Ко­га­то за­поч­неш да че­теш Биб­ли­я­та, можеш лесно да се обезсърчиш. Сти­лът на Старозаветните про­ро­ци­ и апос­то­ли­­ е мно­го по-раз­ли­чен от то­зи на съв­ре­мен­ни­те ро­ма­ни и по­пу­ляр­на­та ли­те­ра­ту­ра. Ос­вен то­ва не все­ки е из­рас­нал в хрис­ти­ян­с­ко се­мей­с­т­во, къ­де­то че­те­не­то и раз­би­ра­не­то на Биб­ли­я­та е би­ло част от се­мей­на­та тра­ди­ция. И та­ка, пре­ди да се впус­неш в соб­с­т­ве­но­то си пъ­ту­ва­не на че­те­не и изу­ча­ва­не, пред­ла­гам ти крат­ко ре­зю­ме на най-ве­ли­ка­та ис­то­рия, раз­каз­ва­на ня­ко­га. Ще раз­де­ля Биб­лей­с­кия раз­каз на се­дем раз­лич­ни съ­би­тия и пе­ри­о­ди, ко­и­то са офор­ми­ли ре­ал­ност­та, ко­я­то на­ри­ча­ме тво­ре­ние, все­ле­на и жи­вот. Този преглед на Библейското откровение за историята и бъдещето на човечеството би трябвало да ти помогне в твоето търсене на отговори

• СЪТ­ВО­РЕ­НИЕ: Бог съз­да­де Не­бе­то, Зе­мя­та и чо­ве­чес­т­во­то (Би­тие 1:1,26,27). Той съз­да­де и ан­ге­ли­те, ко­и­то тряб­ва­ше да слу­жат на хо­ра­та (Ев­реи 1:14). Ан­ге­ли­те са ду­хов­ни съ­щес­т­ва, ко­и­то съ­що са сът­во­ре­ни. Чо­ве­кът бе­ше нап­ра­вен от пръст­та на зе­мя­та и Бог вдъх­на бо­жес­те­вен жи­вот в не­го (Би­тие 2:7). Бог не вдъх­на от Своя жи­вот в ан­ге­ли­те. Те бя­ха съз­да­де­ни да бъдат не­що ка­то по­мощ­ни­ци на чо­ве­ка. Чо­ве­кът бе­ше сът­во­рен в об­ра­за и по­до­би­е­то на Бо­га. Бог да­де зе­мя­та за при­те­жа­ние на чо­ве­ка (Би­тие 1:28). Адам и Ева по­лу­чи­ха соб­с­т­ве­ност вър­ху зе­мя­та (Псалм 115:16). Бог им да­де пра­во­то да я из­с­лед­ват, зав­ла­деят и уп­рав­ля­ват. Той да­де на Адам и Ева спо­соб­ност­та да ум­но­жа­ват чо­веш­ка­та ра­са чрез въз­п­ро­из­веж­да­не (Би­тие 1:28).

• ПА­ДЕ­НИ­Е­ТО НА АН­ГЕ­ЛИ­ТЕ: В Сво­я­та мъд­рост и лю­бов, Бог е съз­дал и ан­ге­ли­те, и хо­ра­та със спо­соб­ност­та да из­би­рат и взе­мат ре­ше­ние за се­бе си. Ед­но от ан­гел­с­ки­те съ­щес­т­ва на име Лу­ци­фер из­б­ра да се раз­бун­ту­ва сре­щу Бо­га (Исая 14:12-15). По­ра­ди то­ва той бе­ше из­х­вър­лен от Не­бе­то (Лу­ка 10:18). При­ро­да­та му се про­ме­ни и се­га той е пад­нал ан­гел, пъ­лен със зло, ом­ра­за и бунт към Съз­да­те­ля. Лу­ци­фер (Са­та­на) ус­пя да по­ве­де го­лям брой дру­ги ан­ге­ли в бунт сре­щу Бо­га (От­к­ро­ве­ние 12:3-4).

• ПА­ДЕ­НИ­Е­ТО НА ЧО­ВЕ­ЧЕС­Т­ВО­ТО: Бог по­са­ди на зе­мя­та дър­во, ко­е­то на­ре­че “дър­во за поз­на­ва­не на доб­ро­то и зло­то”

“И ГОС­ПОД Бог за­по­вя­да на чо­ве­ка, каз­вай­ки: От вся­ко дър­во в гра­ди­на­та сво­бод­но да ядеш; но от дър­во­то за поз­на­ва­не на доб­ро­то и зло­то, да не ядеш от не­го; за­що­то в де­ня, ко­га­то ядеш от не­го неп­ре­мен­но ще ум­реш.” (Би­тие 2:16-17)

Бог не са­мо да­де на чо­ве­ка спо­соб­ност­та да избира меж­ду доб­ро и зло, но му оси­гу­ри и въз­мож­ността да уп­раж­ня­ва сво­бод­на­та си во­ля. Са­та­на, пад­на­ло­то ан­гел­с­ко съ­щес­т­во, дой­де при мъ­жа и же­на­та. Той по­ся съм­не­ние в умо­ве­те на Адам и Ева и те и два­ма­та из­б­ра­ха да не се по­ко­рят на Съз­да­те­ля си и да ядат от дър­во­то. Из­вед­нъж вът­ре в тях се слу­чи не­що. Тях­на­та при­ро­да се про­ме­ни и се­га те има­ха “грях” - при­ро­да­та на Са­та­на вът­ре в се­бе си. (Би­тие 3:1-8). Бог из­го­ни мъ­жа и же­на­та от Сво­е­то при­със­т­вие и от Едем­с­ка­та гра­ди­на. (Би­тие 3:22-24). Така чо­ве­чес­т­во­то и сега се на­ми­ра под гос­под­с­т­во­то на Лу­ци­фер и не­го­ви­те пад­на­ли ан­ге­ли. (1 Йоан 5:19).

• ЗА­КО­НЪТ БЕ ДА­ДЕН НА ЧО­ВЕ­ЧЕС­Т­ВО­ТО: Чо­ве­кът за­поч­на да се ум­но­жа­ва по зе­мя­та и ед­нов­ре­мен­но с то­ва, по­доб­но на рак, гре­хът се раз­п­рос­т­ра­ни из ця­ло­то чо­ве­чес­т­во (Би­тие 6:5). Бог за­поч­на Своя план за из­куп­ле­ние. Той склю­чи за­вет с чо­век, на­ре­чен Ав­раам и с не­го­ви­те нас­лед­ни­ци (Би­тие 12:1-3). Чрез За­ко­на на Мо­и­сей Бог раз­к­ри Своя ха­рак­тер и свя­тост (Изход 20:1-17). Чо­ве­чес­т­во­то осъз­на, че ни­ко­га не мо­же да спа­зи съ­вър­ше­но за­ко­на по­ра­ди ес­тес­т­во­то на гре­ха вът­ре в се­бе си (Га­ла­тя­ни 3:19-24).

• ХРИС­ТОС БЕ ДА­ДЕН НА ЧО­ВЕ­ЧЕС­Т­ВО­ТО : “Понеже за­ко­нът бе­ше да­ден чрез Мо­и­сей, а бла­го­дат­та и ис­ти­на­та дой­до­ха чрез Исус Хрис­тос.” (Йоан 1:17) Ни­кой не мо­же­ше да пла­ти це­на­та за из­ку­пу­ва­не­то на гре­ха, тъй ка­то все­ки чо­векр ро­ден на зе­мя­та е под­чи­нен на гре­ха и се раж­да в грях. Исус Хрис­тос (Бо­жият Син) дой­де на зе­мя­та в об­ра­за на чо­век (Фи­ли­пя­ни 2:5-8). Той бе­ше за­че­нат в ут­ро­ба­та на май­ка Си от Свя­тия Дух (Лу­ка 1:30-35). Той във всич­ко се оп­ри­ли­чи на хо­ра­та, но ня­ма­ше грях (Ев­реи 4:14-15). Исус мо­же­ше да ум­ре за гре­ха на дру­ги­те, за­що­то Той са­мият не бе­ше гре­шен и не бе­ше из­вър­шил ни­ка­къв грях. Исус Хрис­тос бе­ше осъ­ден и раз­пъ­нат на кръст от рим­с­ки вой­ни­ци. То­ва, ко­е­то ни­кой не раз­б­ра е, че Исус доб­ро­вол­но оти­де на та­ка­ва смърт (Йоан 1:29). Исус бе зак­лан ка­то жер­т­ве­но аг­не и Кръв­та Му ста­на до­ка­за­тел­с­т­во за из­куп­ле­ни­е­то (Ефе­ся­ни 1:7).

• СВЯ­ТИЯТ ДУХ БЕ ДА­ДЕН НА ЧО­ВЕ­ЧЕС­Т­ВО­ТО: Бог Отец въз­к­ре­си Си­на Си от мър­т­ви­те на тре­тия ден, след ка­то бе­ше пог­ре­бан (Лу­ка 24:46). Исус ста­на Цар на ца­ре­те (1 Ти­мо­тей 6:15-16). Бе­ше Му да­де­но Бо­жи­е­то цар­с­т­во (1 Ко­рин­тя­ни 15:24). От­се­га на­та­тък Той показва милост към все­ки, кой­то Го по­мо­ли за прош­ка (Де­я­ния 2:21). Исус из­п­ра­ти Бог - Свя­тия Дух на зе­мя­та, за да мо­гат всич­ки ней­ни жи­те­ли да пре­жи­веят ре­ал­ност­та на но­вия жи­вот, кой­то Исус Хрис­тос оси­гу­ри за чо­ве­чес­т­во­то (Йоан 15:26).

• ЦЪР­К­ВА­ТА БЕ ДА­ДЕ­НА НА ЧО­ВЕ­ЧЕС­Т­ВО­ТО: Всич­ки, ко­и­то при­е­мат да­ра на прош­ка­та и нов жи­вот от Исус Хрис­тос, се но­во­раж­дат (Йоан 1:12-13, 3:7). Те об­ра­зу­ват ед­на но­ва об­щ­ност от хо­ра на зе­мя­та, на­ре­че­на “Цър­к­вата” (Ма­тей 16:18). Об­ще­ни­е­то на из­ку­пе­ни­те, уп­рав­ля­ва­ни от Свя­тия Дух се­га е но­ва­та “на­ция”, ко­я­то Бог има на зе­мя­та (1 Пет­ро­во 2:9). Тях­на­та ми­сия е да по­ка­жат ре­ал­ност­та на Бог на зе­мя­та, да прок­ла­ми­рат пос­ла­ни­е­то на Не­го­во­то цар­с­т­во пред всич­ки, ко­и­то все още са в тъм­ни­на, до­ка­то дой­де ча­сът, ко­га­то Бог ще уни­що­жи нас­то­я­що­то тво­ре­ние и ще ус­та­но­ви но­во не­бе и но­ва зе­мя (Ма­тей 28:18-20). Са­мо оне­зи, ко­и­то са би­ли ос­во­бо­де­ни от при­ро­да­та на гре­ха и са пре­жи­ве­ли но­во­рож­де­ни­е­то чрез си­ла­та на Свя­тия Дух, имат пра­во­то да пре­ка­рат веч­ност­та с Бо­га. Всич­ки, ко­и­то са от­х­вър­ли­ли из­ку­пи­тел­но­то де­ло и пос­ла­ни­е­то на Исус Хрис­тос, ще бъ­дат пре­да­де­ни на веч­но осъж­де­ние в ог­не­но­то езе­ро със Са­та­на и не­го­ви­те де­мо­ни (От­к­ро­ве­ние 21:8).

Четвърта и пета стъпка