неговото царство и да се изпълни Неговата воля НА ЗЕМЯТА, такава каквато е на небето.

Освен това според този възглед човек може да поддържа каквито пожелае политически, икономически или политически възгледи (и например да има либерално отношение към морала), тъй като управлението на Исус е духовно и никога няма да се прояви на земята чрез църквата.

Подобно на хипер-премилениализма, църквата е в нещо като неутрална позиция и е загрижена единствено за духовните неща до завръщането на нашия Господ Исус Христос! Очевидно, този възглед може да накара вярващите да изпаднат в някакъв вид гностицизъм, ако не се опитат сериозно да съвместят културното поръчение с теологическата си позиция.

В заключение, пост-милениалистите също се разминават помежду си във възгледите си, като някои вярват, че ще има хилядагодишен златен век за църквата преди връщането на Христос. Други, като мен, подкрепят възгледа на амилениалистите, че управлението на Христос не е буквален хилядагодишен бъдещ период. Вярвам това, защото Писанията учат, че църквата (на земята и на небето) вече е започнала да управлява с Христос с идването на Неговото царство (Марк 1:15, Римляни 5:17 и Ефесяни 1:17-2:26). Пост-милениалистите допускат както духовното управление в небето, така и постепенното проявление на царството на Христос на земята, преди Неговото завръщане, тъй като вярват, че библейските завети (като се започне от Битие 1:28) все още са в сила на земята и се разкриват чрез благословенията и проклятията, които Бог изпраща върху индивидите и нациите в съответствие със степента, до която те приемат или отхвърлят законите на Бога и евангелието на Исус Христос.

За да избегна критиките, че съм привърженик на някаква новоизлюпена есхатология, искам ясно да наблегна на факта, че голяма част от ранните отци на църквата и теолози на реформацията се придържат към някаква форма на пост-милениализъм, макар да са били нужни векове да се разкрият Писанията и той да бъде систематизиран. Сред неговите традиционни поддръжници са високоуважавани историци и теолози като Еузебий 260-340 г.), Атанасий (296-372 г.), Августин (354-430 г.), Джонатан Едуардс (1703-1758 г.), Уилям Кейри (1761-1834), Чарлс Ходж (1797 – 1878 г.), Джеймс Хенли Торнуел (1812-1862), Робърт Дабни (1820-1898), Уилям Г. Т. Шед (1820-1894), Аугустъс Стронг (1836-1921 г.), Х. К. Г. Мул (1841-1920), Б.Б. Уорфийлд (1851-1921 г.), Дж. Грешам Машен (1881-1937), Джон Мърей (1898-1975), Лорейн Бьотнер (1903-1989) и Грег Бансен (1948-1995) и други, към които можем да добавим и имената на много съвременни теолози, които нямам възможност да изброя.

Въпреки сериозните различия помежду им, във всеки от тези лагери има много велики божии хора, които са оказали положително влияние върху света. Важно е да се отбележи също, че всички бележити последователи на основните милениални системи са единодушни, че пълното проявление на Божието царство няма да стане, преди Христос да се върне в тяло (макар както вече отбелязахме, хипер-претеристите вярват, че окончателното завръщане на Христос вече се е случило!)

За по-нататъшно изучаване относно горепосочените позиции четете:

The Incredible Scofield and His Book by Joseph M. Canfield, a powerful critique of
hyper-dispensational theology.

Hal Lindsey and the Restoration of the Jews by Steve Schlissel and David Brown, a
powerful correction to the dispensational teaching of Hal Lindsey regarding Israel’s
future.

The Rapture Plot by Dave MacPherson, a book that uncovers the suspect history of how the rapture came to become a major belief in the church; also shows that prior to 1830 no such teaching ever existed throughout church history!

Mathew 24 Fulfilled by John L. Bray, shows the partial preterist view of many last days
prophecies.

A Case for Amillennialism by Kim Riddlebarger, a great book showing the classical
amillennial view.

Paradise Restored and The Days of Vengeance by David Chilton, classic books showing the post-millennial, partial-preterist view of Scripture.

He Shall Have Dominion by Kenneth Gentry, an easy read on the major millennial views
and their historical precedents. A must read for those wanting to understand the postmillennial position.

Revelation: Four Views: A Parallel Commentary edited by Steve Gregg, a great book
presenting four parallel views of the last days.

източник: www.josephmattera.org

30 мощни принципи: №8 Пазете се от стереотипи!

2010-02-05T04:27:00.000-08:00

Стереотипите са навсякъде около нас и за съжаление подмолното им влияние прониква дори в най-независимите умове. Те насаждат послания, образи и чувства в в нас, без дори да подозираме това. Те ограбват, разделят и изопачават. Те карат някои хора да боготворят едни, а други да мразят.

Определението за стереотип в речника гласи: “широко поддържан, но установен и твърде опростен образ или идея за определен човек, или предмет.” В продължение на години психологията се е опитвала да обясни това явление. И все пак, дори да успеем да разберем как действат стереотипите, никой не може да твърди, че има силата да спре отровното им настъпление срещу човешката раса. Точно обратното, злият гений на тази стара, паднала Адамова природа в нас е пресметнал как да се присъедини към тях, да им служи и да ги използва.

Маркетинг, реклама, политика – никоя сфера на динамичен междучовешки обмен не е останала незасегната от могъщата ръка на стереотипите. Някои ги създават – други се борят срещу тях.

Аз получих своя дял от подобни уникални преживявания поради популярността си в обществото, придобита като млад пастор в България през 90-те години.

Удивлява ме колко мощна е медийната машина и как хората не подбират информацията, която ежедневно приемат от вестниците и телевизията. Така че, моето мнение по този въпрос не се основава на някаква абстрактна теза, която се опитвам да изложа, а идва от личен опит и активно участие в обществения живот.

Имал съм привилегията да пътувам и да служа в повече от 30 нации, което ми е дало още по-голяма възможност да видя как действа силата на стереотипите на макрониво, а също и в ежедневието ни.

СТЕРЕОТИПИ НА КУЛТУРАТА

“Назарет! Може ли да излезе нещо добро от Назарет? запита Натанаил.” (Йоан 1:46).

Натанаил беше на косъм от това да пропусне цялото си бъдеще, като сметне Исус за измамник. И всичко това заради стереотипа си по отношение на Назарет и жителите му. Удивително е как дори днес, в нашето предполагаемо модерно общество, хората подценяват други хора заради мястото, където са се родили. Ето Го Бог, Който говори на народа на Израел чрез собствения Си Син, въплъщението на Бог в света и въпреки това, Натанаил беше на път да пропилее спасението си заради културалния стереотип за Назарет, разпространен по онова време.

И така, пречат ли ви стереотипите на културата да приемете онова, което Бог вероятно би искал да ви даде чрез някой, произхождащ от “погрешното” място? Познавате ли хора, които пропускат Божието благословение, защото са толкова заплетени в контекста на културата си?

СТЕРЕОТИПИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕТНОС, РЕЛИГИЯ И ПОЛ

Следващите три примера отново са от евангелието на Йоан. Те показват с колко стереотипи трябваше да се сблъсква самия Исус, докато живееше и служеше на земята. Те противодействат на свободното движение и истината на Бога. Част от причината е, че се нуждаем от дарбите на Святия Дух като слово на знание и пророческо слово, за да проникнем през изолацията на стереотипите, които пречат на хората дори да дойдат до място на честност и прозрачност.

«Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка?» (Йоан 4:9)
Евреите гледаха отвисоко на самаряните. Самаряните намираха начин да им го върнат. Но тук имаше един мъж, който не прилагаше правилата на тогавашното време в своя подход към другите и със сигурност правилата на тогавашното време също не се отнасяха за Него. Идентичността на Исус като Син на Бога беше по-велика от еврейската култура, в която беше отраснал.

Ако не беше така и Исус беше позволил на стереотипите, които евреите по онова време бяха възприели към самаряните, да оформят Неговото отношение, ние никога нямаше да видим Исус в действие в най-необичайните обстоятелства. И все пак – ето Го, разговарящ с жена, която имаше куп проблеми в живота си.
Носещ надежда и насока за нейното бъдеще, повлиявайки върху цял град.

И всичко това, защото Той не гледаше хората през популярните стереотипи на времето Си, а вместо това избра да погледне в сърцата и умовете им и да се свърже с тях чрез Духа, а не да гледа на тяхната етническа принадлежност и култура.

«Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.» (Йоан 4:20).

Без значение колко близо беше до благословението, самарянката трябваше да преодолее собствената си гордост и религиозни стереотипи. Дали тя щеше да се придържа към онова, което нейните предци бяха вярвали, че е правилно? Или щеше да се възползва от шанса си, и щеше да даде вниманието си на този еврейски пророк?

Преди да се усети, тя беше завладяна от силата на Бога и Исус й показа, че не е там да спори относно религиозни вярвания. Той говореше истината. Той спокойно потвърди, че спасението идва от юдеите. Той я предизвика с твърдение, което й разкри едно напълно ново място за поклонение – не тази или онази планина, нито Ерусалим, нито Рим. Той говореше за място на прозрачност, място в сърцата ни, откъдето отиваме при Бога такива каквито сме, доверявайки се, че Той е Бог, Който търси такива поклонници и Той ще ни срещне там.

«В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена» (Йоан 4:27)
Когато всичко беше казано и направено, при тях пристигнаха учениците. Исус разговаря с жена? Ти сериозно ли говориш?

Този необикновен мъж от Назарет събори още една от бариерите на онова време. Стереотипите на половете със сигурност не са нищо ново. По-удивителен е фактът, че те все още доминират нашия свят. В някои нации положението е по-лошо, отколкото в други.

Но дори в Съединените щати, родното място на съвременния феминизъм, ставаме свидетели на жалките нападки на либералните медии срещу Сара Пейлин, изборът на сенатор Джон Маккейн за кандидат-вицепрезидент. Не, те никога няма да кажат, че причината за това е че тя е жена, но фактите говорят точно обратното. Стереотипът тук е не само относно пола, а и политически. Ако Пейлин беше с либерални възгледи относно правото на жените на аборт, мога да се обзаложа, че популярните медии щяха да се отнасят към нея по съвсем различен начин.

КАК ДА ПОБЕДИМ СТЕРЕОТИПИТЕ
Можем ли да победим тази нежелана, невидима сянка в нашия живот? Можем ли да уловим тактиките й и да прекъснем влиянието й в нашия живот, и в живота на другите? Може ли църквата да демонстрира по-висок начин на мислене и живот? Ето три начина да победим стереотипите в ежедневния си живот:

Провери основите си
Божието слово е огледало (Яков 1:23). Когато в теб се надигнат неща и усетиш миризмата на гордост да се носи наоколо, провери и виж, може да идва от собствените ти стереотипи. Може да бъде много подмолна мисъл или отношение, вградено в твоите основи.

Расистка забележка, която майка ти, баща ти или друг човек, който ти е служил за пример, е направил. Книга или филм, описващи някого по унизителен начин.

Преценявай другите по начин, по който искаш те да преценяват теб
Искаш ли някой да изгражда стереотипи за теб въз основа на твоя пол, култура или расова принадлежност? Не мисля. Добре, тогава приложи същото основно правило спрямо другите:

“Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас” (Лука 6:31).

Вземи решение, че ще преценяваш хората въз основа на фактите, а не въз основа на умствените игри, които стереотипите си играят с нас.

Направи си усилието да разбереш какво работи в другия човек – както доброто, така и не толкова доброто.

Научи се да признаваш добрите неща, които виждаш в другия човек и да не го презираш, когато забележиш слабости в него.

Може да изразиш несъгласие и дори да критикуваш, но ако това не е основано на факти, не говори много добре за теб.

Вземи решение да бъдеш част от разрешението
Твърде много хора не осъзнават личната си отговорност да направят света по-добро място за живеене. Те мислят, че могат да изливат отровните си предразсъдъци, сякаш това е без значение.

Вероятно някои дори са щастливи да живеят със стереотипите, които са наследили или приели като свои. Всъщност, вероятно те дори няма да знаят какво да правят, ако изоставят своите расови, социални или културални стереотипи. Животът им би изглеждал едва ли не скучен.

Твоите врагове ще бъдат сведени до нула или до малцината, които са избрали да бъдат твои врагове. Не всички хора, които си мислил за врагове, действително са били такива. Това е изборът, който имаме да направим.

Ние можем да бъдем или част от разрешението на проблема, или част от самия проблем. Ние или разширяваме мрежата на заблудата, подхранвана от стереотипите, или я разкъсваме чрез истината, която излиза от Исус Христос.

Църквата е призована да бъде част от разрешението. Това не означава, че се съгласяваме с всеки. Можем да не сме съгласни, но това трябва да е основано на факти, а не на предразсъдъци или стереотипи, както вече изтъкнах.

Когато има хора, които вършат престъпления, погрешни неща и злини, те трябва да бъдат държани отговорни. Съществува обективно зло и обективно добро. Ние трябва да имаме морална яснота, ако искаме да изграждаме общества, в които свободата е на почит, а насилието е под контрол.

И така, не просто се пазете от фалшивите пророци и учители, които се появяват по телевизията. Пазете се от фалшивия пророк на стереотипите, който понякога действа дори умът ни да не го разбира.

Георги Бакалов

Новата 2010 – година на духовен растеж и пробиви!

2010-01-22T07:41:00.000-08:00

от п-р Румен Попов

Словото, което Бог постави в сърцето ми докато Го търсих за водителство относно 2010 година беше: “Пробиви в разбирането ни на Словото, в живота ни в Духа и в ходенето ни с вяра”. Вярвам, че Господ е поставил пред нас сезон на благодат за растеж. Това е ежедневен процес на порастване, който ни завежда до моменти на пробиви. Не бива да гледаме само към необозримото бъдеще време на дългоочаквания от нас пробив в живота ни, но да се настроим на режим да вършим ежедневно малките неща в живота, за които Господ говори на градящите дома му люде по времето на Юда Зоровавел – Зах.4:10 – “Защото кой презира този ден на малките работи?”

Те имаха велико обещание, Бог да изпълни дома с по-велика слава от преди, но не стигаха до него, понеже пренебрегнаха многото ежедневни стъпки, които трябваше да извървят до този бленуван от тях ден – на пробив и влизане в Небесното обещание.

Това е словото и към нас - Всеки ден верни в малките неща. Не с апатичен и уморен дух, но облечени от небето в дух на отличие, креативност и подредба. Докато преминаваме през този процес на растеж ще видим словото му по нов и по-дълбок начин. Ще видим, колко е велико и че в него се съдържа в семенна форма всяка мъдрост и знание за живота в този свят. Това ще разшири мисленето и способността ни да гледаме на процесите около нас от друга гледна точка.

Излизайки от кутията на настоящата парадигма ще можем да видим и освободим много креативност, иноваторство и отговори, от които света се нуждае по начин, който издига и прославя Исус, както никога преди.

Финансовата криза разтърси целия свят. Хубавото в това беше, че паднаха нещата, които се клатиха. Вечните неща не са зависими от земните, а точно обратното: “Видимите са обект на промяна, а невидимите вечни”(2Кор.4:18). Важно е как гледаме на себе си. Като духовни същества или като естествени хора свързани с тази земя и система? Лесно можеш да отговориш на този въпрос, като се запиташ, аз на кои неща гледам: на видимите или на невидимите.

Защото, ако гледаме на видимите то действаме, като естествени хора в един материалистичен свят, в който управлява мамон и неговите закони, но ако гледаме на невидимите, то тогава ще познаем по нов начин ходенето с вяра, а именно ще извикваме в съществуване, това което още не съществува. А този свят отчаяно се нуждае от тези несъществуващи още благословения. Голяма привилегия за нас е ние да бъдем каналите, чрез които да дойдат в естествения свят.

Ние стоим на вододела между старото и новото. Поради тази причина врагът е приготвил много подигравачи и презрители, като ги е изпълнил с циничен дух, уплашен от пробивите, които Господ е приготвил за този ден и час. Те повтарят един и същ модел в цялото писание – активизират се преди важни пробиви, за да ги спрат. Не им позволявайте да го направят! Не ги слушайте! Нека ушите ви бъдат отворени само за небето. Защото, както споделя един мой приятел и съслужител, сега е времето, когато Бог ще обърне плена на Йов, но не преди да сме простили и да сме се помолили за тези, които са били използвани от врага, вместо да ни утешат да ни смачкат.

Нуждаем се да ходим в простителност и любов! Да бъдем готови да бъдем използвани от Бог за пробивите на другите преди да сме преживели своите. Не казвайте: “Ами аз съм безплоден, как да се моля за безплодието на Авимелех?”, ако Авраам беше отговорил по този начин на небесния призив, щеше ли да преживее своя пробив.(Бт. 20:18 – 21:2) Не ограничавайте Господ с неверие, гледайки на видимото, не забравяйте, че то е временно. Следвайте Неговият Дух. Той вижда и знае много повече от нас, можем да Му се доверим, само с Него можем да прославим Исус!

Благословена и пълна с пробиви 2010 година!

30 мощни принципи: №7 Научи се как да се отнасяш с враговете си

2010-01-15T07:32:00.000-08:00

от Георги Бакалов

Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст. (Филипяни 3:18)

Повече от 30 пъти в Новия завет се използва думата враг, когато се охарактеризират различните страни в едно взаимоотношение.

Ние бяхме врагове на Бог в своето греховно състояние (Римляни 5:10).

Смъртта е последният враг, който ще бъде победен (1 Коринтяни 15:26).

Сатана е враг на Бога и на човечеството.

Тук обаче, аз искам да говоря не за Сатана, а за хората като твои врагове.
Мощният принцип, който искам да споделя с теб днес, е следният: когато се научиш как да се отнасяш с враговете си, никога няма да бъдеш жертва!

Може да си най-приятният човек наоколо, но ако смело се надигнеш за някаква кауза, ще си спечелиш врагове. Може да си сигурен в това. Не защото си се опитал или така си искал, а защото нещата в света стоят по този начин.

Помисли само – Исус не дойде да си създава врагове, но въпреки това беше разпънат на кръст като престъпник. Павел и апостолите не се опитваха да си създават врагове, но бяха преследвани навсякъде, където отидеха. Защо? Защото бяха такива, каквито Бог ги е призовал да бъдат и правеха това, което Бог ги е призовал за правят.

Рано или късно всички ще се намерим в ситуация, когато ще имаме враг - някой, който прави нещо, с цел да ти навреди (в обществото, в твоите взаимоотношения, финанси или по друг начин).

Познавам много хора сред християните, които не знаят какво да правят с враговете си. Те си мислят, че Исус ги е призовал да бъдат изтривалки в живота и да не правят нищо, за да защитят себе си и доброто си име. Това, обаче, е грешно!

Ти имаш отговорността, когато някой разпространява лъжи и невярна информация по твой адрес, да му се обадиш, и да му потърсиш отговорност за действията му.

Нека предположим, че имаш градина, в която си посадил зеленчуци, както моята съпруга и деца направиха това лято. (Радваме се да можем да ядем краставици, домати, магданоз, копър и люти чушки собствено производство!) Ако видех някой да се прокрадва през нощта и да ми краде доматите, мислиш ли, че щях да стоя там отстрани, да го гледам и да си казвам: “Иска ми се Бог да накаже точно сега този човек, заради ужасното нещо, което върши в момента!”?!

Не, приятелю! Аз щях да отворя вратата и да му извикам с власт и ако той не напуснеше градината ми, щях незабавно да извикам полиция.

Защо да работиш усърдно ден и нощ, да си изграждаш добра репутация, и да гледаш как някой разпространява лъжи по твой адрес, ограбвайки те от плода на труда ти? Ти трябва да се изправиш срещу нечестивите и извратени хора с истината и да ги спреш на момента. В този свят може да има много несправедливости, но това не означава, че ще седим и ще гледаме как нечестивите ни унищожават.

Замислял ли си се някога, че в книгата Деяния от 19 до 28 глава се разказва за Павел, който се бореше да изчисти репутацията си? Той отиде в съда, подаде жалба до императора и практически изостави апостолската си “кариера”, за да участва в съдебен процес срещу враговете си.

В този свят, ако ти не застанеш за себе си, семейството си, църквата си и приятелите си, няма кой да го направи! Всъщност, ние сме призовани да бъдем пазители на братята си! Как е възможно да бъдем пазители на братята си, ако не знаем как да опазим себе си?

Ти не бива да мразиш враговете си. Всъщност, ти трябва да прощаваш на всички хора. Едни от най-силните думи, които Исус някога изговори бяха следните:

Обичай враговете си и се моли за онези, които те гонят. (Матей 5:44)

Но ти не можеш да бъдеш наивен, когато стане дума за човек, когото Сатана използва, за да те разруши.
Веднъж президентът Джон Кенеди казал следното: “Прощавай на враговете си, но никога не забравяй имената им!” Колко мъдро!

Научи се как да се отнасяш с враговете си и никога няма да бъдеш тяхна жертва!

30 мощни принципи: №6 Няма заместител за единството

2010-01-07T02:12:00.000-08:00

от Георги Бакалов
Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. (Матей 18:19).

Една от най-трагичните последици от грехопадението на човека беше навлизането на духа на разделение в земята.
Първото голямо проявление на греха беше, когато Каин уби брат си.

И когато бяха на полето, Каин стана против брат си Авел и го уби. (Битие 4:8)

Когато станем последователи на Христос, ние трябва да реформираме нашето мислене по отношение на единството. Защо? Защото няма заместител за единството!

Ти може да си спасен, но това не означава, че автоматично започваш да разбираш Божията идея за единството. Може да се научиш как да се молиш, но това не е заместител за единството. Може да започнеш да просперираш финансово, но накрая да се окажеш в изолация и без да има някой, който да застане в съгласие с теб.

Когато говоря за единство, нямам предвид религиозната идея за единство: десет църкви да се събират веднъж годишно, за да се молят за града. Това би било “църковно” единство.

Ето какъв е проблемът с единството в църквата: в повечето случаи единството в църквата се свързва с опитите на един религиозен лидер да накара всички останали да правят онова, което той мисли, че трябва да се направи.

Причината да нямаме единство в църквите е, защото няма единство между лидерите. Причината да няма единство между лидерите е, че много от тях имат голямо его и всеки, който е постигнал някакъв успех се опитва да оформи всички останали по своя образ и подобие. Аз трябва да бъда това, което Бог е имал предвид за мен да бъда, а не това, което твоите религиозни традиции диктуват да бъда.

Истински зрелите лидери са свободни да бъдат това, което са и позволяват на другите да бъдат себе си. Ние трябва да изритаме религиозното чародейство от църквата!

Единството в Царството се основава върху Христос и свобода, а не върху религиозни политики.

Християни, когато умрем към егото си, можем да съучастваме в силата на единството. Това важи за брака, важи и за сферата на бизнеса, важи за обществото като цяло.

Не можеш да се справиш сам, без някой, който да е в съгласие с теб. Само ТИ можеш да узнаеш от Бога, какъв трябва да бъдеш, каква е мисията ти, къде се предполага да бъдеш във времето и пространството. Но ДОРИ ако си разбрал всички тези неща, пак няма да можеш да изпълниш Божията цел за живота си без онези, които Той е приготвил да бъдат в съгласие с теб.

Толкова много хора преследват “възможности”, когато трябва да преследват Бога. Когато преследваш Бога, Той желае да те позиционира в Царството по такъв начин, че да имаш поне две или три заветни взаимоотношения, които ще ти помогнат да успееш. На свой ред ти трябва да направиш същото за тях!

Георги Бакалов

30 мощни принципи: №5 Без вяра не е възможно...

2009-12-23T02:14:00.000-08:00

А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. (Евреи 11:6)

Когато заговорим за мощни принципи, наистина трябва да започнем с най-важния от всички: без вяра не е възможно... да съществуваме.

Този стих говори специфично за това да имаме вяра в Бога или както някои изследвания върху този пасаж показват, по-добър превод на стиха би било “вярата на Бог” или “Божия вид вяра”.
Разбира се, има различни видове вяра.

Най-често срещаният вид естествена вяра е очакването или убеждението, че определени бъдещи или сегашни неща ще се случат според предвиденото. Например, когато си влезеш в колата, ти вярваш, че двигателят ще работи както трябва и очакваш да стигнеш там, накъдето си тръгнал. Купуваш храна, защото вярваш, че хранителните вещества ще влязат в тялото ти и то ще функционира както трябва, разграждайки храната и усвоявайки хранителните й съставки. Ходиш на работа, защото очакваш да ти платят за онова, което си свършил за твоя работодател.
В икономическата сфера – световните пазари функционират поради определен вид вяра, всъщност голямо количество вяра, че дълговете ще бъдат изплатени, договорите ще бъдат спазени и т.н.

Вярата или очакването, основано върху рационални заключения и наблюдения върху сътворения физически ред на нещата, е естествена вяра. Няма 100% гаранция, че твоята кола или тялото ти ще функционират безупречно. Няма никаква гаранция, че пазарите няма да фалират в понеделник. Следователно, може да се каже, че всички ние сме вярващи по един или друг начин. Казват, че единствените истински невярващи са хората, които извършват самоубийство!
Сега, след като уточнихме, че естествената вяра е начин на съществуване за повечето хора, нека поговорим и за свръхестествената вяра.

Свръхестествената вяра или да имаш определени очаквания за това как ще се развият нещата в невидимия свят (и на първо място да вярваш, че съществува невидим свят) също може да се прояви по много различни начини. Хората вярват в призраци, духове, кристални топки, карти таро, зодиаци, магия, предсказания, магьосничество и всички видове свръхестествени идеи.

Библията ни представя откровението за това кой е БОГ - създателят на видимия и на невидимия свят, и как да имаме близко взаимоотношение с Него.

Тази информация е била “открита” от самия Бог на пророците и апостолите, написали 66-те книги на Библията. Вяра в Бога или Божият вид вяра също е вярата, че Бог е този, който казва, че е, че творението е това, което Бог казва, че е, че миналото е това, което Бог казва, че е и че бъдещето ще бъде това, което Бог го е разкрил, че ще бъде.
Но вярата в Бог отива още по-надълбоко.

Видът вяра, за който се говори в Евреи 6:8, е този, който ще донесе драматична промяна в нашия личен живот. Този вид вяра в действителност е убеждението, че Бог не само е автор на създадения ред, а също личностен Бог, който е тук да ти вдъхва сили в твоя житейски път.

Ние сме поканени да вярваме, че Той е този, който казва, че е – Създател, Изцелител, Освободител, Снабдител, Пророк, Учител, Апостол, Пастир, Евангелизатор, Живот, Мир, Радост и т.н. Казано ни е, че ако ние не “вярваме”, че Той е всички тези неща, които е разкрил за Себе Си, ние няма да преживеем Неговата реалност в живота си. Нещо повече, казано ни е прилежно да Го търсим, за да видим отключването на всички тези неща реално в нашия живот.

Вярата те свързва към същия този Бог и Неговите характеристики, които един ден ще видиш на небето. Единствената разлика е, че чрез вяра ти придобиваш достъп до тези реалности, сега, днес, в този живот!

Харесва ми какво казва следния превод на стиха:
Никой не може да угоди на Бога без вяра. Който идва при Бога, трябва да вярва, че Бог съществува и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. (Евреи 11:6 – буквален превод от God's Word Translation)

Ти и аз ТРЯБВА да вярваме, иначе нещата няма да проработят. Някои хора си мислят: защо Бог не може да ме благослови и да извърши всички тези прекрасни неща за мен и за този свят, без да трябва да полагам усилия да “вярвам”?
Някои хора си мислят, че посланието на вяра е някакъв вид лоша шега, при която поставяме един вид морков пред очите на хората (или дори по-лошо, Бог го поставя), знаейки, че в действителност това никога няма да проработи. Колко жалко!

В действителност ние само поучаваме считаното за особено важно послание в Новия завет: обикновените хора могат да опознаят Бог чрез вяра! Те могат да имат достъп до Неговата сила, те могат да чуват гласа Му, те могат да приемат Неговите благословения и Той наистина ще се намеси в тяхна полза в живота им.

Когато си купиш нов електрически уред, какво пише в упътването? Включи го в контакта, нали?

Ако не го включиш в контакта, уредът няма да заработи за теб! Без значение колко тъжен и ядосан можеш да бъдеш, нещата са създадени да работят по този начин.

Знаеш ли – ти не избра да се родиш на този свят. Ти не направи така, че Слънцето да свети и земята да се върти около оста си с точност, която учените все още не могат да пресметнат. Ти и аз нямаме контрол върху толкова много неща. Кое те кара да си мислиш, че ние можем да кажем на Бог как да действа?

Ако Бог казва, че аз трябва да имам вяра, това не е проблем за мен. Ще употребя цялата си енергия, за да разбера как да се движа в този вид вяра. В областта на Духа Той е запазил за нас живот, здраве, мъдрост, снабдяване и т.н.

Без вяра е невъзможно човек да преживее областта на съществуване на Бога и да участва в реалностите на Неговото царство на земята.

Георги Бакалов

Апостолският призив за събуждане на молитвения войн

2009-12-23T01:29:00.000-08:00

от Мери Алис Излеб

ПЛОДЪТ НА АПОСТОЛСКИЯ начин на живот е вълнение, удовлетворение и воюване. Тъй като самото естество на апостолското е воюване за постигане на пробив, усвояването на изкуството на духовното воюване е задължителен елемент.

ВСЕ ОЩЕ СИ СПОМНЯМ, КОГАТО през 1988 г. станах част от персонала на една от най-големите апостолски църкви и библейски училища в Европа. Видението на църквата беше да проповядва евангелието и да основава нови църкви в скандинавските страни, Русия, и по целия свят. Беше толкова вълнуващо да бъда част от активна църква, където всеки вярващ е призован да евангелизира, да участва в мисии, да води живот на святост и завладяване, a службите бяха изпълнени със славата на Бога.

НО ВЪЛНЕНИЕТО И УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО се придружаваха от битки и предизвикателства, които по онова време бяха нови за мен. В цялостната атмосфера имаше чувство на тегота и потиснатост. Имах чувството, че буквално вдишвам депресия. Знам, че това не беше носталгия по дома, нито приспособяване към една нова култура, а по-скоро бях навлязла в един напълно различен духовен климат – климат непознат за мен до момента.

СЪЩО ТАКА за първи път преживях истинско преследване, когато реших да се включа към местния баскетболен отбор, за да поддържам добра физическа форма и да се сприятеля с невярващи хора. След тренировките едно от момичетата ме попита защо съм в страната. Отговорът ми беше простичък – да бъда част от персонала на една църква и библейското училище към нея. Бях шокирана от омразата, която се прояви в очите на момичето, нейното отношение повлия върху целия отбор. Те отказваха да ми говорят на английски, никога не ме пускаха да играя на състезания и в края на краищата ме принудиха да напусна.

Разказът за БАСКЕТБОЛА може и да прозвучи тривиално, но ми помогна да разбера, че това беше една изявено антихристка страна и духът на омраза към Бога беше дълбоко вкоренен в тези хора. Той ми отвори очите за факта, че току-що бях влязла в нов вид воюване! Това беше битка, която не можеше да се води в естественото. Това беше духовна битка, която трябваше да се води с духовни оръжия.

ТРЯБВА ДА ОТЧЕТЕМ, че в края на 80-те години на XX век все още нямаше на разположение достатъчно поучение относно служението на апостола. Едва през последните години откровението за апостолското служение излезе на преден план. Но със или без поучение, едно нещо беше сигурно: ако щях да съм апостолска вярваща (и да продължа да бъда такава) трябваше да знам как да воювам, да отстоявам, да разоравам и да натискам напред към победата в много области.

РАЗБИРА СЕ, бях силна и зряла вярваща дори и преди да стана част от апостолска църква, но понякога това да бъда активна част от апостолска църква изкарваше наяве най-лошото в мен (за освещение и очистване). И все пак това в по-голямата си част бяха едни от най-възнаграждаващите, вълнуващи и плодотворни периоди в живота и служението ми. Днес не искам да бъда част от нищо друго, освен от апостолска църква!

НО БЪДИ ПОДГОТВЕН: eдно от най-основните, aла разочароващи преживявания на навлизането в апостолското е, че апостолското помазание произхожда от война и конфликт. То е воюване и атаките идват от всякъде. Най-важният урок е да се научиш как да воюваш и да се усъвършенстваш в това. Един мощен начин да доминираш над враговете си и духовната атмосфера, и да ги покориш, е чрез молитва. Ако си апостолски вярващ, ти трябва да се научиш как да се молиш и да направиш молитвата начин на живот. Молитвата изпълнява ролята на площадка за изстрелване на Божиите оръжия. Открих, че моят личен молитвен живот и участието ми в общата молитва е ключ към моята победа, и към пробива на видението на църквата.

ЗА НЯКОИ вярващи промяната на парадигмата за нежно, любящо християнство от типа “стоене във вяра” към стил на живот и манталитет на духовно воюване е трудна. Писанията много ясно говорят, че Бог има оръжия и Той иска да ги използваме за събаряне на крепости (2 Коринтяни 10:3-5). Той също така ни е дал всеоръжие (Ефесяни 6:11-12). Част от този процес на “стоене” всъщност е да участваш в битката чрез молитва, като използваш въоръжението и оръжията, за да се биеш и да спечелиш победа за теб и Божието царство.

ОБСТОЙНОТО изучаване на Писанията много ясно показва, че в самата Си природа Бог е войн (Изход 15:3). Ние трябва да бъдем като Него. Той иска всяко поколение да бъде обучено в изкуството на воюването
(Съдии 3:1-2). Други библейски термини като: покорявам, превземам и завладявам, на практика са военни термини.

В съвременната култура на свобода, комфорт, забавление и мир е ЛЕСНО да приемем, че тези заповеди в Писанията са само символични, или да си намираме извинения, водещи ни към пасивност, вместо да вземем участие в духовната битка, която днес се е разразила в небесата за областта на земята.

ЗА ДА ИЗБЕРЕШ да влезеш в битката, вместо да избягаш, се изисква посвещение, почтеност, търпение, кураж и да се учиш как да се биеш всеки ден. Това също изисква да изградиш заветни приятелства с хора, с които ще застанете заедно във всяка битка. Една от най-големите награди да водиш живот на завладяване е да наблюдаваш как Бог се проявява през теб и в теб, докато ти Му се покоряваш и действаш според Словото и водителството Му. Победите са сладки и “користите” ти помагат да преминеш от апостолска кариера на “непълен работен ден” към апостолски живот на “пълен работен ден”.

Мери Алис Излеб е апостол на молитва до градовете и нациите. Тя е автор на бестселъра “Ефективна усърдна молитва”