от Джоузеф Матера

По мои наблюдения през последните десет години нивото на посвещение на средно статистическия християнин в Съединените щати се е понижило. Хората сякаш по-лесно се обиждат, по-трудно е да ги накараш да жертват и да полагат доброволен труд и сякаш са по-ориентирани към собствените си нужди, отколкото към Божието Царство.

Макар през цялото това време посещаемостта на църквата да е била висока, моралните стандарти на обществото ни прогресивно са се занижавали.

Следват признаците на превръщането на отделния християнин и на църквата като цяло в духовно малодушни и слабохарактерни хора. (Духовно малодушен е човек, на когото му липсва посвещение, почтеност или сила на духа да живее според библейските стандарти.)


За отделните хора:

I. Предаваш се, когато дойде изпитанието (Притчи 24:10)

Има много християни, които си мислят, че Бог ще извини тяхното половинчато посвещение, поради напрежението, проблемите и стреса, на който са подложени. Словото много ясно говори, че ако в усилно време се отдръпнем назад, Бог няма да благоволи в нас (Евреи 10:38).
Бог високо цени хората, които във време на изпитание се приближават към Него. Подобно на Исус, когато страдаме, би трябвало да се молим дори по-пламенно, вместо да се отдръпваме от Него (Лука 22:44; Евреи 5:7). Когато дойдат трудни времена е лесно да спрем да служим на Бог. Само онези, които са сериозни във вярата и желанието си да станат по-силни в Господа, ще продължат да се приближават още повече към Него, когато времената станат трудни.

II. Не отиваш на служба, когато времето е лошо

През 1978 г., когато за първи път дойдох в църквата, без значение дали вали дъжд или сняг, посещаемостта винаги си оставаше една и съща. В наши дни, обаче забелязвам, че когато вали, посещаемостта спада с 10-25%! Онези, които позволяват лошото време да влияе върху посвещението им да чуят Словото на Бог, са се научили да живеят съобразно природните фактори, вместо да бъдат активни и решителни да живеят за Бог без значение какво се случва! (Под природни фактори разбирам времето или някое друго обстоятелство, което нарушава твоя комфорт.)

В основни линии това означава, че някои хора се опитват да живеят така, че да получават най-добрите неща от небето, без да изпитат болката от умъртвяването на плътта и егоистичните си желания. В резюме: някои хора си търсят извинения затова, че не са прилежни във вярата си (Притчи 22:13), което ги прави да действат като духовно малодушни хора.

III. Опитваш се да водиш християнски живот без да си част от локална църква

Според различните статистически източници в Съединените щати има между 25 и 40 милиона християни, които не ходят на църква! Това е голяма цифра, дори реално да се окаже преувеличена. В основни линии, онези, които се опитват да водят християнски живот, без да са се посветили на локална църква, скоро ще станат духовно малодушни, защото е невъзможно да тълкуваш Словото, да храниш душата си, да се молиш и да изпълниш целта на Бог в максимална степен, без да си се посветил на общата цел на локална общност от вярващи. Имаме нужда от общност, за да чуем какво Духът говори на църквата. Също така ние имаме нужда да функционираме в контекста на локална църква, за да може дарбите ни да работят и да сме отчетни за живота си пред някого.

Когато се изолираме от църквата, ние лишаваме себе си от духовни дарби и сила. Исус каза, че портите на ада няма да надделеят над църквата (Матей 16:18-19), но те със сигурност ще надделеят над изолирани, отделени християни.

IV. Твоите морални стандарти и политическа позиция отразяват мнението на преобладаващата част от обществото

Познавам християни, които одобряват хомосексуалните бракове, аборта и дори гласуват за политически лидери с небиблейска национална политика – само защото това е преобладаващото мнение на хората, с които живеят и работят! Те правят това, без да се опитат да се информират по въпроса като изучат задълбочено какво казва Божието слово по тези въпроси или подкрепят тази позиция въпреки това, което Словото казва, защото са духовно малодушни.

Всеки глупак може да се движи с мнението на мнозинството в културата. Дори по времето на управлението на Хитлер само 5 000 от 16 000 евангелски църкви се противопоставили на неговата социалистическа, тиранична политика, защото по-лесно било човек да се движи с потока на обществото, отколкото да се бори и да отстоява библейските си принципи!

V. По отношение на финансовите си приоритети те дават на Бог “трохите от трапезата си”

Чел съм статистики, които сочат, че болшинството от Христовото Тяло харчи повече за видеопродукти, развлечения и спорт, отколкото дава за мисии и за Божието дело под формата на десятъци и дарения. Библията ни учи, че във финансово отношение ще жънем онова, което сме посели. Това прави християните, които не дават десятък, духовно малодушни, що се отнася до финансовата жетва, която Бог желае да им повери!


По отношение на локалните църкви


I. Църквата е толкова политически обвързана, че не отстоява позицията си по морални въпроси като хомосексуален брак или аборт.

Знам за някои големи църкви, които никога не биха заели открита позиция по морални въпроси като например легализирането на хомосексуалния брак. Според Писанията традиционният брак (между един мъж и една жена) е едно от най-фундаменталните неща, за да съществува здраво общество! Например, бракът между един мъж и една жена е съществувал, преди да е имало църква или някакъв вид човешко управление – прочети Битие 2:24).

Макар да разбирам, че трябва да сме много внимателни, когато от амвона даваме подкрепата си за определен политически кандидат, това не бива да ни попречи да заемем твърда морална позиция по важни въпроси с фундаментално значение за здравето на обществото като брак, аборт и расизъм. Забелязал съм, че пасторите на малки или средни по големина църкви са тези, които обикновено заемат позиция по обществено противоречиви морални въпроси, защото нямат много какво да загубят по отношение на посещаемостта на църквата си. Макар да знам и за изключения в това отношение (Род Парсли и някои други), това е общото правило в либералните градове и щати.

Не вярвам, че всяка неделя трябва да проповядваме срещу греховете в обществото, за да спечелим грешниците, които идват за първи път в събранието. Но в някои случаи (например при криза в законодателството) лидерите трябва да обединят събранията си и да дадат пример за пророчески глас до нацията. Бог изисква това от всички Негови служители в определени моменти от живота им.

II. Събранието е хранено единствено с плитки послания; няма проповеди за святостта, ада, покаянието или библейска доктрина

Проповядват се 20-минутни повърхностни мотивационни библейски послания, в които никога не се говори за ада, вечното осъждение или здравата доктрина, необходима за балансиран християнски живот – и всичко това с цел да се харесат на най-голям брой посетители. Някои пастори, които прилагат този подход, наваксват като провеждат силна програма за ученичество или в средата на седмицата имат служба, КОЯТО НЕ Е ОТВОРЕНА и е само за редовните членове, на която се проповядва пълното евангелско послание. Неделната служба протича повече като евангелизационно събитие, на което не се дава задълбочено поучение.

Това може да създаде проблем: когато тези неделни послания се предават по телевизията или през интернет, по-млади пастори, които не познават пълната програма на тази църква, ще организират своите църкви и служение според тази съкратена версия и никога няма да добавят задълбочено поучение и програми за ученичество през седмицата. По същество, те може и да имат многочислена растяща църква, но тя ще се състои от духовни бебета, които не са яли нищо друго освен млякото на Словото, което ги е направило духовно немощни хора, които могат да понесат само позитивни послания за самопомощ (1 Коринтяни 3:1-3).

III. Няма редовни молитвени събрания

Когато дойдох при Христос, обикновено се казваше, че само истинските членове на църквата идват на седмичното молитвено събрание. В това има голяма доза истина. Но в повечето евангелски църкви този критерий дори не може да се приложи, защото те нямат нито една служба, посветена на молитва!

Съществува и друго често срещано изказване: “Неделната сутрешна служба показва колко е популярен проповедникът; неделната вечерна служба показва колко е популярен гост-говорителят, а молитвеното събрание, показва колко е популярен Бог!” Църква, в която Бог не е популярен, ще бъде пълна със слаби в духовно отношение хора, които не могат да отстояват позицията си и изоставят Бог в момента, когато нещата в живота не станат по техния начин!


IV. Младежкото служение е предимно социален клуб, който не изгражда посветени християни и лидери

Много младежки групи се състоят предимно от “хладки” младежи, защото в опитите си да привлекат младите хора от църквата и обществото, те се ограничават само в това да им помагат да развиват взаимоотношения помежду си, да играят игри и да общуват. За съжаление, ако събереш в една стая група тийнейджъри от църквата, без да им проповядваш силно библейско послание и да ги наставляваш, това би довело до провал и служението би се превърнало в място за секс, наркотици и светски срещи! Дори съм чувал за няколко църкви, които буквално са закрили младежките си групи, защото в тях започнали да се налагат ценности, с които църквата се бори и не ги одобрява!

Ако младежките групи нямат за цел да изградят лидери и ученици, те ще доведат единствено до приспособяване към ценностите на светската култура в събранието и ще произведат слабохарактерни и плътски християни.


V. Лидерите и членовете на църквите функционират съгласно светските стандарти за човешката сексуалност, брака и развода.

Когато в края на 80-те години на XX век евангелската църква започна да преживява бум на разводите и секс-скандалите, това беше признак, че културният упадък на нашата нация вече е навлязъл и в църквите. (Или дали не е обратното: духовният упадък на нашите църкви е довел до културен упадък на нацията!) Пред лидерството на църквите тогава стоеше следният избор: или да тропне с крак и да установи стандарт на святост в църквите или просто да се окопае и приспособи към обстоятелствата.

За съжаление много повече лидери започнаха да се развеждат с партньорите си поради небиблейски причини, а други продължиха в служение, и макар да имаха множество извънбрачни връзки, никога не се оттеглиха от служение, за да се покаят и да преживеят пълно възстановяване.

Църквите, които функционират по този начин има опасност да създадат събрания от духовно слаби хора, а не хора с характера, духовната сила и почтеността, необходими за изграждане на християнско семейство, с поемане на лична отговорност.

VI. Хвалението има за цел да развлича хората, а не да ги въведе в поклонение на Господ

Въпреки че през последните години в Тялото Христово са били изградени много и невероятни тимове за хваление и поклонение (което е донесло голямо обновление и дори съживление в много деноминационни църкви), вероятно има голям процент християнско хваление и поклонение, което цели да развлича множествата и да развива бизнес.

Напоследък говорих с човек, работещ в индустрията на Госпъл музиката и той ми каза, че сред творците в тази сфера сексът е решен проблем и един изпълнител му казал, че не е нужно вече да си търси секс партньорки в света - той просто свири Госпъл музика и те сами идват при него.

Този човек ми каза също, че понякога дори той самият не знае дали продължава да вярва в Бог след преживяванията, които е имал, по време на турне с една госпъл група! Винаги, когато основната цел на тима за хваление и поклонение на една църква е да развлича хората, вместо да ги води в поклонение, той започва да служи на егото, гордостта и похотта на плътта, при което госпъл изпълнителят се превръща в идол и което може да доведе до създаването на духовно слаби хора.

източник: www.josephmattera.org