Ка­то хрис­ти­я­нин ти ще бъ­деш из­ло­жен на вли­я­ни­е­то на мно­го раз­лич­ни слу­же­ния, цър­к­ви и биб­лей­с­ки учи­те­ли. Лес­но е да се из­гу­биш и да се обър­каш в ця­ло­то мо­ре от зна­ние, ко­е­то съ­щес­т­ву­ва днес. По­ра­ди лип­са на бо­жес­т­вен ред в своя жи­вот мно­го вяр­ва­щи неп­ре­къс­на­то плу­ват в то­ва мо­ре от зна­ние, но ни­ко­га не дос­ти­гат до бре­го­ве­те му. Апос­тол Па­вел го­во­ри за хо­ра, ко­и­то пос­то­ян­но се учат, но ни­ко­га не дос­ти­гат до поз­на­ни­е­то на ис­ти­на­та (2 Ти­мо­тей 3:7).

Не е Бо­жи­я­та во­ля ти да се чув­с­т­ваш не­си­гу­рен и нес­та­би­лен в хо­де­не­то си с Не­го. Въп­ре­ки, че е доб­ро не­що пос­то­ян­но да на­у­ча­ваш но­ви не­ща, ако ис­каш да бъ­деш си­лен и ста­би­лен хрис­ти­я­нин, ду­хов­ният ти жи­вот тряб­ва да бъ­де из­г­ра­ден вър­ху здра­ва ос­но­ва. Не­за­ви­си­мо кол­ко мно­го си на­у­чил, ти тряб­ва да знаеш кои са се­дем­те стъл­ба на уче­ни­чес­т­во­то. То­ва са прин­ци­пи на жи­вот в Цар­с­т­во­то, ко­и­то тряб­ва да ус­та­но­виш ка­то стил на жи­вот и на­чин на мис­ле­не. Да хо­диш в те­зи се­дем прин­ци­па оз­на­ча­ва да хо­диш ка­то уче­ник на Исус Хрис­тос по та­зи зе­мя. Не бъ­ди ка­то оне­зи вяр­ва­щи, ко­и­то прос­то се раз­хож­дат с Бо­га по зе­мя­та. Ние сме приз­ва­ни да хо­дим с Не­го, раз­би­ра­щи Бо­жи­ите пъ­ти­ща и на­ме­ре­ния. Ние би тряб­ва­ло да бъ­дем лов­ци на хо­ра, ис­тин­с­ки уче­ни­ци на Исус Хрис­тос, де­ца на Бо­га, нас­лед­ни­ци на обе­ща­ния ни жи­вот. Се­дем­те прин­ци­па, спо­де­ле­ни тук, са ка­то ко­ле­ла във вът­реш­ност­та на ко­ле­ло­то на твоя ду­хо­вен жи­вот – те ни­ко­га не би­ва да спи­рат да те прид­виж­ват нап­ред в тво­е­то хо­де­не с Бо­га. Ко­га­то пос­ве­тиш се­бе си да бъ­деш вър­ши­тел, а не са­мо слу­ша­тел на Сло­во­то, Ду­хът на Бо­га ще дой­де в теб и ще зад­ви­жи с но­ва си­ла, точ­ност и ба­ланс те­зи се­дем ко­ле­ла (Езе­киил 1:20).

1. Ис­тин­с­ките уче­ници пре­бъд­ват в по­у­че­ни­е­то на Исус

“То­га­ва Исус ка­за на по­вяр­ва­ли­те в Не­го юдеи: Ако пре­бъ­де­те в Мо­е­то уче­ние, на­ис­ти­на сте Мои уче­ни­ци;” (Йоан 8:31)

Да пре­бъд­ваш оз­на­ча­ва да про­дъл­жа­ваш да изу­ча­ваш и да при­ла­гаш по­у­че­ни­е­то на Исус в жи­во­та си. До­ри ако се про­ва­лиш в на­ча­ло­то, знай, че хо­диш с Бо­га по­ра­ди Не­го­ва­та власт, лю­бов и прош­ка, а не по­ра­ди доб­ри­те си де­ла. Ко­га­то пре­бъд­ваш в Не­го­во­то сло­во, свет­ли­на­та на от­к­ро­ве­ни­е­то про­ник­ва в твоя дух. Ед­но не­що е да че­теш Биб­ли­я­та и съв­сем дру­го да раз­би­раш с ду­ха си, как­во Бог го­во­ри чрез Пи­са­ни­я­та. То­ва се на­ри­ча зна­ние по от­к­ро­ве­ние. То­зи вид зна­ние ид­ва в твоя дух и ти да­ва си­ла да се по­ко­ря­ваш на Бо­га и да хо­диш с Не­го. То об­но­вя­ва ума ти, раз­чуп­ва ду­хов­ни роб­с­т­ва и из­це­ля­ва не са­мо тво­я­та ду­ша, но и тя­ло­то ти. Ти тряб­ва да си приел ос­нов­но­то по­у­че­ние на Исус и пос­то­ян­но да нап­ред­ваш в изу­ча­ва­не­то на Не­го­во­то сло­во, при­до­би­вай­ки по­ве­че зна­ние.

2. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци хо­дят в лю­бов

“По то­ва ще поз­наят всич­ки, че сте Мои уче­ни­ци, ако има­те лю­бов по­меж­ду си.” (Йоан 13:35)

Ако на­ис­ти­на си но­во­ро­ден чрез Ду­ха на Бо­га, би тряб­ва­ло да имаш в се­бе си сви­де­тел­с­т­во­то на Не­го­ва­та лю­бов. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци на Исус Хрис­тос хо­дят в лю­бов към дру­ги­те хо­ра. То­ва оз­на­ча­ва, че ти тряб­ва да имаш прос­ти­тел­но сър­це, ко­е­то е го­то­во да слу­жи на дру­ги­те. За ня­кои мо­же да е не­об­хо­ди­мо дъл­го вре­ме пре­ди на­ис­ти­на да за­поч­нат да хо­дят в то­зи вид лю­бов. Бог ис­ка ти да ста­неш част от об­ще­ни­е­то на Не­го­ви­те хо­ра - цър­к­ва­та. Ко­га­то ста­неш част от ло­кал­на­та цър­к­ва, ти ста­ваш част от Тя­ло­то на Хрис­тос. За­ед­но с дру­ги­те ти от­к­ри­ваш на­чи­ни да оби­чаш и да слу­жиш на хо­ра­та. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци хо­дят в лю­бов без зна­че­ние как­во ще им стру­ва.

3. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци след­ват Исус

“Ако слу­жи ня­кой на Ме­не, Ме­не не­ка пос­лед­ва; и къ­де­то Съм Аз, там ще бъ­де и слу­жи­те­лят Ми. Кой­то слу­жи на Ме­не, не­го ще по­че­те Отец Ми.” (Йоан 12:26)

Твър­де мно­го хо­ра каз­ват, че “вяр­ват в Бо­га”. Исус оба­че ка­за, че ако си ис­тин­с­ки вяр­ващ, тряб­ва да слу­жиш на Исус и да Го след­ваш. То­ва оз­на­ча­ва, че тряб­ва да поз­на­ваш гла­са Му. Да вяр­ваш в Бо­га не оз­на­ча­ва, че са­мо ти Му го­во­риш. Той съ­що ти го­во­ри и те во­ди в Не­го­ви­те пъ­ти­ща. Опоз­на­вай­ки Не­го­во­то сло­во и ста­вай­ки част от из­пъл­не­на с Ду­ха Му ло­кал­на цър­к­ва, ти мо­жеш да бъ­деш обу­чен как да чу­ваш Бо­жия глас и да Му се по­ко­ря­ваш. Въл­ну­ва­що е да знаеш, че Бог мо­же да ни го­во­ри и да ни во­ди в пла­но­ве­те, ко­и­то има за на­шия жи­вот.

4. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци но­сят кръс­та си

“То­га­ва Исус ка­за на уче­ни­ци­те Си: Ако ис­ка ня­кой да дой­де след Ме­не, не­ка се от­ре­че от се­бе си, не­ка вдиг­не кръс­та си и не­ка Ме пос­лед­ва.” (Ма­тей 16:24)

Ко­га­то за­поч­неш да след­ваш Исус, то­ва ще ти стру­ва всич­ко. То­ва оз­на­ча­ва, че не мо­жеш да след­ваш Исус как­то си ис­каш. Ти тряб­ва да вдиг­неш кръс­та си, да се от­ре­чеш от се­бе си и та­ка да Го пос­лед­ваш. Зву­чи труд­но, но си стру­ва вся­ко уси­лие. Да вдиг­неш кръс­та си оз­на­ча­ва, че ще тряб­ва да по­не­сеш оп­ре­де­ле­но стра­да­ние и от­х­вър­ля­не от ду­ха на то­зи свят и от хо­ра­та, ко­и­то се на­ми­рат под власт­та на то­зи дух. То­ва оз­на­ча­ва съ­що, че тряб­ва да се от­ка­жеш от оп­ре­де­ле­ни плът­с­ки не­ща, за да Го след­ваш в ис­ти­на.

5. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци но­сят плод

“В то­ва се прос­ла­вя Отец Ми, да при­на­ся­те мно­го плод; и та­ка ще бъ­де­те Мои уче­ни­ци.” (Йоан 15:8)

Ако на­ис­ти­на след­ваш Исус, ти би тряб­ва­ло да но­сиш плод. То­ва оз­на­ча­ва ня­кол­ко не­ща. Пър­во твоят ха­рак­тер тряб­ва да бъ­де про­ме­нен, за да де­мон­с­т­ри­ра ха­рак­те­ра на Хрис­тос. След то­ва ти би тряб­ва­ло да пе­че­лиш ду­ши и да пра­виш уче­ни­ци. И нак­рая, ти и аз би тряб­ва­ло да изо­бил­ва­ме в доб­ри де­ла, ко­и­то из­ви­рат от но­во­то ес­тес­т­во вът­ре в нас.

6. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци са да­ващи хора

“Ни­кой не мо­же да слу­гу­ва на два­ма гос­по­да­ри, за­що­то или ще нам­ра­зи еди­ния, а ще обик­не дру­гия, или към еди­ния ще се при­вър­же, а дру­гия ще пре­зи­ра. Не мо­же­те да слу­гу­ва­те на Бо­га и на ма­мо­на.” (Ма­тей 6:24)

“Да­вай­те и ще ви се да­ва; доб­ра мяр­ка, на­тъп­ка­на, стър­се­на, пре­пъл­не­на ще ви да­ват в па­зу­ха­та; за­що­то с как­ва­то мяр­ка ме­ри­те, с та­ка­ва ще ви се от­ме­ри.” (Лу­ка 6:38)

Ка­то вяр­ващ ти имаш за­вет на да­ва­не с Бо­га. Ко­га­то да­ваш де­ся­тъ­ци и да­ре­ния, ти ги да­ваш не са­мо на цър­к­ва­та, но в дей­с­т­ви­тел­ност ги да­ваш на Гос­по­да. Пър­ва­та цъ­рк­ва бе­ше да­ва­ща цър­к­ва. Доб­ри­те вес­ти ни­ко­га ня­ма­ше да стиг­нат до нас, ако те­зи пър­ви хрис­ти­я­ни не бя­ха да­ва­ли от па­ри­те си за слу­же­ни­е­то на еван­ге­ли­е­то. Не се стра­ху­вай да да­ваш! Раз­чу­пи ду­ха на ма­те­ри­а­ли­зъм и влез в сво­бо­да­та на Бо­жи­ите де­ца. Бог оби­ча ра­дос­т­ния да­ри­тел! (1 Ко­рин­тя­ни 9:7)

7. Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци се мо­лят и пос­тят

“Вие, оба­че сте из­б­ран род, цар­с­ко све­щен­с­т­во, свят на­род, хо­ра, ко­и­то Бог при­до­би, за да въз­вес­тя­ва пре­въз­ход­с­т­ва­та на То­зи, Кой­то ви при­зо­ва от тъм­ни­на­та в Сво­я­та чу­дес­на свет­ли­на.” (1 Пет­ро­во 2:9)

Ис­тин­с­ки­те уче­ни­ци чер­пят си­ла­та си ка­то оби­та­ват в свръ­хес­тес­т­ве­но­то. Все­ки вяр­ващ е све­ще­ник на Бо­га. То­ва оз­на­ча­ва, че ти имаш дос­тъп до тро­на на Бо­га. Пок­ло­не­ни­е­то на Бо­га с пес­ни на хва­ле­ние, тър­се­не­то Му чрез мо­лит­ва, хо­да­тай­с­т­во и пост са от ос­нов­но зна­че­ние за тво­е­то хо­де­не в ду­ха. Ка­то вяр­ващ ти си при­з­ван ре­дов­но да се мо­лиш за дру­ги­те. Та­ка ние зас­та­ва­ме в про­ло­ма за из­гу­бе­ни­те и над­де­ля­ва­ме над тъм­ни­на­та по зе­мя­та.