Днес който се е разходил в Софийският център - от Президентството до НС, неминуемо се е усещал по-скоро в Турция, отколкото в България.

Протестът на българските мюсюлмани срещу върнатия от Върховния съд начело на мюсюлманското вероизповедание у нас Недим Генджев събра над 3 000 мюсюлмани, които като един скандираха - малко на Български, повече на турски.

Центърът на Българската столица беше огласен от религиозни песни във възхвала на Аллах. Докато множеството се придвижваше от Президентството към Народното събрание, скандиранията бяха заменяни единствено с религиозни фрази и песни, разбира се - на турски.

Впечатляваща беше организацията и дисциплинираността, която показа тълпата. Присъстващите бяха от деца до старци, но всички като малка армия, скандираха в един глас и вървяха заедно. На казаното от техния предводител - Мустафа Хаджи, реагираха задружно, потвърждавайки думите му с викове "Винаги" или "Никога" (поне това разбрах, понеже беше на български)

Мустафа Хаджи се обяви срещу „хората, които не са мюсюлмани, а се опитват да учат на ислям и определят колко силно се чуват минаретата". Той поиска да бъде възобновен строежът на джамията в Бургас, а също и да бъде построена втора джамия в София, както и да бъдат отворени отново молитвените храмове в Стара Загора и Кюстендил. Не пропусна да засегне и темата със забрадките на "техните жени", дебело подчертавайки, че никой няма да им казва да ги махат, понеже "не са ли те част от техните религиозни традиции и вяра"...

Накрая фокусът в изказването беше към това, че те имат задължение да запазят религията си такава, каквато техните предци са им я завещали и да я предадат на следващите поколения. Мустафа Хаджи нахъсваше хората, че сега като се приберат по домовете си, може да бъдат арестувани, бити, изтезавани, но трябва да понесат достойно мъченията - като пророците от Корана...

Всъщност, цялата атмосфера там беше заредена с войнственост. Всички присъстващи - от голям до малък, показваха отношение на превъзходство и готовност да получат каквото искат на всяка цена. Имаше решителност и присъщата на завоевател устременост. Поне аз така го усетих. Личеше строгата йерархия и покорството на хората пред техните власти. Всъщност, беше много явно, че ако има власт, която тези хора признават, това изобщо не беше държавната такава - нито в лицето на полицията, нито в лицето на политиците, Президента и т.н. Те имат свой собствен свят, със свои правила, покоряват се на своите духовни лидери, които обаче далеч не считат, че да са духовни лидери значи да се ограничат с ...духовния аспект на религията си.

Напротив - техните лидери ясно заявяват своите претенции да владеят и управляват, не просто да не направят компромис със своите вярвания, но и да ги наложат и на другите, които не ги споделят.

От тази гледна точка смятам, че най-голямата опасност за заличаването на християнската идентичност в България (доколкото изобщо съществува), се крие именно в неопределеността и пасивността на т.нар. християни.

Докато християните считат, че "християнството" се отнася единствено до религиозните дейности, традиции, обреди и дори - личната ти вяра в Христос, а изключват сферите на "светска" власт, политиката, управлението изобщо, от картинката на своята вяра в Бог, те се обричат на съществуване с цел оцеляване, докато властта по-вероятно да е в ръцете на тези, които са предявили претенции да я притежават.

**********

И нека завърша с един реторичен въпрос към всички християни:

смятате ли, че съществува изобщо СВЕТСКА власт?

При условие, че Исус каза:

Мат. 28:18 - Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се ВСЯКА власт на небето и на земята.

Е, докога християните ще са хрисими овчици, кога ще позволят на Христос в тях да ПРИТЕЖАВА всяка власт - през тях?

Смятате ли, че Бог не желае да управлява градовете и нацията ни, или смятате, че не би знаел как?

Но за да направи това, Той има нужда от СВОИ хора, които да постави на тези позиции!

Ето викът на Бог днес:

Пс.94:16 Кой ще стане за мене против злодейците? Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?