apostolos.bg

Вокалистът на Ред Рейн в България

2010-07-21T06:10:00.000-07:00

В неделя, 25 юли, Майкъл Търнър, вокалист на новозенландската рок група "Ред Рейн", ще служи в ХЦ "Прелом" по време на неделната служба.

По време на гостуването си Майкъл Търнър ще изпълни няколко песни от репертоара на групата и ще послужи със слово в областта на музиката, хвалението и поклонението.

Групата “Ред Рейн” пътува и покорява подиуми по целия свят от 2002 година насам.

Музикантите (Майкъл Търнър – водещ вокал/акустична китара, Стийв Търнър – бас китара/вокал, Дейв Франсис – електрическа китара, Дейвид Пфанстийл – ударни) са изнасяли концерти в 20 страни на четири континента. Музиката им може да се опише като освежаващ микс от рок, акустичен рок и груув.

През 2004 г. “Ред Рейн” издава първия си албум “Нов ден”, като през 2006 г. следва втори албум със смелото заглавие “Симфония”.

Групата планува всяка година да посещава нови страни и сцени. Оригиналните им песни носят послание, което се харесва на млади и възрастни.

Съвсем наскоро, в края на 2009 г. “Ред Рейн” завърши работата си по дългоочаквания от почитателите им трети албум озаглавен “Живот в реално време”.

Тази година “Ред Рейн” провежда осмото си световно турне, което стартира от Нова Зеландия.

Повече инфомация за събитието можете да получите всеки делничен ден на тел. 02/ 983 67 30 от 9:00 до 17:00 ч.

Граждански организации и църкви се обединиха срещу натрапването на хомосексуализма

2010-06-21T04:59:00.000-07:00

Протестанти, католици и православни се включиха в Отвореното писмо срещу третия гей-парад в столицата

София 21.06.2010г. Представители на 25 организации, между които на трите основни християнски изповедания и две политически партии, изпратиха тази сутрин отворено писмо-декларация до управляващите по повод третия парад на хомосексуалистите, насрочен за 26 юни т.г. в гр. София.

Чрез парада те виждат пореден целенасочен опит да се размият общоприетите граници в обществото и да се ерозират нагласите му по отношение на българското семейство.

В писмото си те изразяват загрижеността си по повод непрекъснато ескалиращите искания на гей-активистите и допълват, че декриминализирането на хомосексуализма и гарантирането на гражданските права на хомосексуалистите "се използва като основа за последваща заявка за легализиране на хомосексуалните бракове, които дори да имат право да осиновяват и отглеждат деца."

В обръщението си към управляващите организациите се обявяват против едностранчивото натрапване на хомосексуализма, чрез медиите, културата, изкуството и образованието, без да се говори за последствията и рисковете от него, както за отделния човек така и за обществото като цяло.

В писмото са посочени статистически и медицински факти, говорещи за вредата и риска от хомосексуализма, като: многократно по-широкото разпространение на HIV/СПИН, психични разстройства, депресия, самоубийства; драстичното скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете); и връзката между хомосексуалното поведение и криминогенния фактор, в т.ч. склонност към насилие, проституция, педофилия.

В писмото представителите на 25 организации апелират към управляващите да положат всички усилия, според дадените им по Закон правомощия "за утвърждаване традиционните семейни ценности, правата на децата и за ограничаване агресивното и едностранчиво налагане на деструктивно за личността и обществото ни поведение, чрез «гей-фестивали», «гей-паради», медиите и образователната система."

Писмото е адресирано до Президента, Министър-председателя, Министъра на образованието, Министъра на вътрешните работи, Кмета на гр. София, Омбудсмана, Председателя на Съвета за електронни медии и други.

източник: apostolos.bg

ВАЖНО: Отвореното писмо може да бъде подкрепено онлайн от тук от всеки, който желае да се присъедини.

Впечатления от различни участници в конференцията на АРЦ

2010-06-11T05:45:00.000-07:00

По-долу ще можете да прочетете впечатленията и коментарите на някои от участниците на конференцията на Апостолска реформирана църква (3-5 юни, 2010 г., гр. София), по-реда в който са записани, през последния ден от събитието.

Цецка Чипева, София: Това, което виждам, е единомислието, единството в духа и служението на апостолите на много високо ниво, издигането на нацията ни. Убедена съм, че влизаме в ново ниво на сериозност, посвещение и осъзнаване, че нашето пречистване и очистването ни като съдове е абсолютно задължително, за да може Бог да работи за издигане на нацията ни.

Гергана Иванова, София: Впечатли ме това, което каза апостол Иво Койчев - че църквата е завладяна от духа на Мамон. Смятам, че това наистина е така и също мисля, че в България се живее трудно. Предизвикателство е да намериш баланса и знам, че не можем да го направим без ясната дирекция на Бог. Другото, което от години си мисля, е, че трябва да се отворим за хората навън. Нещо от нас трябва да започне да прелива към невярващите.

Златко Алгелски, Македония: По време на конференцията Бог най-напред ме изцели от някои рани, които бяха в мен и също ме освободи да вляза в новите неща, които е приготвил за моя живот. Бог ми говори, че по време на тази конференция съм влязъл в новото, което има за мен. Насърчен съм в това да бъда креативен и да се придвижа напред.

п-р Борче Поповски, Македония: За първи път съм на конференция на АРЦ и е много насърчаващо и вдъхновяващо. Видението отново гори в мен. Тръгвам си оттук освежен и насърчен да продължа делото на Бог в Македония.

Съпричастен съм напълно към словото и атмосферата, които бяха освободени по време на провелия се форум, понеже в Македония имаме същите проблеми с религиозната система. Много се радвам, че апостол Георги публично я разобличи и напълно го подкрепям, че това трябва да се направи, за да може да имаме свободата да служим на Бог.

Джани от Македония: Аз лично съм много насърчен от конференцията. Вярата, надеждата и любовта в мен се подновиха и вярвам, че ще успеем да направим нещо различно.

п-р Ивайло Маринов, гр. Луковит: Аз съм предизвикан много сериозно от конференцията и ни чака работа. Моето сърце е отворено за това, и както чухме, Бог търси смели мъже и жени на вярата. Аз искам да бъда от тези мъже на вярата, със силата и помазанието на Бог, да градим и разширяваме Божието Царство. Словото, което слушаме на това място, е невероятно. Разпалва в нас желанието не само да идваме на църква, да слушаме и след това да си отидем, но когато излезем от църквата, наистина да упражняваме влияние като християни, които имат силата, властта на Бог и да отразяваме славата на Бог.

п-р Дида Маринова, гр. Луковит: Имаме много работа, която да извършим в България за Господа. Църквата трябва да расте и да се разширява и наистина имаме нужда в живота на хората и в църквите ни да дойде реформация. Много се радвам, че Бог ни свързва с такива силни хора и ни отваря очите да видим какви неща можем да извършим за Господ в тази нация.

Марина Тенева, София: Чрез тази конференция Бог съживява в мен нещо, което мислех, че изгубвам през годините. Не моето отношение към Бога, а вярата за това, че наистина ще се случи нещо и че ще успеем като църква и църкви да донесем промяна в обществото. Тази конференция съживи в мен вярата, че Църквата ще бъде реален фактор за промяна. Надявам се да намеря своето място в тази част.

Александър Джоргов, София: Целта на една такава конференция е да освободи различен дух и това е, което виждаме да се случва. Божието Царство не се състои в думи, но в сила. Виждаме демонстрация на тази сила и освобождаване на различен дух в цялата мрежа от църкви и това трябва да се преживее.

п-р Калян Курдоманов, София: Аз съм толкова приятно изненадан и мога да призная, че конференцията определено надмина моите очаквания. Мисля, че Бог сменя формàта. Не са необходими големите симпозиуми и зали. Бог може да използва съвсем непринудени формàти и конференции, за да може да освободи Словото Си.

Емил Шиков, София: Ако трябва да съм честен, не дойдох с голямо очакване на конференцията. Мислех си, че това ще е една от поредните конференции, но откровено мога да кажа, че Бог направи несравнимо повече от очакваното, дори не мога да го изразя с думи. Както каза апостол Христо, Бог се разкрива на хора, които не Го търсят. Когато дойде моментът от Бог и Той реши да направи нещо, Той буквално ще го демонстрира пред хора, които не са Го търсили за това нещо. Така мога да опиша моето преживяване по време на конференцията - Той направи несравнимо повече от очакваното. Усещам сякаш нещо ново се заражда, нещо много силно, много истинско и реформацията започва от Божия Дом.

Диана Василева, София: Наистина получавам неща и Бог ми говори.

п-р Бойко, гр. Монтана: Усетих семейната атмосфера. Видях едно семейство, което Бог събира. Това е модел, описан в Библията и това представлява умален модел на Божието Царство - хора от различни етноси, обединени от видението за Царството. Вярвам, че това поставя едно ново начало за служението ни и ходенето ни с Бога. Ако приложим това, което чухме, вярвам, че то ще донесе голям плод за Божието Царство.

п-р Ганка Койчева, Стара Загора: Тази конференция беше нещо ново, много лично за мен, църквите ни и региона. Усещането ми е като за едно голямо семейство, което се събира.

п-р Георги Якимов, Ямбол: Конференцията беше "подреждаща" моя дух за следващите 10 години, които предстоят и съм развълнуван. За мен беше много интимна и истинска. Имаше изключителен семеен климат, понеже всеки сподели неща от сърцето си, които резонират в нас. Много съм благословен и насърчен. Връщам се пълен с вяра и увереност за това, че Бог е добър!
Не ми се вижда вече толкова невъзможно делото, за което Бог ме е призовал. Връщам се с лична вяра и лично убеждение, че наистина Бог ме е избрал и призвал за време като това и има за нас чудесен план, който може да изпълни.

п-р Румен Олимпиев, София: Аз мисля, че имаше нужда от тази конференция, включително и от последното събрание, в което да се анализират последните няколко години - да се вгледаме в себе си, да теглим чертата и да поемем отговорност затова защо ние не успяваме, защо християнството като общност не е успяло. Мисля, че и двата аспекта ги имаше.
Радвам се, че говоренето не беше "те" и "ние", но го имаше този поглед първо към нас и после към заобикалящата ни обстановка и средата, в която предстои да реализираме този призив. Имаше нужда от това слово и целия анализ, понеже успехът в бъдещето е скрит в това, човек правилно да анализира миналото.

Усещам битката за съдбата ни. Тя е реална. Това не беше една от онези "леки" конференции, в които ти си някъде горе на небето. Усетих много реално битката. Усетих битката в душите на отделни хора, в лични ситуации.

Усетих битката в църквите ни и за съдбата ни. Чух гласа на Господ да ни казва "Продължи напред, съпротивлявай се, продължи в доброто войнстване!"

Имахме нужда от това увещание и от това насърчение, просто да продължаваме напред, понеже няма друг път. Пътят е да казваш истината. Исус каза "Аз съм пътят, истината и животът". Това е пътят, по който тръгнахме преди време. Това са истините, пред които трябва да се изправим. Хора искат да получат живота, без да минат по пътя и без да разберат истините. Аз вярвам, че на тази конференция беше говорено за пътя, за истините, които трябва да приемем и продължим да държим, и вярвам, че ще дойде време, когато животът много силно и явно ще се демонстрира. Благодарен съм на Бог за това време!

снимка: Иво Орешков

Неделя вечер остави отпечатък невиждан досега

2010-06-11T05:42:00.000-07:00

В неделя, на 6 юни, след връщането ми обратно в Бургас от конференцията на Апостолска реформирана църква, преживях нещо, което не мога да опиша... Има сълзи в очите ми, докато мисля за това.

Сутринта в неделя Бог изля такъв копнеж за обръщане към Него. Неописуем! Как само искам Той да се прослави. Скоро не съм бил така съкрушаван и разтърсван в сърцето си.

Неделя вечер остави отпечатък невиждан досега

Вечерта в неделя исках си да остана в къщи. След конференцията, преди работната седмица исках да преосмисля някои неща.

Святият Дух обаче ми заръча да отида в Каблешково. Още с приближаването на църквата започнах да усещам много силно изобличение за това, че сме оставили роднините и приятелите си да погиват. Усетих го толкова силно, направо като безочливо отношение...

Прекъснах хвалението и им казах какво става с мен. Явно Бог работеше и в другите, защото само за минута цялата църква се изпразни (бяхме около 60 души). След около 20 минути в църквата дойдоха повече от 300 души, а отвън имаше и още, които не можеха да влязат. Хората казват, че половината махала е била там. Нещо наистина се случи.

Такова изобличение от Святия Дух и връщане при Господ не съм преживявал. Всички лидери плачеха, имаше и пророческо слово за тях.

Обявихме препосвещаване на Господ и в църквата да останат само онези, които искат отсега Исус да им бъде Господ. Групата не се намали!

Много от хората плачеха. Някои от лидерите видяха как родителите им, за които са се молили с години, дойдоха в дома.

Всички взехме Господна вечеря. Разпределихме хората на групи, всеки лидер да бъде при роднините му, и сега в понеделник и четвъртък са им първите срещи по домове. Следващата неделя ще се препосветим отново на Господ, но с разбиране.

От кратък разговор с някои от лидерите разбрах, че в снощи (7 юни) събиранията по групи са били с по 20-30 души. Това наистина е впечатляващо.

Очите ми досега не са виждали такова нещо. То просто се случи в един миг!

Христо Кънев

* Христо Кънев е апостол и пастор на апостолски център "Правда, мир и радост в Святия Дух" в гр. Бургас, който е част от Апостолска реформирана църква (АРЦ) и е член на Националния апостолски съвет на АРЦ.
Откровението на живота му е за реалността на Божието присъствие. Движи се в дарбите на изцеление и слово на знание. Служението му е радикално и пробивно и е променило живота на много хора. Семеен е и със съпругата си Юлияна и двете им дъщери живеят в Бургас.

Слово и дух на свобода маркираха конференцията на Апостолска реформирана църква

2010-06-11T05:20:00.000-07:00

Слово и дух на свобода маркираха Националната годишна конференция на Апостолска реформирана църква, която се състоя от 3 до 6 юни, 2010 г. в София.

На конференцията присъстваха лидери и вярващи от различни краища на страната, както и лидери от Македония.

Основни говорители на конференцията бяха апостол Георги Бакалов, апостол Иво Койчев, апостол Христо Кънев и пастор Румен Попов, съставляващи Националния апостолски съвет на АРЦ. Тимовете за хваление и поклонение от София, Бургас и Стара Загора освободиха присъствието и славата на Бог по време на събранията.

Апостол Георги Бакалов говори за зрелостта в Христос, за способността да понесем лична отговорност за думите, мислите и действията си, да живеем живот на покаяние пред Бог, да страдаме, без да се огорчаваме. Той говори за пророческата цел на Бог за всеки един от нас и за важността като християни да знаем какво Той говори днес.

Пастор Румен Попов от Габрово сподели, че десетилетието, пред което стоим, ще бъде десетилетие на съдба и на слава. Той каза, че Бог ще разчупи рамките и ограниченията в много области, и говори за това, че Божията воля за нас е да сме огнени във вярата си и едновременно с това - добри професионалисти в сферата, в която работим.

Пастор Калоян сподели личното си свидетелство, как още в ранните години на вярата си е бил силно привлечен и повлиян от духа на свобода, който преживял с влизането си в събрание на църква "Прелом". За да опише конфронтацията на Бог с религиозната система, той представи((говори за)) случая, когато Исус изгони търговците от храма, описан в три от евангелията, в контекста на историческата обстановка по онова време. Пастор Калоян отправи призив към по-възрастното поколение вярващи в България да направи път за младите лидери и това, което Бог иска да извърши чрез тях. Накрая всички пастори от АРЦ се молиха за младите хора на възраст между 15 и 25 години.

Апостол Иво Койчев от Стара Загора говори, че Мамон не е само духовно началство, но представлява система, в която много от вярващите днес са се оплели, и поради това не са в пълнотата на призива си.
Той сподели, че успехът на църквата до голяма степен зависи от адекватността на вярващите спрямо целите и намеренията на Бог.
Той говори за пет сфери, в които християните е нужно да растат: откровението за Божието всемогъщество, да познаят мъдростта, творческата сила, любовта на Бог и да намразят духа на религия.

Апостол Христо Кънев от Бургас освободи послание за ходене в реалността на Бога в живота ни, под Неговото Господство и управление. С много силни и живи примери от живота си, той разказа за свръхестествените чудеса и начина, по който Бог желае да демонстрира Себе Си чрез вярващите днес.
Той говори за историята на Йосиф, поведението на братята му и направи аналогия със случващото се в църквата днес.

Събота, 5 юни, следобяд се проведе специална сесия "С визия за 2020", под формата на Форум/дискусия на националното лидерство на АРЦ .

Лидерите говориха за състоянието на църквата в България, институционализирането й, кризата в лидерството, антагонизма между институционалното християнство и реформистки настроените общества, навлизащия ислям в ромските общности у нас и това, което всеки прогресивен лидер трябва да направи.
На последната служба на конференцията апостол Георги Бакалов направи анализ на последните десет години. Той посочи примери от Библията за пророчески обещания от Господа и разминаването в изпълнението им. Говори за условността на обещанието на Бог за 1 000 000 новородени християни до 2010 година, причините то да не е реалност днес и мястото на лидерството в изпълнението на Божията воля.

Семейна атмосфера, наситена с присъствието и свободата на Святия Дух, откритост, копнеж за Бог, усещане за цел и вяра, че България може да бъде променена, изпълниха по нов начин сърцата на хората.

снимки: Иво Орешков

Върховният административен съд отхвърли жалбата срещу решението на КЗД

2010-06-10T06:28:00.000-07:00

На 27 май, 2010 г., Върховният административен съд (ВАС) в София, след три месеца и половина закъснение, излезе с решение на сайта си, с което отхвърли жалбата на Апостолска реформирана църква, Християнски център "Прелом" и още петима жалбоподатели.

Жалбоподателите обжалваха пред ВАС решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 16 юли, 2009 г., гласящо че няма дискриминация в интервюто "Секти зарибяват с магии и хипноза" с богословката Десислава Панайотова, публикувано на 1.08.2008 г. във в. "Телеграф". В решението си тогава КЗД заключи, че използваната в интервюто терминология е теологичен спор, и че "твърденията на жалбоподателите за създаване на неблагоприятна обществена атмосфера за практикуване на вярата им като християни е необосновано".

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

2010 е година на позициониране за следващото десетилетие

2010-05-27T02:41:00.000-07:00

Обръщение-покана от апостол Георги Бакалов по повод предстоящата Национална годишна конференция на Апостолска реформирана църква от 3 до 5 юни в София

"И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив." 3 Царе 19:6-8

Колко от нас знаем какво ни очаква в бъдещето? Можем ли с точност да предречем едно или друго събитие? Още повече, осъзнавайки фактора свободна воля, колко ли варианта има всяка ситуация, пред която се изправяме?

2010 година е година на позициониране за следващото десетилетие. Както направи с пророк Илия в пустинята, Бог желае да ни нахрани със свръхестествено ястие, което да ни даде сили за пътя, който тепърва ни предстои да извървим.

Приготвяйки се за предстоящата конференция на Апостолска реформирана църква (АРЦ), която ще се състои в София от 3-5 юни, апелирам към всички вас да дойдете с очакване да чуем това, което Бог има да ни говори, а не човек. С такова очакване съм се приготвил и аз.

Ястието, което ангелът на Господа има да ни даде за пътя, който предстои пред нас, е именно това слово, което Той ни разкрива. Не просто поучение, но конкретното слово, което Той желае да говори на църквата, на Неговите заветни хора.

Планувайте да отделите това важно време и да се присъедините към християни от различни места на България, които ще дойдат да празнуваме заедно Исус и Неговото Царство!

Георги Бакалов
Обединяващ апостол
Апостолска реформирана църква

КОНФЕРЕНЦИЯ НА АПОСТОЛСКА РЕФОРМИРАНА ЦЪРКВА (АРЦ)
3-5 ЮНИ, 2010, гр. СОФИЯ

ГОВОРИТЕЛИ - ЛИДЕРИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АПОСТОЛСКИ СЪВЕТ НА АРЦ: апостол ГЕОРГИ БАКАЛОВ, апостол ИВО КОЙЧЕВ, апостол ХРИСТО КЪНЕВ, пастор КАЛОЯН КУРДОМАНОВ, пастор РУМЕН ПОПОВ

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:
ХЦ "Прелом", ул. "Веслец" 26, София 1202; тел. 02/983 67 30 и 0899 111 215

Програма на конференцията:
Четврътък, 3-ти юни:
18:30-21:30 часа - откриване

Петък, 4-ти юни:
10:00-13:00 часа
18:30-21:30 часа

Събота, 5 юни
10:00-13:00 часа
18:30-21:30 часа.

За регистрация и повече информация заповядайте тук

Борче Поповски от Македония: "Имаме не повече от 2000 новородени християни"

2010-04-30T04:30:00.000-07:00

Интервю с пастор Борче Поповски от Скопие, Македония, по повод гостуването му в България на ХЦ "Прелом", София този месец.

- Пастор Борче би ли казал наколко думи за вас и служението ви в Македония?

- От десет години сме в служение. От четири години функционираме като независима църква. Започнахме от нулата. Беше много трудно време за църквата. Първоначално се фокусирахме върху града Скопие и по-късно започнахме да служим в още няколко града, включително и в ромския квартал Шутка.

Инвестирам усилия и време в лидерската група в църквата и също започнахме по-активно да се насочваме навън - в достигане на хората, които не познават Исус. В Шутка купихме къща благодарение на една норвежка организация за хуманитарна помощ. Те подпомагат проекта ни за образоване на децата в квартала.

- Кои са трудностите, с които се сблъсквате?

- Имаме много проблеми. Отделно, че Македония не е преживявала реформация в историята си. Ние, като младо семейство, израстнахме в периода на транзиция от социализъм към капитализъм. Много наши връстници емигрираха на Запад. Ние решихме да останем тук заради Господа. Икономически ситуацията също е трудна.

В духовно отношение хората у нас стават все по-религиозни обръщайки се или към исляма или към православието в търсене на тяхната идентичност. Има състезание между двете етнически групи. Албанците са мюсюлмани, а македонците източно-православни. Мисля, че Македония е доста пренебрегната като цяло от църквата в световен мащаб.

Имаме не повече от 2000 новородени християни в нацията, което е много малко. Повечето от тях не са харизматици. От друга страна ние сме считани за радикални, понеже носим силно послание на реформация и не сме разбрани.

- Вие също работите с ромската общност. Какво се случва там?

- Започнахме да работим преди десет години с ромите. Не е било лесно. Когато им занесеш чистото евангелие, срещаш много трудности. Ако човек ги познава ще разбере защо.

Ние започнахме да проповядваме Евангелието и да им служим. Сега имаме група от 50 ключови лидери, които действително се промениха. Църквата се състои от 200-250 души. Желанието ни е да издигнем повече лидери, понеже има недостиг сред тази група хора.

На второ място те се нуждаят да бъдат образовани. Ние даваме най-доброто от себе си да образоваме децата, за да могат, когато пораснат Бог да се прослави чрез тях. Те срещат и много духовни предизвикателства. Магьосничеството и окултизмът са широко разпространени сред тяхната общност. Затова е голямо предизвикателство да работиш с тази група хора.

- Какви са бъдещите ви планове като църква?

- В краткосрочен план искаме да може църквата да се установи, да изградим по-добре лидерството, да укрепнат клетъчните групи и да евангелизираме повече. Животът на църквата да бъде по-силен, църквата да бъде още по-жива. Хората да не идват само за събранието или групата, като посетители, но животът на Бог да е в тях и църквата да бъде като едно семейство.

- Преди седмица ти служи в църква Прелом в София. Какво Бог ти показа?

- Беше чудесно да видя колко добре се развива църквата и това, което Бог прави сред вас.
Видях отворени врати и възможности, които Бог ви дава. Нови хора, които да се спасяват и добавят към църквата. Усетих много силно любовта на Христос към църква "Прелом". Буквално влюбен в невястата си. Досега не съм имал подобно преживяване.

- Какво е нужно да направи църквата в България за да успее в призива си за достигане на изгубените?

- Това е посланието, което споделих и с църквата. Да обичаш Господа с цялото си сърце. Това е много просто нещо, но много ключово и най-важното бих казал. Хората, които обичат истински Бог, са готови да жертват за Него. В България е хубаво, че няма толкова много религия, както в Македония. Имате много по-добра атмосфера да се развивате. Повече свобода.

източник: prelom.bg

Майк Куайоле: "Бог ми говори в сън"

2010-04-16T09:56:00.000-07:00

Интервю на prelom.bg с футболиста Майк Куайоле от Нигерия: След участие в шампионат у нас с младежкия си отбор през 2004 г. Майк е поканен да остане и да се състезава като футболист в България и получава хуманитарен статут. В началото на 2007 г. той е нападнат с ножове от група скинхедс в подлеза на НДК и едва оживява. Майк е част от църква «Прелом» от 2006 г., която му помага да се възстанови и по-късно да заведе и спечели първото наказателно дело по повод расисткото нападение у нас.

- Какво се случи с теб в началото на 2007 г.?

- На 20 януари 2007 г. бях нападнат от група хора, които се индифицират като Скинхедс. Tози ден се връщах от тренировка. Трябваше да мина през НДК, за да копирам едни документи. Беше малко след девет часа вечерта. Минавах през подлеза на НДК, когато чух шум от стъпки. Не предполагах, че ще ми се случи такова ужасно нещо.

Някой ме удари отзад, паднах на земята и преди да се осъзная 7-8 души ме наобиколиха и започнаха да ме ритат и мушкат с нож. Борих се, опитвах се да се изправя. С последни сили ги избутах от пътя си и започнах да бягам, а те ме последваха.

Когато стигнах пред дискотека «Aмор», един човек от охраната ме видя и попита дали имам нужда от помощ. Когато видяха, че охраната ми обърна внимание те избягаха. Цялият бях в кръв.

Последното нещо, което помня преди да припадна беше, че дадох телефонния номер на близък приятел.

Събудих се след три дни в кома. Осъзнах, че съм в болница и цялото ми тяло е покрито с прободни рани. Беше ужасно преживяване за мен и ми беше много трудно да го преодолея.

- Как се възстанови след инцидента?

Много хора от църквата дойдоха в болницата да се молят за мен. Също апостол Георги, Елена Дянкова и други. Мислех, че с мен е свършено, но поради тяхната молитва, получих нова сила и надежда. Вероятността да оживея беше 30 процента и аз свидетелствам за силата на Бог в живота ми. Той ме изцели и ми даде сила да преодолея всичко това, което се случи.

Когато излязох от болницата те продължиха да се грижат за мен. Елена Дянкова ме посещаваше в дома ми и ме питаше от какво имам нужда. Пасторите продължаваха да се молят за мен и да ми се обаждат, както и хора от църквата. Чувствах ги като мое истинско семейство, защото родителите ми не можеха да са до мен в този тежък момент. Тези хора ме подкрепяха през цялото време. Дори когато нещата в съда не вървяха тези хора бяха до мен и ме подкрепяха. Те също така ми помогнаха финансово, понеже когато излязох от болницата не можех да правя нищо, не можех да си движа тялото. Помогнаха ми да се почувствам ценен и важен за Бог. Високо оценявам всичко, което направиха за мен. Вярвам, че чрез ХЦ «Прелом» много хора ще повярват в Бог. От няколко години съм там и знам, че това е едно истинско място. Благодаря на всеки член на ХЦ «Прелом» за молитвите и подкрепата.

- Възможно ли е човек да бъде възстановен след подобен инцидент?

- Ако човек вярва в Бог е възможно. Библията казва, че всичко е възможно.

- Как преодоля случилото се и успя ли да простиш?

Когато излязох от кома реших, че непременно ще си отмъстя. Но Бог ми говори в сън. Каза ми: ”Ако не те бях спасил, щеше ли да оцелееш и да имаш силата да отмъстиш?” Бог ми показа, че трябва да прощаваме така, както той ни прощава прегрешенията.

Библията ни учи, че трябва да простим на този, който ни е наранил, понеже ние всеки ден нараняваме Бог.

- Защо заведе дело срещу нападателите?

- Библията казва, че който извади меч ще загине от меч. Вярвам, че всеки, който е извършил подобно нещо ще бъде наказан. Отидох в съда заради справедливостта. Ако справедливостта не възтържествува, хората ще си помислят, че имат право да нападат всеки на улицата.

Някои хора си мислят, че съм отишъл заради пари, но парите не могат да ми върнат живота. Една от причините да се обърна към съда е за да могат чужденците да живеят много по-спокойно в България. Така ще знаят, че имат защита. Няма да ходят в страх по улиците.

- Как се чувстваше по време на целия процес виждайки през цялото време човека, който те нападна?

- Честно казано не съм гледал на Александър, като на мой враг. Всеки път, когато отивах в съда, гледах на него като на приятел. Защото той е едно младо момче, което не знае какво прави. Дори когато свидетелстваше срещу мен, пак гледах на него като на приятел, не изпитвах никакви негативни чувства към него.

- Какво е да си чернокож в България?

- По време на делото и след като го спечелихме, много неща в България се промениха. Преди, когато вървях по улиците, често ми подвикваха и ме обиждаха. След края на делото отношението на хората се промени.

Има и много хора, които ми се радват. Карат ме да се чувствам специален, защото в България има много малко чернокожи.

Където и да ида по света аз винаги ще се връщам в България, понеже искам да се върна тук при хората, които обичам, които ги е грижа за мен и по-специално ХЦ «Прелом». Аз съм избрал това да бъде моята страна и моя народ и ще се върна отново.

- Какво означава лично за теб стартираната от ХЦ «Прелом» инициатива «Справедливост 21»?

- Щастлив съм, че «Справедливост 21» заведе това дело, защото подобен род дело не е било печелено в България. Имаше много обрати по време на делото. Но с Божията воля делото завърши успешно. Сега имам много повече увереност и кураж да живея тук, да ходя по улиците, желание да работя в България. Казвам на мои приятели, че няма от какво да се страхуват в България, защото сега има повече сигурност. Мога да живея в България без страх. Мисля, че това беше едно много успешно съдебно дело и никога няма да го забравя. Неговото спечелване е голямо свидетелство.

- Какво ти предстои оттук нататък и какви са твоите бъдещи планове?

- Продължавам да се занимавам с професионален футбол. В момента играя в Елин Пелин. Плановете ми са да се състезавам за отбор, извън България. Вярвам, да стана име във футбола.

Имам много мечти, но Бог е този, който ги превръща в реалност.

Не съжалявам за това, което ми се случи, защото то ме издигна и ме направи по-силен в Христос, за да продължа с вяра в самия Бог! Щастлив съм да съм в България!

източник: prelom.bg

Диана Даскалова: "Нашата цел е да бъдем глас за тези, които нямат глас"

2010-03-17T07:44:00.000-07:00

Интервю с Диана Даскалова, адвокат и съучредител на фондация "Център за правна помощ - Глас в България". Фондацията се занимава с правата на временно задържаните чужденци и имигранти в Дома в Бусманци, където от две години тимове от вярващи от ХЦ "Прелом" работят с чужденците в дома, споделяйки добрите вести на евангелието и оказвайки им морална помощ и лична подкрепа.

- Здравей Диана. Разкажи ни накратко за професионалния ти път до тук и как стигна до основаването на фондация "Център за правна помощ - Глас в България" и работата ти с чужденците?

- Благодаря първо за поканата. За да разкажа за това как стигнах до това, с което се занимавам в момента може би трябва да се върна назад във времето, когато следвах в юридическия факултет на Софийски университет. Тогава беше моята първа реална среща с Исус Христос, като мой личен Господ и Спасител.

Това е времето, в което животът ми беше напълно променен. Вярвам, че не беше случайно, че се случи точно по време на студентските ми години, когато учих право. Защото, малко след личната ми среща с Исус, аз получих много силно видение и Бог говори много конкретно в сърцето ми, въпреки че аз не го разбирах по това време, за това че правото няма да бъде просто моя професия или начин за изкарване на прехрана или кариера, а ще бъде по-скоро моя мисия и начин на служение. В този момент това беше непонятно за мен. Но начинът, по който се развиха нещата в живота ми, и голяма част от изборите, които съм правила, водена от това видение и думите, които Бог е говорил в живота ми, аз виждам, че към настоящия момент това се изпълнява.

За тези, които не са чували за Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" това е неправителствена организация все още напълно млада, учредена в началото на 2009 г. Аз съм съучредител в тази фондация и адвокат. Фондацията се занимава с предоставяне на безплатна правна помощ за чужденци и имигранти, които са на територията на страната като нашата цел и виждане е да бъдем глас за тези, които нямат глас, промотирайки правосъдие и справедливост, които са прилагани с истина и с милост.

Заедно с обръщането ми към Христос една от силните тежести от ранните ми години в християнството, която беше оформена в сърцето ми беше тежестта за мюсюлманския свят и Близкия изток. Това бе породено от разбирането ми, че едно от най-интензивните места за разпространяване на евангелието ще бъде именно тази недостигната част от земното кълбо, която е Близкия изток и мюсюлманските страни. Повечето от имигрантите и бежанците, с които работя идват предимно от мюсюлмански територии, защото търсят по-добър живот или защото животът им там е под заплаха. Те търсят закрила от държавата ни, която е на входа на Европа.

Работата ми във фондацията е предхождана от двегодишно обучение в областта на международно право, включително и бежанско право в Южна Корея, по което време имах възможност да пътувам на много места в Азия, участвайки в работни проекти в Пакистан, Йордания, Тайланд, Бирма, Сингапур и на места, които ми помагат много за работата, която върша в момента.

- Ти имаш вече две спечелени дела, едното в Люксембург, а другото в Страстбург. Делото в Люксембург е прецедент за България и Европейския съюз. Как се стигна до него и какво се случи?

- През декември 2009 г. Съдът на европейските общности в Люксембург постанови свое решение по преюдициално дело по случая на чеченския гражданин Саид Кадзоев. Това беше четвъртото по ред преюдициално дело за България, което се разгледа от голяма камара на Европейския съд - 13 съдии, което е показателно за важността на делото. То беше и първото по рода си дело по една европейска директива, която регулира начина на завръщане на граждани на трети страни в техните страни на произход и за това беше от особена значимост и прецедент, тъй като постановява последваща практика.

Предметът на делото бе тълкуване на максималния срок на задържане в Специални домове за задържане на нелегални имигранти при тяхното принудително завръщане в страните им.

Това, което беше нашето искане на делото, чеченския гражданин беше представляван от мен и от адв. Валерия Иларева, която е от Правна клиника за бежанци и имигранти, по което дело работим съвместно.

Нашето искане беше съдът да постанови, че не са налични никакви изключения, при които този максимален срок на задържане, който по Европейската директива и по промените в закона за чужденците е шест месеца, респективно 18 месеца, за това че няма условие, при които този срок да може да бъде удължаван. Това е нещото, което искаше българското правителство и което за щастие не беше одобрено от съда. Това, което стана с това решение е, че реално се получи една допълнителна гаранция на едно основно човешко право на свобода и свободно придвижване на имигранти, които са не само в България, но които са във всички европейски държави, тъй като действието от това дело и резултата от него се разпространява на територията на целия Европейски съюз.

Искам да разкажа малко за адресата на това дело Саид Кадзоев. Той е чеченски гражданин, който влиза в страната ни да потърси закрила, тъй като животът му в Чечня е в заплаха. Вместо да получи закрила в страната ни, още на границата той е задържан и получава три години лишаване от свобода в Специалния дом за временно настаняване в Бусманци. По голяма част от годините той прекарва в тежък изолационен режим. В следствие на делото в Люксембург Саид Кадзоев беше освободен. В момента той е сред нас на свобода, но за съжаление все още в твърде неизгодна юридическа ситуация, тъй като няма документи за самоличност, няма шанс да получи такива документи в страната. Няма достъп до образование, няма достъп до работа и това е вследствие на една празнота в българския закон, която тепърва предстои да се борим да бъде разрешена.

- Кое те накара да се заемеш с тази нелека задача да помагаш на задържаните в страната ни чужденци?

- Това е един естествен процес, до който стигнах правейки малки и големи избори в целия ми път до тук, които са били водени от видение и от цел, които Бог е вложил в сърцето ми, още от самото начало. Юридическата професия за мен е като инструмент, чиято функция е да бъдем глас за тези, които нямат глас и по този начин да можем да служим по един много практичен начин на хора, които са в нужда и на хора, които са угнетявани. В чисто професионален план и обучението ми в Корея и опита ми в Азия са една много добра основа за това, с което се занимавам в момента.

Задачата не е лека, защото не е благодарна, няма много насърчителни елементи в борбата с една тежка система. Но няма и по-голямо удовлетворение от това да знаеш, че чрез конкретни действия можеш да видиш живота на хора променен. Няма по-голяма благодарност и стимул от това, за да продължиш напред.

- Какви са най-големите трудности, с които се сблъскваш в работата си с бежанци и с хора, търсещи убежище у нас?

- Трудностите бих ги резюмирала в две основни насоки. За съжаление България има твърде тежка и твърде бюрократична имиграционна система, с една държавна структура, която има наследството на тоталитарно мислене и на корумпираност.

Борбата с една такава система в ежедневието е нещо много трудно, трябва ти много постоянство, много упоритост, за да може с много усилия да видиш малки пробиви и да останеш насърчен, а не разочарован. Това е от една страна.

От друга страна, за съжаление гражданското общество в България все още е твърде невежо и твърде незаинтересовано на тема бежанци, чужденци, които са приемани по-скоро като заплаха, а не като принос. Именно от там идва липсата на активно гражданско общество, което да е една естествена подкрепа в цялата дейност, с която ние се занимаваме.

- Какво предстои да се направи от тук нататък и върху какво работиш в момента?

- Основната кампания, върху която работим съвместно с Гражданска инициатива "Справедливост 21", е нещо, което започнахме в края на миналата година - кампания за въвеждане на промени в Закона за чужденците в България. Чрез създаването на регулационни механизми или методи, чрез които чужденци, които са за дълго време в страната ни, повече от 3-5 години и не могат да бъдат върнати по една или друга причина в страната им на произход, в същото време не могат да получат законен статут технически според закона, да имат възможност да бъдат легализирани.

Такъв е случаят с г-н Саид Кадзоев и много други имигранти, които ако стоят без документи за самоличност стават една естествена предпоставка да влязат в сивия сектор, да бъдат криминалогенен елемент и реално да работят против обществото ни. Вярваме, че тези законодателни промени са нещо много спешно необходимо и трябва да съсредоточим усилията си за лобиране, за да видим това нещо осъществено през 2010 г.

- Как виждаш ролята на църква "Прелом" с посещенията на дома в Бусманции и мястото на ГИ "Справедливост 21" в тази сфера?

- Ролята е незаменима. Аз наистина искам да изкажа изключителната си благодарност за подкрепата, която църквата оказва в работата в дома, която е изключително важна.

Това, с което аз се занимавам е опит да предизвикам промяна в правния статут и защита правата на тези хора. Но много от тези хора идват от трудни ситуации. Те идват от ситуации на тормоз, на преследване. В същото време това са хора, които са с търсене вътре в себе си, които са превъзмогнали процеси, за да могат да направят крачка в неизвестното и реално погледнато това са хора, които търсят промяна на живота си. Промяната в техния правен статут не носи промяна в техния живот. И дори те да бъдат освободени от Бусманци, много често те остават в затвор или пък биват върнати обратно в дома и остават в един цикъл, от който е много трудно да излезат ако животът им не бъде променен.
А именно това е ролята на църквата да може да достигне до сърцата на тези хора и да може да предизвика промяна, да може да им даде отговори на въпроси, с които те са дошли, а това неимоверно оказва помощ и на моята работа.

В дома в Бусманци има една наистина тежка духовна атмосфера. Аз работя там вече в продължение на три години. Имаше известен период от време, в което аз работех в дома, без църквата да има все още инициативи там и мога да свидетелствам от първа ръка, за това, че има огромна промяна в духовната атмосфера, в самата ситуация в дома, в лекотата с която се случват неща, в пробивите, които сме видяли, които аз вярвам, че в много голяма степен се случват именно с тази духовна работа и духовна битка, която е на място в дома.

Там наистина се случват чудеса. Последно миналия петък, когато бях на свиждане се срещнах с един турски гражданин, който е християнин. Той ми свидетелства, че от януари тази година седем човека от различен произход, всички от мюсюлмански страни, са били обърнати към християнството и са взели водно кръщение вътре в дома. Смятам, че няма нищо по-красиво от това да видиш на място на смърт, на опресия, да се ражда живот.

Гражданска инициатива "Справедливост 21", са едни от нашите основни партньори на всички останали дейности на гласност, която искаме да дадем по въпросите свързани с бежанци и имигранти в страната. Участвали сме като партньори по няколко съвместни проекти, работни групи, кръгли маси, на дискусии на пресконференции. Практичната помощ на Елена Дянкова и др. хора, които са ни помагали в много отношения е неоценима.

Малко са хората и организациите в България, които са будни на тази тема и имат автентична мотивация, като част от гражданското общество, наистина да бъдат подкрепа на тези начални стадии на установяване на една политика и на една атмосфера в България, която да бъде добро място за имигранти, които търсят закрила в страната ни. Вярвам, че ГИ "Справедливост 21" са едни от тези, малки все още самотни, но вярвам, които да бъдат умножени светлинки, които да донесат промяна в това, което се случва.

От наблюдението ми в повечето Западноевропейски държави Америка, Канада, в чисто професионално отношение, едни от лидерските неправителствени организации, които се занимават със защита права, било то юридически, било то хуманитарни на чужденци и имигранти в съответните държави, се извършват от църкви или от църковни общности, не просто от гражданското общество.

И аз смятам, че това е много свързано с ролята на църквата, защото имаме директна заръка от Бог на праведност, за това че имаме отговорност за грижа за сираци, за вдовици и за чужденци.

Така че има една традиция за това, църквата да бъде много пряко, много директно ангажирана в работата с чужденците и това не е случайно.

ГИ "Справедливост 21" към ХЦ "Прелом" вярвам, че е пионер в това, което се случва в България и дава тон за останалата част от Тялото Христово в България също така да бъде активно ангажирана с тази все още непопулярна сфера на служение, която са чужденци и имигрантски общности.

- Как усещаш подкрепата на ХЦ "Прелом" в личен и професионален план?

- За мен, както и за всеки един вярвам е много важно, когато прави нещо, да не бъде сам. В това, с което се занимавам, имайки предвид изключителните трудности, с които се срещам, подкрепата на църквата в молитва, в духовно и практично отношение е нещо изключително ценно, което ми дава допълнителна мотивация да продължа напред.

Отделно видението, което е било в мен за това да се занимавам с тази сфера е изцяло родено от служението още през първите години, когато съм се установявала като християнин в църквата.

От друга страна, както вече казах, нашата цел е да бъдем глас за тези, които нямат глас. Но гласът не може да направи нищо сам.

Той има нужда от ръце, той има нужда от очи, от нозе има нужда от това тяло, което вярвам, че е църквата, което да може да бъде цялостно и пълноценно ангажирано в мисията и във видението, което вярвам една малка част от него изпълнявам аз и фондацията, чрез която работя.

* Видео интервюто можете да видите на сайта на: prelom.bg

Трети ден продължава гладната стачка на чужденците в Бусманци

2010-02-19T05:00:00.000-08:00

София 18 февруари, 2010 г. В четири часа сутринта на 17-ти февруари неочаквано седем чужденци от нигерийски произход, задържани в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДНВЧ), Бусманци са били извадени от леглата си, за да бъдат откарани на аерогара София за полет два часа по-късно с цел депортация в страната им на произход. Предполага се, че организирането на полета на чужденците се е подготвяло в продължение на месеци и датата и часа на заминаването са били известни на служителите поне седмица пред 17-ти. Причината защо чужденците не са били предварително уведомени в разумен срок за предстоящото депортиранене остава неизвестна. Единственото обяснение на служителите от центъра за задържане са «мерките за сигурност».

Адвокатът на двама от тях сподели, че въпреки техническата допустимост на депортацията по закон, предприетите от служителите от центъра за задържане действия са груби и унизителни.

Единият от чуждите граждани, нигериецът Е.О. е в страната ни, за да търси закрила. След първоначален отказ на статут от Държавна агенция за бежанците (ДАБ) той се оказва без документ и е задържан в СДНВЧ. По време на престоя си в продължение на 14 месеца той се опитва да подаде повторна молба до ДАБ, което право му е гарантирано от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Но практиката на ДАБ е повторни молби на задържани в Бусманци да не се регистрират, освен ако чужденците лично не подадат своято молба в агенцията, което е противно на закона. По тази причина Е.О. не успява да подаде повторно молба за получаване на убежище.

Адвокатът на двамата нигерийски граждани потвърди съществуването на декларирани гаранции за тях от български граждани и организации за осигуряване на адрес за пребиваване и финансова издръжка. За единият от тях има декларирано изявление за поемане на грижа от Християнски център "Прелом".

Описаният случай е показателен за унизителното и нечовешко третиране на задържаните в СДНВЧ чужденци от страна на българските миграционните служби. Систематичните репресии са повод за поредната ефективна гладна стачка на задържаните в Бусманци, която продължава вече трети ден. Стачкуващите (над 25 чужденци) настояват за човешко отношение, за подобрение на хигиенните условия и за експедитивно освобождаване от центъра за задържане на тези от тях, които са за първи път в страната ни с цел търсене на закрила по ЗУБ. По информация на задържаните в центъра вечерта на 17-ти февруари четирима от стачкуващите са били със силно влошено здравословно състояние и необходимост от медицинска намеса.

Отчаяните действия на протест на задържаните чужденци са още едно послание, че проблемите в небалансираната миграционна политика на страната ни не са свързани само с наскоро разкритите корупционни практики в ДАБ и Дирекция "Миграция". Нужна е промяна в цялостния начин на мислене и отношението към чужденците в България, както от страна на държавните служители, така и на цялото ни гражданско общество.

източник: Гражданска инициатива "Справедливост 21" към ХЦ "Прелом"

Христо Кънев: "Тази година е година на довършване"

2010-02-17T02:19:00.000-08:00

Интервю на apostolos.bg с Христо Кънев, апостол и пастор на Апостолски център "Правда, мир и радост в Святия Дух", част от вероизповеданието Апостолска реформирана църква.

apostolos.bg: - Кои бяха ключовите моменти за църква "Правда, мир и радост в Святия Дух" през изминалата година?

- Ключов момент за нас като апостолски център през изминалата година беше излизането от "черупката", да не мислим само за нашето съществуване, но да успеем да прозрем мястото си и къде можем да повлияем в обществото като общност.

За дълго време например сме служили в бургаския затвор. Миналата година решихме, че ще се протегнем и ще развием грижа за хората излизащи от затвора. Това е показателно за процесите вътре в нас.

apostolos.bg: - Какво очакваш Бог да направи през тази година?

- Очакването ми през 2010 г. за църквата ни е за разширяване с около 10 процента на посветените хора, увеличаване на ефективността ни като организъм. Очаквам да е година на следващ етап на разбиране за ролята ни в обществото. Това е копнежа в мен, който извира от мен и вярвам е в резултат на словото, което сме приели и молитвите ни.

Като апостол, аз вярвам за трета нация, която да се отвори през тази година, и в която Бог да ни даде да стартираме църква. В Македония имаме две църкви, които сме стартирали. Тази година е година на довършване.

Преди пет години Бог ми говори за няколко години, през които като апостол ще ми даде силата да достигна до 25 църкви. В момента са 20 и вярвам, че тази е годината, в която ще достигнем тази цифра. Стартирали сме над половината от тези църкви. Една трета от тях са в по-голямата си част са ромски.

apostolos.bg: - Как работите с ромите?

- В Каблешково например нашето запознаване с ромите беше много интересно. Получих писмо, в което пишеше: "Ние, братята от Каблешково, имаме нужда от 50 лева." Усетих гласа на македонеца и им казах, че нямат нужда от 50 лв., а от нещо много повече от това.

Когато се запознахме преди 10 години те не работеха, живееха на помощи, имаха по няколко деца. След това започнаха постепенно да се променят, осъзнаха необходимостта да се оженят, да сключат граждански брак и семейната институция да се превърне в ключова за съществуването им. Решиха, че ще работят за някой, развиха способностите си, като се целиха да работят за по-добро заплащане. В момента презвитерството в Каблешково е съставено от пет души, като трима от тях са работодатели, а другите двама имат професии и работят за себе си. Това помага на хората в църквата да мислят по нов начин.

apostolos.bg: - Какво искаш да видиш да се случи в Тялото Христово в България?

- Това което искам да видя е тази нация да се качи на ново място на градеж. Българите много лесно се свързваме с духове на разрушение. Бързо се наскърбяваме, бързо се обиждаме, лесно се палим. Това е незрялост, която вярвам, че Христос иска от нас да сложим в нозете му. Понеже Бог ще даде следващия етап на една нация ако има зрялост. България получи тласък в началото на 90-те години, защото имаше жажда за следващ етап и готовност, без значение какво ще и струва да го поеме. Сега гледаме повече на другия и какво не е направил, отколкото на това, което ние правим.

Това, което искам да видя в България е всеки да се протегне и да види своята роля в Христос. Да разбере, че е бил спасен навреме, и че качването на нацията на ново ниво, означава всеки един от нас да се качи на това ниво. Много бих искал да видя това в България. Това ще предразположи и ще подготви пътя да може Христос да привлече тази нация, по начин, по който човешка сила няма да може да го направи.

източник: www.apostolos.bg

Вижте интервюто на prelom.bg с апостол Христо Кънев "Един от ключовете е хората да станат реални" от тук

Том Барет: "Дългът е като рак, който яде твоя живот"

2010-02-05T05:20:00.000-08:00

Интервю на prelom.bg с г-н Том Барет, инвеститор и основател на най-голямата група Инвестиционни клубове за обучение в Америка – US Investor Clubs. Той има 35-годишен опит в областта на инвестициите. Том Барет е преподавал инвестиции на стоковия пазар, технически и фундаментален анализ и финансово планиране в няколко страни. Той е търсен говорител на телевизионни програми в инвестиционната сфера и води семинари за обучение на инвеститори. Живее в щата Флорида със семейството си.

prelom.bg: Г-н Барет как се чувствате в България?

- Студено ми е. Както казах тази сутрин в България е зима в момента, но хората имат горещи сърца.

prelom.bg: Какво бихте посъветвали хората, които искат да инвестират?

- Първо и преди всичко бъдете внимателни. Има много хора, които се опитват да накарат останалите да инвестират в неща, които не са безопасни. Но ако хората са внимателни, отделят време да си свършат "домашната работа" и направят старателно проучване има добри възможности за инвестиране.

Както казах тази вечер на службата, най-добрата инвестиция е инвестицията в злато. Особено в златни монети с нумизматична стойност и в редки монети. Понеже правителствата печатат пари, които се обезценяват непрекъснато. Това води до повишаване цената на ценните метали, а редките златни монети повишават своята цена многократно в сравнение с юбилейните златни монети. Основното и много важно нещо е да работите с дилър или трейдър, на когото можете да се доверите, поради това, че се е доказал.

prelom.bg: Какво бихте казали на онези, които имат намерение да търгуват на международния валутен пазар - Forex?

- Разбирам, че много компании, които търгуват на Форекс пазара широко се рекламират в България. Но нека кажа, че това е много, много рисково начинание. Занимавал съм се с инвестиции 35 години и работя като професионален трейдър през всички тези години. Търгувал съм с акции, облигации и суровини. Но аз самият се страхувам да търгувам Форекс. Има много рискови моменти с парите, които се инвестират. И макар да могат да се изкарат бързи пари за кратко време, можеш много много бързо да изгубиш всичко, което имаш. Така че повечето хора, не трябва дори да мислят за това. Някои могат да ви кажат, че можете да преминете през един кратък курс и да се научите как да търгувате на Форекс, но това не е истина.

prelom.bg: Какво бихте посъветвали хората, които искат да стартират собствен бизнес?

- Ако искате да започнете собствен бизнес, моят съвет е да го започнете като допълнителна работа. Спестявай парите, които изкарваш от твоята извънредна работа и когато със своя собствен бизнес започнеш да изкарваш толкова пари колкото от регулярната си работа, тогава можеш да напуснеш своята работа и да започнеш да се занимаваш със собствен бизнес на пълно работно време.

Всички пари, които си изкарал докато си правил бизнеса си допълнително, можеш да използваш като резервен фонд. В случай, че се разболееш или се забави темпото на развитие на бизнеса, ти можеш да използваш тези пари да си помогнеш с тях. Другото предимство да започнеш бизнеса си като допълнителна работа, е че навярно ще откриеш, че да се занимаваш със собствен бизнес, не непременно е за теб. Или може би нямаш подходящия темперамет и персоналност да се занимаваш със собствен бизнес. Ако напуснеш работата си и започнеш собствен бизнес на пълно работно време ти поемаш голям риск. Така че да започнеш като предприемач на допълнителна заетост и ангажимент е добра идея.

prelom.bg: Какво мислиш за дълга и какъв е твоят съвет за освобождаване от дълг?

- Дългът е като рак, който яде твоя живот. За да излезеш от дълг най-добрият начин е да спреш да харчиш, да се дисциплинираш в сферата на твоите финанси, да започнеш да водиш отчет за разходите си и да започнеш да изплащаш нещата, върху които имаш най-високи лихви.

Продължавай с този вид дисциплина докато напълно излезеш от дълг. Знам, че звучи прекалено просто, но ако се молиш и работиш упорито Господ ще ти покаже начина, по който да излезеш от дълг. Бог иска Неговите деца да бъдат свободни!

София, 1 февруари, 2010 г.
източник: www.prelom.bg

Съдът даде ход на делото срещу решението на КЗД

2010-01-13T21:15:00.000-08:00

София, 13 януари, 2010 г. Вчера, 12 януари, 2009 г. Върховният административен съд (ВАС) даде ход на делото по обжалване на решението на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод жалбата на Апостолска реформирана църква, ХЦ "Прелом", Велислав Алтънов и останалите жалбоподатели срещу в. "Телеграф" и богослова Десислава Панайотова.

Адвокат д-р Виктор Костов представлява жалбоподателите, от които на делото присъстваха пастор Калоян Курдоманов, представляващ ХЦ "Прелом" и жалбоподателя - презвитер Велислав Алтънов. От ответната страна присъстваше представител на Комисия за защита от дискриминацията, адв. Михайлов, представляващ в. „Телеграф”, адв. Спиридонова и представляваната от нея г-жа Десислава Панайотова. От Съюза за електронни медии и Дирекция "Вероизповедания" нямаше представители. Съдът съобщи, че Дирекцията е представила предварително писмено становище по делотo.

Адвокат Спиридонова поиска съдът да й даде възможност да предостави доказателства, че казаното в интервюто от Десислава Панайотова е вярно, споменавайки факта, че на "Слово на живот" е отказана регистрация от съда. В отговор на това, адв. Костов каза, че не оспорва този факт и поиска от съда да отхвърли искането за представяне на нови доказателства. Съдът реши, че не е необходимо в случая да се представят нови доказателства, като по този начин не зачете искането на ответната страна.

Адвокат Спиридонова допълни, че Панайотова е специализирала теология в САЩ и говори в качеството си не само на православен теолог, но като богослов въобще. Велислав Алтънов подчерта пред съда, че познава много добре като състудент Панайотова, както възгледите и изявите и в медиите, в които преобладава целенасочено враждебно говорене спрямо протестантките църкви.

Спиридонова каза, че няма нарушение на Закона за защита от дискриминация, че жалбоподателите целят да органичат свободата на словото на доверителката й и че с действията си целят една много по-далечна цел - промяна в закона, която "да елиминира ролята на православната църква". Тя подчерта, че няма дефиниция за термина секти, и че Панайотова е говорила в контекста на това, че във всяка религия има секти.

Адвокат Михайлов, представляващ в. "Телеграф" каза, че правото на отговор е регламентирано в Етичния кодекс на българските медии, който в. "Телеграф" не е подписвал и че за медията "не съществува" задължението за предоставяне право на отговор. Той поиска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

Адвокат Костов каза, че Комисията за защита от дискриминация е нарушила закона по отношение констатацията, че няма дискриминация от страна на Панайотова и тиражираното от в. "Телеграф".

Представителката на Комисията за защита от дискриминация поиска срок от съда за писмена защита и поиска от съда да не уважи исканията на жалбоподателите "понеже това е богословски спор". Адвокат Спиридонова поиска съда да и даде по-дълъг срок от този на жалбоподателите за предоставяне на защита, за да може да се запознае с защитата на жалбоподателите и да приложи съответните аргументи.

В заключение тричленният състав на ВАС даде пет дни на жалбоподателите да представят писмената си защита, а на ответника - Панайотова - десет дни, след което, съдът ще се произнесе с решение в предвидения от закона срок.

източник: www.apostolos.bg

"Промените са добри, разкриват нови хоризонти пред нас"

2010-01-07T03:27:00.000-08:00

Интервю на prelom.bg с Георги Бакалов, апостол и основател на ХЦ "Прелом" и Калоян Курдоманов, старши пастор на ХЦ "Прелом" относно динамиките през 2009 г. и бъдещето на църквата.

prelom.bg: В началото на годината на календара на църква "Прелом" бе записано "Твоята преломна 2009 г.". Очаквахте ли 2009г. да се развие по начина, по-който се разви и кои събития можете да определите като преломни за църквата през тази година?

апостол Георги Бакалов: Аз нямам участие в създаването на календара, но името на църквата е "Прелом" понеже вярваме, че преломният живот не е събитие, а е начин на живот. В този смисъл всяка година би могла и би трябвало да бъде преломна, по свой си начин. "Прелом" означава коренна промяна, промяна в посоката, промяна на състоянието.

През тази година не мисля, че сме променили посоката, в която се развиваме, но мисля, че състоянието ни беше променено. Като казвам състояние имам предвид умственото и духовното състояние на църквата като общност.

За нас като църковно семейство, с нашата вече близо 20 годишна църковна история, разбира се, най-голямата промяна беше промяната в лидерството на църквата и това, че лидерството на локалната църква беше предадено, делегирано и изцяло поето на локално ниво, което само по себе си е доста забележително. В България в момента има много църкви, които бяха започнати в началото на 90-те години и мисля, че повечето от тях, да не кажа всичките, основани от техните титулярни лидери, продължават да бъдат водени от самите титуляри.

Като титуляр аз вече не водя църквата. Само я наглеждам. Църквата в момента е водена от второ поколение лидерство, от духовните синове.

Също така, вече второ поколение вярващи се раждат, хора които започват да заемат своето място в църквата. Хора, които не са били там преди 20 години. Така че, църква "Прелом" определено обърна страницата. Това е пророческата картина, която аз виждам за църквата - обръщането на нова страница.

И ако предишната страница е траела 7-8 години, тази страница, която обръщаме е нова такава. Ние не знаем какво предстои пред нас, но очакваме - на основата на Божието слово - Божието най-добро.

Аз очаквам най-доброто тепърва да се случи. Последните 20 години са били основополагане. Полагане на основите доктринално. Полагане на основите като свързването на хора, които изявяват волята да се развиват заедно, не само като отделни личности, но заедно като общност, която усеща и има своето осъзнаване за мисия от Бог, за визия от Исус Христос. Така, че очаквам добри неща!

пастор Калоян: Не, определено не очаквах годината да се развие по този начин, както много често се случва. Но така или иначе, 2009 г. се оказа преломна за нас като църква по много начини. Преломен се оказа моментът, в който църквата беше предадена в лицето на настоящото презвитерството от апостол Георги. По този начин "Прелом" пое по нов и вълнуващ път, в който ние сме тези, които избираме, и тези, които трябва да решим искаме ли да влезем в обещаната земя или не.

Вече не е въпрос дали искаме или не искаме, а дали сме решени да постигнем това, за което мечтаем като поколение години наред, а именно да влезем и проходим в съдбата си като духовен дом.

Преломен бе и моменът, в който двама от презвитерите напуснаха дома по свое желание, и по този начин отвориха врата за важни, и ключови решения, пред които ние се изправихме ненадейно.

Подобни ситуации никога не са лесни. Напротив, те са съпроводени с много емоционалност и вътрешни преживявания. Това, обаче, което ме зарадва е волята, която видях в много от членовете на "Прелом" да продължат напред, въпреки трудния емоционален момент. Това определено е белег за зрялост. В дома има поколение, което иска да продължи напред, не само защото някой е казал, че така трябва, а защото има осъзнаване на ключовата роля, която Бог ни е отредил да играем като съдбовно поколение.

Друг преломен момент, вярвам, бе стратегията за бъдещето, която бе дефинирана в края на годината, както и видението за следващите пет години.

prelom.bg: Как се отразиха промените в лидерството на църквата?

пастор Калоян: Както всяка промяна, така и тази изисква време, преди да бъде напълно приета и резултатите от нея реално да се усетят. Навярно за различните хора тя се усеща по различен начин. Има хора, които я приветстват горещо, понеже искат да се придвижат напред. Други все още се колебаят и предпочитат да изчакат. Но това е нормално. Времето е важен фактор, в тези процеси. Хората имат нужда да са сигурни, че ги водят способни, посветени и решени лидери, които ще вървят в правилната посока, без значение трудностите. Както казах, за това е нужно време.

апостол Георги: Може би сме твърде близо до събитията, за да мога да отговоря на този въпрос напълно изчерпателно и обективно. На всички ни трябва малко време, за да можем да отговорим на този въпрос със 100% сигурност и да сме обективни. Понеже църквата е тяло и семейство, и сме въвлечени с дух, душа, тяло, емоции и т.н.

Понякога трябва да се отдалечи човек от събитията, за да може да погледне назад и да ги прецени добре. Но аз вярвам, че бяха добри промени. Не всяка промяна се усеща добра на момента. Може би начинът, по който се случват едни промени може да бъде определен като добър или не толкова добър. (Няма да използвам думата лош, понеже никой няма желание да прави някого лош.)

Така че, начинът, по-който промените са дошли можеше да бъде по-добър за всички нас, но има толкова много обстоятелства, които са извън нашия контрол. Мисля, че е твърде много да ни се иска всичко винаги да се случва по възможно най-лесния, прекрасния и чудесния начин. Но промените са добри, усещат се здравословни, усещат се дълбоки, фундаментални и разкриват нови хоризонти пред нас.

prelom.bg: Какво се случва сега в ХЦ Прелом и какъв е пътят, който църквата ще поеме от тук нататък?

пастор Калоян: В момента, в "Прелом" тече процес на възстановяване и връщане към гените, ако мога така да се изразя, на това, към което Бог ни е призвал да бъдем. Ние имаме идентичност, заложена от Бог в нас, която, ако се откажем да следваме и да сме водени към нея, ще загубим силата на Святия Дух и нашата уникалност. Тази църква е родена от Бог и в това се крие нейната най-голяма уникалност. Ние никога не бива да забравяме това, понеже от там е източникът ни на сила. Паралелно с този процес отново започнахме да говорим за видението, към което Бог ни е призовал, а именно - да изградим силна и бързо растяща апостолска църква, която да влияе на национално и интернационално ниво. Вярвам, че следващта година ще е година на консолидация за "Прелом". Без видение не е възможно да се придвижим на някъде.

апостол Георги: Може би за това, което в момента се случва в църква "Прелом" е най-добре да кажат вярващите - братята и сестрите от църква "Прелом" що се отнася до ниво личен живот.
На ниво организация и на ниво общност, мисля че все още се наместваме. Наместваме се в тази промяна. И пътят, по който ще тръгнем оттук нататък, ще бъде път на поемане на отговорност. Като едно първо поколение вярващи, което трябва да поеме отговорност за второ поколение вярващи, които Бог издига. Те трябва да бъдат обгрижвани, наставлявани, насърчавани, изграждани, за да може да се разраства Божието дело. Така, че пътят оттук нататък е път на продължаване на поемане на отговорност като духовни родители, като ученици, които правят ученици, като фактор в обществото и като лично състояние и свидетелство за Христос.

prelom.bg: Какво очаквате да се случи през 2010 година?

апостол Георги: Ако трябва да погледнем на голямата картина, светът днес не е много уютно място. Истерията около глоблната икономическа криза продължава. Това не носи чувство на утеха в обществото.

Това, което очаквам да се случи, това, което ми се иска да се случи, е църквата да дойде през тази година до място на осъзнаване, че ние сме благословение един за друг и би трябвало да сме благословение един за друг. Осъзнаване, че би трябвало да можем да сформираме един кръг на доверие, в който да се чувстваме по-уютно отколкото начина, по-който се чувстваме навън.

Това ще стане само, когато вътре като тяло се придържаме към по-висок стандарт и по-вискоки ценности от това, което се случва в света около нас. Иначе каква би била разликата.

Така че, очаквам затопляне, консолидиране, чувство на единство, на грижа в Христос. Наистина Църквата да започне да бъде силно контрастна. Ярко контрастна, като естество, като климат, като отношение вътре между членовете, за да можем да бъдем притегателна сила.

Исус Христос казва в Йоан 13 глава, че ако се обичаме един друг, тогава светът ще повярва, че Той е, който е. Моето пожелание, молитва и насърчение към всички братя и сестри от църква "Прелом" е да се придържаме към Него и да се държим един за друг, понеже ние сме снабдяването на Господа един за друг, с грижа, с насърчение и подкрепа.

пастор Калоян: Очаквам да видя една нова църква, с ново лице, ходеща в призива на Бог. Очаквам правилната структура да започне да действа и всеки да заеме своето място, според призива, и дара си. Очаквам да видя една вдъхновена и мотивирана църква, която ясно разбира съдбата си от Бог, и е решена да ходи в нея. Очаквам до края на 2010 г. да сме приготвени за Божествения растеж, понеже такъв идва, повярвайте ми.

източник: www.prelom.bg

За първи път у нас е осъден участник в расистко насилие

2009-12-13T23:44:00.000-08:00

Върховният касационен съд изцяло потвърди присъдата за расисткото нападение над нигерийския футболист Муайуа Колауоле

София, 11 декември 2009; Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе с решение по жалбата на Александър Гинчев, двадесетгодишен, осъден от Софийския апелативен съд (САС) на пет години лишаване от свобода. На 20 януари 2007 г. заедно с група скинхедс той участва в расистко нападение над двадесетгодишния нигерийски футболист Муайуа Колауоле. Гинчев беше обвинен в опит за предумишлено убийство «по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост».

Върховният касационен съд изцяло потвърди присъдата на САС от 2 април 2009г. Така Александър Гинчев получи от висшата съдебна инстанция присъда от пет години ефективно лишаване от свобода и задължение да заплати гражданския иск за неимуществени вреди на частния обвинител и граждански ищец Муайуа Колауоле, както и разходите по делото. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Касационната жалба на осъдения Александър Гинчев срещу присъдата на Софийския апелативен съд доведе до прецедентното по своя характер наказателно производство на Върховния касационен съд.

За първи път у нас бе финализирано наказателно дело, заведено в резултат на акт на насилие над чернокож чужденец. Участник в расисткото нападение получи ефективна присъда от Софийски градски съд, която се потвърди от Софийския апелативен съд и от Върховния касационен съд. Затова приключилото наказателно дело стана абсолютен прецедент в българската съдебна практика.

ВКС постанови, че «наложеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 от Наказателно-процесуалния кодекс.»

В решението се посочва, че «обществената опасност на извършеното престъпление е завишена, такава е и тази на дееца, поради което за неговото поправяне и превъзпитание се налага изтърпяването на определеното по размер наказание».

В контекста на течащата в момента дискусия за промени в Наказателния кодекс, българският законодател следва да отрази реалностите в нашето общество и да включи квалифицираното деяние «нападение по расистки мотиви» като престъпление в Наказателния кодекс.

«Нападението над Муайуа Колауоле на 20 януари 2007 г. е свързано с възгледите на Александър Гинчев. Справедливостта изисква този човек, чието деяние е неприемливо от закона и обществото, да бъде наказан и санкциониран. Произнесената присъда защитава обществото.» – заяви К. Гергинова, адвокат на пострадалия по делото.

Oт четири години Майк е част от църква Християнски център "Прелом" в София, която от самото начало на инцидента чрез гражданската инициатива "Справедливост 21" активно се грижи и му помага по различни начини с намиране на квартира, закупуване на лекарства, процесуална защита, морална подкрепа и финансова помощ.

Защитавайки правата на един от многото чернокожи чужденци в страната, пострадали от расистки нападения, желанието на църквата е да бъде защитена справедливостта за личности и групи от хора, които се сблъскват с расизъм, ксенофобия и гонение на расова, етническа или религиозна основа.

Потвърдената от Върховния касационен съд присъда е акт на справедливост и ясен сигнал към обществото, че всяка проява на насилие, мотивирана от расистки или ксенофобски убеждения не трябва да се толерира.

източник: Гражданска инициатива "Справедливост 21"
към Християнски център "Прелом"

* На 20 януари 2007 година, връщайки се от тренировка, 20 годишният нигерийски футболист Муайуа Колауоле (Майк) е нападнат от група скинари в центъра на София. В резултат на това той получава пет дълбоки прорезни рани, две от които в корема, множество удари и наранявания по тялото и главата. Последвалите два дни в кома, двете тежки операции на корема и продължителното възстановяване прекъсват за дълъг период футболната кариера на нигерийския футболист, по това време състезаващ се в “Спортист», Своге.

На 31 октомври 2008 г. Софийски градски съд (СГС) осъжда Александър Гинчев на пет години лишаване от свобода. С присъдата си от 31.10.2008 г. СГС признава подсъдимия А.Гинчев за виновен в «това, че на 20 януари 2007 година пред дискотека «Амор» в София като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е направил опит умишлено да умъртви Муайуа Колауоле, нанасяйки му пет удара с нож и деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от подсъдимия обществено опасни последици», пореди което СГС му е наложил «наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален «общ» режим.»

На 2 април 2009 г Софийският апелативен съд (САС) изцяло потвърждава постановената от СГС присъда за Александър Гинчев - пет години лишаване от свобода и заплащане на гражданския иск за неимуществени вреди на частния обвинител и граждански ищец Муайуа Колауоле.

Резки промени в закона за вероизповеданията не следва да се правят

2009-11-27T01:11:00.000-08:00

Интервю на сп. Обектив с г-н Георги Кръстев, гл. експерт в Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет (специално упълномощен за случая от ресорния министър Божидар Димитров) и адв. Иван Груйкин от Гражданско сдружение "ГИ Справедливост", проведено на 12.11.2009г.

Повод за интервюто е изразеното в края на месец септември от Божидар Димитров недоволство от съществуващия в момента регистрационен режим на вероизповеданията и нуждата от въвеждане на минимален праг от 5 000 души, за регистриране на религиозна общност в страната.

ОБЕКТИВ: Българският хелзинкски комитет е озадачен от това, което каза министър Божидар Димитров в Народното събрание в отговор на депутатско питане в края на месец септември т.г. На 29 септември т.г. в интервю пред “Re:tv” депутатката от “Атака” Цвета Георгиева разви идеи, които бяха много близки до тези на министър Божидар Димитров. На 17 октомври т.г. депутатката Красимира Николова от ГЕРБ разви във в. “Телеграф” възгледи, които, меко казано, са много учудващи.

Затова въпросът е: има ли недостатъци Законът за вероизповеданията и ако има, какви са те?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Като администрация, пряко ангажирана с приложението на Закона за вероизповеданията (ЗВ), ние сме имали много неблагополучия, свързани с него. Но идеален закон няма.

Липсва публичност и прозрачност в работата на Софийския градски съд (СГС), окръжните съдилища и местните администрации във връзка с регистрацията на вероизповеданията. По оперативна програма “ОПАК” (Повишаване на административния капацитет) направихме проект, свързан с промяна в закона, за да имаме основание да бъдат създадени в интернет публични регистри на регистрираните в СГС вероизповедания, респективно на регистрираните в окръжните съдилища местни поделения, както и на поделенията, регистрирани в общините. Считаме, че така ще се повиши нашата възможност да осъществяваме възложения ни контрол в съответните срокове.

Макар в закона да има само общи разпоредби относно строежа на молитвени домове, в редица доклади на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода е отразено, че вероизповеданията имат проблеми при изграждането на молитвените си домове. Считаме, че нормативната база трябва да се усъвършенства, за да не се проточват с години разрешителните процедури за изграждането на един храм.

Недовършени в ЗВ останаха декларираните данъчни и кредитно-митнически облекчения, които не бяха отразени и в специалните закони. Т.е. има декларирано право, но то не може да бъде консумирано от вероизповеданията и в момента те са в неравностойно положение в сравнение с другите юридически лица с нестопанска цел като сдруженията и фондациите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). В тази насока трябва да се подобри законът.

ИВАН ГРУЙКИН: Конкретен недостатък на Закона за вероизповеданията (ЗВ) е неговата философия. Състоянието на религиозните права и свободи в страната трябва да бъде изведено пред скоба. Изхождайки от Конституцията и от международните правни норми, които са задължителни за България, защото тя ги е възприела по пътя на съответната рецепция, правото на вероизповедание е лично право от много висок ранг и това би трябвало да се отрази на степента на защитата му.

От тази гледна точка поставяме въпроса следва ли да има ЗВ. Отговорът на този въпрос не следва от само себе си. Ако приемем, че такъв закон е неизбежен, то каква трябва да е философията му? Отговорът е, че ако въобще трябва да има ЗВ, защото регламентацията в Конституцията е недостатъчна, тогава той трябва да дава повече гаранции за защитата на това основно лично човешко право. Регламентацията му започва още в първия раздел на Конституцията, където се казва, че вероизповеданията са свободни.

Нашето мнение е, че действащият ЗВ се разминава с тази единствено възможна философия. Ако разгледаме конкретните текстове, може да се види, че най-големият недостатък на закона е свързан с най-популярния религиозен казус в България, чиято известност се дължи на едно много неприятно за България решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – регламентацията на статута на Българската православна църква – чл. 10 на закона. Проблемите там са много. Един от тях е рестриктивното уреждане на статута на православната църква по начин, който да закрепи неравенство, подкрепяно от държавата – вземане на страна в съществуващ вътрешноцърковен спор. Няма да влизам в детайлите на решението на ЕСПЧ, но важното е, че чл. 10 от ЗВ в противоречие с Конституцията персонифицира традиционното за България източно православие с конкретно юридическо лице, едно единствено при това, тоест има монополизация на религиозна доктрина и практика, която по Конституция е традиционна, а не юридическо лице, с конкретен субект на правото - Българската православна църква (БПЦ), с конкретни характеристики в чл. 10 от ЗВ. Това е голям проблем.

Член 10 въвежда сериозна неравнопоставеност между БПЦ и останалите вероизповедания, въпреки декларативните текстове в ал. 2 и 3 на закона, че БПЦ не може да бъде използвана за привилегии или ограничения в правата. Тези декларации според нас са без каквато и да е правна стойност.

В закона има неяснота и липсват достатъчно гаранции за отстояване на личния характер на правото на вероизповедание, независимо че от него може да се изведе фундаменталното правило, че упражняването на религиозните права не е предпоставено и задължително предопределено от съществуването на правно-организационна форма (т. нар. регистрация). Някои от текстовете дават повод за двусмислици.

Ако приемем, че вероизповеданията могат да не бъдат регистрирани (това следва от чл. 14 на ЗВ, който дава право на вероизповеданията да придобиват статут на юридическо лице, което означава, че те могат и да не го придобият, а това важи и за техните поделения), то логичният извод е, че могат да съществуват (което според нас е резонно, съобразено с Европейската конвенция за правата на човека) нерегистрирани вероизповедания, които не искат да ползват предимствата, които им дава регистрацията. Това е много близко до самата религиозна доктрина, по-скоро до практиката, до традициите на голяма част от съществуващите вероизповедания, особено тези в протестантския сектор. Това фундаментално положение не съответства на съществуваща забрана в закона – за извършване на дейности, представляващи публично практикуване на религия от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за популяризиране на определено вероизповедание. Парадоксът е, че може да се извършва религиозна дейност от нерегистрирано вероизповедание (от група, обявила се за религиозно вярване), а има текст, който забранява подобна дейност да се извършва от регистрирано юридическо лице с нестопанска цел. Това дава повод за ерозиране на фундаменталното приемане, че вероизповеданията могат и да не бъдат регистрирани, т.е. че регистрацията не е задължителна предпоставка за упражняването на религиозните права, не е своеобразно разрешително за извършването на подобна дейност.

Законът е пестелив по отношение на конкретни облекчения, предимства и други гаранции за упражняване правото на вероизповедание в пълния му обем. Препращането към други закони не води до никакви практически ползи. В Закона за местните данъци и такси, в Закона за ДДС и други, в които има регламентация на вероизповеданията, на местните им поделения и на юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, то вероизповеданията са с по-ограничено подпомагане от държавата, отколкото сдруженията и фондациите, регистрирани в обществена полза. В тази посока има възможности за подобряване на закона.

Административно-наказателните разпоредби на ЗВ затвърждават впечатлението, че целта на сегашния закон е не толкова да се дадат допълнителни гаранции за упражняването на това толкова важно човешко право, а че по-скоро се следват традициите на законодателството от предшестващи исторически периоди, в което съществуваше презумпцията за наложителност на ограниченията в сферата на вероизповеданията като неизбежно следствие от характера на религиозната материя - нещо потенциално опасно. Това се вижда от съпоставяне на позитивните и ограничителните текстове в раздела “Административно-наказателни разпоредби”. В тези насоки виждаме недостатъците на Закона за вероизповеданията.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Във връзка с чл. 10 има решение на Конституционния съд. Според него той не е противоконституционен, т.е. не създава неравнопоставеност и неравенство.

Едва ли имаше основание прокуратурата, ръководена тогава от Никола Филчев, да се позове на чл. 10, за да извърши тези печално известни на всички действия (става дума за полицейската атака срещу повече от сто църкви и други обекти на т.нар. „Алтернативен синод на БПЦ”, извършена на 20 юли 2004 г., бел. ред.). Затова България беше осъдена по чл. 9 от ЕКПЧ, но ние не виждаме основание за позоваването на чл. 9 за извършването на такива действия.

Що се отнася до това, че нерегистрирани религиозни общности могат да осъществяват дейност, имаше съмнения, че това би създало определени трудности, но практиката от 2003 до 2009 г. показа, че това не е така. Достатъчно е да спомена факта, че съществуват „Свободните братя”, чиято традиция не е да се регистрират и да функционират като институция, както и на други изповедания.

Ограничителните разпоредби са доста ефективни спрямо длъжностни лица от типа на кметове, които не спазват сроковете за регистрация или правят немотивирани откази.

ИВАН ГРУЙКИН: В ЗВ има положение, което според нас е в посока обратна на извода за ограничаване на базата на презумпцията, че религията е потенциално опасна сфера. Квалификацията е малко крайна, но съществува като мотив в идеята на законодателя. Централизираната регистрация на вероизповеданията в СГС, независимо от тяхното седалище (по аналогия с политическите партии), според нас е неоснователна централизация на регистрацията. Това също е минус на закона. Подобно е и положението, регламентиращо регистрацията на местните поделения, че тяхната регистрация, ако имат статут на юридически лица съгласно устава на вероизповеданието, следва да бъде извършена след искане на представители на самото вероизповедание. Според нас това е принудително централизиране на самите вероизповедания от гледна точка на взаимоотношения между централно ръководство и местни поделения. Такава централизация не съществува като традиция и практика в голяма част от вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Споделяме становището на г-н Груйкин и критиката на г-н Кръстев за изменения, които биха били насочени към по-голяма прозрачност, към улесняване. Регистърът по презумпция е публичен, но друго си е да бъде в интернет.

Мисля, че неизбежна последица от решението на ЕСПЧ ще бъде изменение на чл. 10 от ЗВ. Друг е въпросът кога ще стане това.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Предстои крайното решаване на спора по делото на БПЦ, представлявана от митрополит Инокентий, срещу България. Ако в крайното решение има указания за промяна на ЗВ, понеже България е страна по ЕСПЧ, това ще стане неизбежно.

ОБЕКТИВ: Доколко сте осведомени за идеите, които стават публични от средите на управляващото мнозинство относно изменения в закона?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Не искам да коментирам изказванията на двете народни представителки. Доколкото ни е известно, не съществуват подготвени текстове за промяна в Закона за вероизповеданията.

ОБЕКТИВ: Г-жа Цвета Георгиева каза, че до 10 дни ще има готови текстове, но ги няма.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Това може да бъде инициатива на всеки депутат.

Ние още преди години получихме оценка по текстовете на сегашния закон с Резолюция 1390 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Освен съмненията в някои текстове, тя по категоричен начин утвърждава, че ЗВ от 2002 г. е огромна крачка напред за гарантиране на религиозните права и свободи.

От 2004 г. до последния доклад на Държавния департамент, свързан с практиките по прилагането на закона, България получи много добра оценка – че у нас се спазват много добре религиозните права и свободи. Миналата година Държавният департамент заедно с текста на доклада направи тълкувание, че това е максимално високата оценка. Има и критики, но те са свързани основно с действията на местната власт. Не считаме, че резки промени в ЗВ ще подобрят това законодателство. Напротив, ще бъде връщане назад. Резки промени в закона не следва да се правят.

ИВАН ГРУЙКИН: Разумен извод е да не се допускат промени в законодателството, свързани с фундаменталната промяна на принципи, каквото е въвеждането на високи прагове за минимална членска маса на вероизповеданията с оглед на регистрацията. Здравият разум трябва да надделее. Изказванията на народните представители от управляващото мнозинство и от „Атака”, потвърдени по един общ начин от министър Божидар Димитров, са симптоматични, появяват се доста често, кампанийно. Те заслужават особено внимание, трябва да сме наясно със същността им.

ОБЕКТИВ: Слагането на праг от 250 хиляди души за регистрация на религиозни организации означава в България да има само две вероизповедания. Това е извън здравия разум. Министърът и депутатката от „Атака” имат следните общи идеи: праг от 5 хил. души за регистрация на религиозна общност, без това да е свързано с получаването на някакви предимства, че не трябва да се строят храмове в близост до училища (тя употреби думата „църкви”), Депутатката още каза, че броят на религиозните общности трябва да бъде намален поне три пъти.

ИВАН ГРУЙКИН: Мотивите на двете народни представителки бяха, че по този начин ще се ограничи дейността на съответните вероизповедания. Тяхната логика е, че когато се ограничи регистрацията, това ще ограничи дейността на религиозните общности. Подобни изказвания със силно негативистични обобщения са неприемливи. Тази дискриминационност в изказа на народните представителки е забранена от Конституцията, както е недопустима и по отношение на националност, етническа и расова принадлежност. Тези народни представители не съзнават, че дискриминационното говорене за определен тип религия и фаворизирането на други религии, каквото в случая те направиха категорично за БПЦ, е абсолютно неприемливо и забранено от Конституцията и антидискриминационното законодателство.

Съгласно закона и Конституцията, съгласно дефиницията на „право на вероизповедание”, направена от Конституционния съд, регистрацията на вероизповеданието няма никаква пряка връзка с възможността на определена религиозна група да извършва религиозна дейност. Тезата за ограничаване на дейността чрез ограничаване на възможността за регистрация, включително чрез въвеждането на висок праг, е абсолютно несъстоятелна.

Друг мотив, който прозира зад тези изказвания, е че ограничаването е наложително, защото с получаването на този статут вероизповеданията се облагодетелстват неправомерно от облекчения. Тази теза е абсолютно несъстоятелна, защото облекченията в действащото законодателство са повече за юридическите лица с нестопанска цел, отколкото за вероизповеданията. От тази гледна точка, ако определена група лица има незаконни намерения – да се облагодетелства от законодателството, много по-лесно може да го направи, като регистрира фондация за извършване на дейност в обществена полза с трима души управителен съвет или сдружение в обществена полза с шест члена.

ОБЕКТИВ: В редица страни има прагове, но те са свързани с друго – колкото повече членове има дадена организация, толкова повече облекчения получава. В такива случаи това е оправдано. В предложенията на народните представителки нищо такова няма.

ИВАН ГРУЙКИН: Относно съображенията за потенциалната опасност от религиозните храмове, която налага те да бъдат строени на определено санитарно разстояние от учебни заведения - с това се връщаме към онова време, когато религията по закон беше обявена за нещо, което от само себе си ще умре. Това е абсолютно несъстоятелно от гледна точка на съвременното законодателство.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Народната представителка Цвета Георгиева подчерта, че режимът е твърде либерален. Да, и аз смятам, че е твърде либерален. Стига се до парадокси – десет човека чужди граждани правят пет вероизповедания, като си стават един на друг съучредители. Това са кухи юридически лица. Ние като администрация винаги сме считали, че тези парадокси не могат да тежат толкова, колкото защитата на правото на сдружаване на религиозна основа. Затова не мислим, че режимът трябва да бъде променян.

ОБЕКТИВ: Никой не може да гарантира, че няма да има злоупотреби с права. Но за тяхното наказване си има прокуратура и съд и няма никаква нужда да се ожесточава ЗВ.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Дори в комунистическия закон за вероизповеданията нямаше числени граници за регистрация на вероизповедание!

ОБЕКТИВ: Какви са перспективите да бъдат направени сериозни изменения, та от Народното събрание да излезе силно променен ЗВ?

ИВАН ГРУЙКИН: Връщам се към фундаменталния характер на правото на вероизповедание като основно човешко право, гарантирано от българската Конституция. Недопустими са самоцелни ограничения на това право извън изчерпателно изброените в Конституцията и в международните договори, по които България е страна. Недопустимо е ограничаване и на други фундаментални права съгласно българската правна традиция и съвременното законодателство. Няма специален закон за регламентация на правото на свободно изразяване на мнения или на свободата на словото и на печата, както няма и закон на правото на живот. Не случайно споменавам тези фундаментални, с които правото на вероизповедание се родее, за да подчертая изключителността на допускането, че следва да има специален ЗВ. Но ако приемем, че е необходим, то е законът да дава допълнителни гаранции, улесняващи реализацията на правото на вероизповедание, а не да ограничава това основно човешко право на основата на неизживени стереотипи, предразсъдъци и културна специфика на днешното българско общество. Следва да се плати цената да бъдем страна член на Европейския съюз и пълноправен партньор в реализацията на основополагащите правни актове, които са и в основата на българската правна система по силата на българската Конституция.

Източник: www.bghelsinki.org Интервюто е проведено под формата на дискусия от Емил Коен.

Какво е да си бежанец в България

2009-11-27T00:45:00.001-08:00

В понеделник, 16 ноември Гражданска инциатива "Справедливост 21" към ХЦ "Прелом" участва в дискусията "Какво е да си бежанец в България?" и Панаира на бежанските култури, организирана от Центъра за миграционни изследвания към НБУ и институт "Отворено общество" в Центъра за култура и дебат "Червената къща".

В България идват все повече хора, напуснали собствената си родина и търсещи убежище заради войни, конфликти, насилие, политическо или религиозно преследване. Организираната дискусия събра в Червената къща бежанци от Ирак, Сирия, Афганистан, Етиопия, Конго, Индия, Палестина, журналисти, юристи, представители на граждански организации и държавни институции.

Участниците в нея потърсиха отговор на въпросите: "Какво означава да си бежанец в България?", "Какъв е обществения образ на бежанците в България?", "Как да постигнем успешна интеграция на бежанците в приемащото българското общество?"

Госпожа Милагрос Лейнес, Представител на Върховния комисариат за бежанците от ООН откри дискусията. Адвокат Диана Даскалова от Центъра за правна помощ "Глас в България" и адв. Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти към СУ представиха житейските ситуации и правните казуси на нелегалните бежанци Томас от Индия и Олуафеми Оладотун от Нигерия. Томас бе освободен от Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци само преди седмица, а Ола е 21 годишен и е в България от 15 години. Техните ситуации са точна илюстрация за живота на хиляди чужденци, живеещи за дълги години в правен вакуум в България без документи, следователно без право на работа и образование.

Макар понастоящем изключени от българското право и статистика, тези хора са сред нас и броят им се увеличава. Косвен показател за тази тенденция е броят на освободените от СДНВЧ в Бусманци лица, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход. Тези имигранти не са престъпници и повторните задържания в СДНВЧ или ежедневната подписка в райнното полицейско управление не отговарят на реалните им нужди - те се нуждаят от документи, които да им позволят да работят и да се развиват като пълноценни членове на приемащото общество.

Ние, от ГИ "Справедливост 21" директно се сблъскваме с този проблем, когато търсим работа на освободените от дома в Бусманци чужденци. Считаме, че липсата на каквато и да е законова възможност за уреждане на статута на тези и на всички чужденци, останали без документи води до тяхното социално изключване, което е пагубно за тях, а също и вредно за нашето общество.

По време на Дискусията трите граждански организации:
Правната клиника за бежанци и имигранти към СУ "Св.Климент Охридски",
Фондация "Център за правна помощ - Глас в България " и
Гражданска инициатива "Справедливост 21" към Християнски център "Прелом",

обявихме началото на граждански действия за приемане на законодателна промяна в Закона за чужденците в България (ЗЧРБ), отнасяща се до регулиране на статута на нелегалните имигранти в България, имайки предвид и практиката на останалите държави от Европейския съюз.

Във втората част на дискусията, озаглавена "Панаира на бежанските култури", участва Махари Кахсай от ХЦ "Прелом" с презентация за своята родна страна Етиопия. Той започна, изтъквайки, "че всеки чужденец, идвайки в България не би трябвало да очаква и да изисква от държавата само да получава, а би трябвало да живее с убеждението, че е благословение за България". Махари разказа как вярата му в Господ Исус Христос и църква "Прелом" са му помогнали да бъде възстановен като човек и сега да може да помага на други бежанци.

На слайтовете в презентацията бяха показани представители на различни племена в Етиопия, древна етиопска писменост, характерна етиопска храна, исторически места и обекти.

Вдъхновен от разказа на Махари, представителят на Афганистан сподели как Бог го е водил и му е помагал през годините в България. Патрик Ликунда, облечен в националната носия на Република Конго също взе участие в "Панаира на нациите".

Сърдечните разкази на участниците продължиха до късно вечерта. Храната, представяща афганистанската, иракската и индийската кухня и чашите с ароматен горещ индийски чай, с мляко и индийско орехче, внесоха топлота и непосредственост в атмосферата. Всички усетихме колко много имаме нужда от подобни събития на опознаване, споделяне и приемане на хората, търсещи убежище и закрила.

Елена Дянкова
ГИ "Справедливост 21" към
Християнски център "Прелом"

Католическата църква и Обединени евангелски църкви подкрепиха Декларацията на 27-те вероизповедания и граждански организации

2009-10-30T02:23:00.000-07:00

София, 30.10.2009г. Вчера в офиса на Апостолска реформирана църква постъпи съобщение, че "Обединени евангелски църкви в България напълно подкрепя Декларацията" на 27-те вероизповедания и граждански организации.

На 15 октомври епископ Христо Пройков, официално представляващ Католическата църква в България лично потвърди подкрепата на Декларацията от страна на Католическата църква у нас.

С подкрепата на Католическата църква и вероизповеданията числящи се към неправителствената организация "Обединени евангелски църкви", регистрираните вероизповедания и граждански сдружения подписали Декларацията наброяват общо 35.

Декларацията на 27-те вероизповедания и граждански организации бе изпратена на 13 октомври до президента, председателя на парламента, ресорния министър на вероизповеданията, председателите на парламентарно представените партии, председателя на комисията по човешки права и вероизповедания и омбудсмана на България.

В нея вероизповеданията и гражданските организации изразяват категоричната си позиция срещу допускането на дискриминационни, противоконституционни и недемократични текстове в закона за вероизповеданията.

ДСБ подкрепи Декларацията в защита на религиозната свобода в България

2009-10-30T01:10:00.000-07:00

София, 30.10.2009г. Вчера в офиса на Апостолска реформирана църква постъпи официално писмо от партия Демократи за силна България, подписано от г-н Иван Костов, председател на партията. Писмото е в отговор на Декларацията от името на 27 вероизповедания и граждански организации, срещу направените предложения за промени в Закона за вероизповеданията от партия АТАКА.

В писмото се казва, че Демократи за силна България ще се противопоставят на опитите за налагане на религиозна дискриминация чрез въвеждане на рестрикции пред регистрацията и пререгистрацията на вероизповедания.

Позицията на Демократи за силна България е в защита на религиозната свобода, която е гарантирана в Конституцията на България, се казва още в писмото.

В заключение се посочва, че ДСБ са "последователни защитници на общоевропейските ценности на толерантност и приемане на различията в съвременното българско общество."

Декларацията на 27-те вероизповедания и граждански организации бе изпратена на 13 октомври до президента, председателя на парламента, ресорния министър на вероизповеданията, председателите на парламентарно представените партии, председателя на комисията по човешки права и вероизповедания и омбудсмана на България.

В нея вероизповеданията и гражданските организации изразяват своята категорична позиция срещу допускането на дискриминационни, противоконституционни и недемократични текстове в закона за вероизповеданията.

Източник: Апостолска реформирана църква
www.apostolos.bg

Вероизповедания и граждански организации категорично против промени в закона за вероизповеданията

2009-10-12T03:09:00.000-07:00

София, 13 октомври, 2009г. Предложенията за Законопроект за нов закон за вероизповеданията от парламентарната група на «Атака» с инициатор г-жа Цвета Георгиева са в пълно противоречие с Конституцията на България. По този повод 27 вероизповедания и граждански организации изпратиха тази сутрин Декларация до Президента, Председателя на парламента, ресорния Министър на вероизповеданията, Председателите на парламентарно представените партии, Председателя на комисията по човешки права и вероизповедания и Омбудсмана на Република България.

В Декларацията организациите изразяват загриженост относно предложените от варненската депутатка ограничения при регистрацията на вероизповедания и пререгистрация на съществуващите като например: въвеждането на минимален брой последователи от 5000 души; вероизповеданието да разполага със собствен храм; сградата да е на 50м. отстояние от училища и да няма отказ за регистрация в друга страна по света.

Според вероизповеданията и гражданските организации въвеждането на подобни изменения е в противоречие не само с Конституцията на България - чл. 6, чл. 12, чл. 13, чл. 26, чл. 37 и чл. 43, но и с редица международни документи, които България е ратифицирала - Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права на ООН и Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.

Гласуването на подобни поправки би довело до ограничаване на човешките права и религиозната свобода в България и до нарушаване на приети и ратифицирани от България европейски договори, нормативни актове и спогодби, се посочва още в Декларацията.

Чрез Декларацията 27-те вероизповедания и граждански организации изразяват своята категорична позиция срещу допускането на дискриминационни, противоконституционни и недемократични текстове в закона за вероизповеданията.

Декларацията е от името на регистрирани евангелски вероизповедания, Християнска Вселенска и Апостолска Църква - обединяваща православни, католици и протестанти и осем граждански организации между които: Български хелзински комитет, Асоциация за защита на религиозната свобода, Център за правна помощ «Глас в България», Асоциация общество и ценности, Фондация Толерантност, Гражданска инициатива «Справедливост», ГИ «Свобода за всеки» към фондация Преображение и др.

Декларация от загрижени за религиозната свобода вероизповедания и граждански организации

2009-10-12T02:18:00.000-07:00

ДО

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ Президент на Република България

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА Председател на 41-то Народно събрание на Република България

БОЙКО БОРИСОВ Министър председател на Република България

ЙОРДАН БАКАЛОВ Председател на Комисията по човешки права и вероизповедания към 41-то Народно събрание

БОЖИДАР ДИМИТРОВ Ресорен министър на вероизповеданията

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на парламентарно представените в 41-то Народно събрание политически партии

Г. ГАНЕВ
Омбудсман на Република България

Копие до:

ЕМИЛ ВЕЛИНОВ
Директор дирекция Вероизповедания към Министерски съвет

Българските медии

Д Е К Л А Р А Ц И Я

ОТ ЗАГРИЖЕНИ ЗА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ И ГРАЖДАНСКИ СДРУЖЕНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: изнесена информация в медиите за подготвян законопроект за нов закон за вероизповеданията от Цвета Георгиева, народен представител oт партия «Атака» в 41-то Народно събрание на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Тази декларация е израз на нашата дълбока загриженост относно направените от народната представителка Цвета Георгиева от партия «Атака» изявления в ефира на предаването «Булевард България» на 29.09.2009г. по телевизия Re:tv относно подготвян законопроект за нов закон за вероизповедианията.

От изнесената в предаването информация става ясно, че политическа партия «Атака» подготвя законопроект за нов закон за вероизповеданията, който според г-жа Георгиева ще е готов до една седмица. Целта на този законопроект е да въведе нови изисквания за регистрация на вероизповедание, както и да задължи регистрираните до момента вероизповедания да се пререгистрират с оглед тези нови условия.

Някои от новите изисквания, които партия «Атака» планува да заложи в закона, оповестени публично от г-жа Георгиева в предаването "Булевард България" са следните: - религиозната общност да има минимум 5000 последователи – български граждани; - религиозната общност да разполага със собствен храм; - сградата на общността да се намира на не по-малко от 50 метра отстояние от училища, като това изискване да важи и за заварените в това положение храмове на регистрирани до момента общности; - да не е отказвана регистрация на верската общност в други страни по света;

Във връзка с горното, изразяваме нашата загриженост като считаме, че въвеждането на подобни изменения в Закона за вероизповеданията в голямата си част ще са в грубо противоречие с Конституцията на Република България (член 6, член 12, член 13, член 26, член 37 и член 43) и безпрецедентно ще нарушат правата и свободите на голям брой български граждани.

Предлагането и приемането на репресивни клаузи в настоящи и бъдещи закони, изискващи регистрация и пререгистрация на религиозните институции в България са в противоречие и с редица международни документи, които Република България е ратифицирала, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, /наричана по-нататък Конвенцията/, Международния пакт за граждански и политически права на ООН, Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и други актове, подписани от Република България.

Въвеждането на изискване за минимален брой последователи, както и другите визирани ограничителни режими по съществото си представляват пречка за изграждането на общество, в което плурализмът на възгледите, вярванията и религиозната свобода са неотменима предпоставка за демократично развитие.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Призоваваме Ви според Вашите правомощия, категорично да изразите своята позиция в защита на религиозната свобода в България и да съдействате активно за отпадане на гореизброените изисквания за регистрация на вероизповедание.

ГЛАСУВАНЕТО НА ПОПРАВКИ В ПОСОЧЕНИЯ СМИСЪЛ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА БИ ОГРАНИЧИЛО ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И РЕЛИГИОЗНИ СВОБОДИ В РАЗРЕЗ С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ И ЧЛЕНУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ МОМЕНТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

С НАСТОЯЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НИЕ ИЗРАЗЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ ДОПУСКАНЕТО НА ГОРНИТЕ ДИСКРИМИНАЦИОННИ, ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ И НЕДЕМОКРАТИЧНИ ТЕКСТОВЕ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

С уважение,

Име и длъжност на представителя: Вероизповедание / гр. сдружение: Адрес за контакт:

1 Д. ф.н. адв. Виктор Костов, председател ГИ Свобода за всеки, Фондация Преображение ул. Смърч 14, ж.к. Бели брези, София

2 Д-р Красимир Кънев, председател Български хелзински комитет ул. Върбица 7, София 1504

3 Цанко Митев, председател Асоциация за защита на религиозната свобода ул. Цветан Минков 11, София 1202

4 Васил Еленков, пълномощник Национален Алианс Обединени Божии Църкви ул. Веслец 69, София 1202

5 Калоян Курдоманов, пълномощник Апостолска реформирана църква ул. Веслец 26, София 1202

6 Адв. Диана Даскалова Фондация «Център за правна помощ - Глас в България» ул. Лавеле 8, ап. 6, София

7 Людмил Ятански, пастор Българска евангелска църква «Блага Вест» ул. Суходолска 2, бл. 52, ет. 1, ап. 4, София

8 Павел Игнатов, гл. пастор Божия църква в България ул. Васил Друмев 37, Оборище, София

9 Велислав Алтънов, ръководител Християнска вселенска и апостолска църква РИ ул. Перник 176, ап. 59, София

10 Пламен Цолов, пастор Апостолска Християнска църква ул. Бачо Киро 66, София 1202

11 Тихомир Тенев, апостол Християнска църква ДАВ България кв. Българка, гр. Сливен

12 Емил Коен, председател Фондация «Толерантност» ул. Раковски 163а, София

13 Елена Дянкова, координатор ГИ Справедливост 21 към ХЦ Прелом ул. Веслец 26, София 1202

14 Светослав Петров, национален гл. служител Национален християнски център ул. Мургаш 1, гр. Пловдив

15 Любо Гечев Петков, гл. пастор Християнска църква «Месия» ул. Майор Кавалджиев 175, гр. Ст. Загора

16 Евгени Найденов, председател Българска свободна църква ул. Маестро Кънев 34, кв. Ов. Купел, София

17 Красимир Партовски, гл. пастор Християнска църква «Ел шадай» бул. Мария Луиза 112 а, София

18 Иводор Ковачев, главен служител Апостолско служение Мисията РИ Младост 2, бл. 215, ап. 148, гр. София

19 Мария Миндева, ръководител Отворено библейско братство ул. Ген. Колев 81, гр. Добрич

20 Никола Лефтеров, председател Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден ул. Солунска 10, София

21 Динко Златаров, епископ Църква на Бога РИ ул. Г. С. Раковски 21, гр. Стара Загора

22 Димитър Димитров, пастор Християнски център за Съживление РИ ул. Хан Аспарух 8, ет. 4, ап. 11, гр. Добрич

23 Жоро Пенчев, пастор Интернационален християнски алианс Реката РИ София ул. Латинка 26, вх. Б, ет. 7

24 Станислав Тодоров, гл. пастор Християнски център «Слово на вяра» РИ ул. Тунджа 21, вх. А, ап. 7, гр. София

25 Георги Михайлов, пастор Христова евангелска църква «Шалом» ул. д-р Съйко Съев 16, гр. Ловеч

26 Адв. Иван Груйкин, председател Гражданска инициатива «Справедливост» ул. Евлоги Георгиев, бл. 147, вх. А, гр.София

27 Стоян Георгиев, председател Асоциация общество и ценности бул. Вл. Вазов бл. 169, гр. София 1510

София, 12 октомври, 2009г.

PS1: На 15 октомври, 2009г. Христо Пройков, епископ и представляващ Католическата църква в България подкрепи Декларацията. Потвържеднието е получено на имейла на координатора на инициативата.

PS2: На 29 октомври, 2009г. п-р д-р Николай Неделчев, председател на Обединени Евангелски Църкви в България, подкрепи Декларацията. Потвърждението е получено на имейла на координатора на инициативата.

В сдружението Обединени Евангелски Църкви членуват и са представени следните десет регистрирани у нас вероизповедания:

Българска евангелска църква "Блага вест"
Българска Божия църква
Българска църква на Назарянина
Евангелска методистка епископална църква
Съюз на евангелските баптистки църкви
Съюз на евангелските петдесятни църкви
Съюз на евангелските съборни църкви
Християнска цъква "Сион"
Христова евангелска църква "Шалом"
Българска свободна църква

Призив към българските вярващи от Апостолска Реформирана Църква!

2009-10-03T15:21:00.000-07:00

Скъпи братя и сестри, българи!

Не съм изненадан ни най-малко от развоя на събитията и намеренията на фашизирани депутати от Атака да внесат нов закон за вероизповеданията.

Що се отнася до нас, естеството на проблема ни стана ясно вече преди много време. То все още не е станало известно обаче на обществото. Кампанията "анти-секти" е прозрачна и пределно ясна като цел за хора, които разбират добре динамиките на политическите вакханалии от комунистически тип. Компромата "секти" беше целенасочено създаден и експлоатиран за години от различни политически субекти.

Рано или късно гръбнакът на тази кампания трябва да бъде пречупен и лъжите, както лъжците, които ги ползват - изобличени! От това има интерес цялото общество, не само засегнатите. Днес е една група, утре ще е друга. Свободата на религията, като всяка друга свобода - или е за всички, или за никой!

Миналата година се отнесохме до Комисията за защита от дискриминация и подадохме жалба срещу вестник Телеграф. Това е просто една от стъпките, които трябва да се предприемат. На всички ни е ясно, че едно общество е дотолкова справедливо, доколкото хората, които участват в него могат да бъдат държани отговорни за действията си. Когато това не стане, ясно е, че България е беззаконна страна. Дали това е така? Ние сме хората, които трябва да го покажем и докажем. След дълго изчакване Комисията за защита от дискриминацията реши, че няма дискриминация и показа, че е далеч от моралният пиедестал, от който тя би трябвало да издигне стандарта на една нова, демократична етика, задължителна за всяко свободно общество.

Православните фундаменталисти, чиито дневен ред между другото няма нищо общо с обикновенния български гражданин, се възрадваха на решението на комисията, което беше в тяхна полза. Това ги окрили и им даде идеи как да продължат кампанията си. Не познаващи нито същноста на Христовото учение, нито историята, нито демократичният идеал, който би трябвало да води всички нас в изграждането на една нова България, те бяха допълнително окрилени от назначаването на националиста-агент Божидар Димитров за министър без портфейл, чиито ресор е и репресивната да преди няколко години Дирекция по вероизповеданията. Днес сведена до бюрократична институция, основно занимаваща се с имотните взаимоотношения и държавни субсидии за различните изповедания, някои хора искат да възстановят статута на тази дирекция до този от близкото минало. За фашизираните ни опоненти е непонятно как е възможно това вероизповедание да може да се регистрира директно в съда, без да мине първо на поклонение пред политическите кабинети на силните на деня. Свободното общество и свободата по принцип са явно трудна концепция за мнозина народни избранници. Те не се свенят обаче да действат като едва ли не божий избранници, желаещи да имат властта да анатемосват една или друга верска общност, докато дават индулгенции и затварят очите си пред други, които ежедневно пълнят страниците на медиите с техните безобразия - в храмовете и извън тях.

Някои от фашизираните ни опоненти явно искат да видят един ренесанс на държавната власт в делата на вероизпведанията, както беше за 45 години по времето на комунизма и дори за 10 години след 1989 година. Те искат установяването на рестриктивен режим на религиозно изповедание и връщане на монопола на държавата над делата на верските общности. Каква мерзост! Какви мерзавци!

Хората, които подклаждат подобни кампании трябва да бъдат подвеждани под отговорност - морална и съдебна! Особено тези лицемери, които са избрани "в именто на народа", а от позицията си на депутати водят кръстносни походи срещу граждани, които принадлежат към дадени вероизповедни групи.

Те знаят много добре защо и как да експлоатират плашилото "секти", което самите те създадоха чрез пропагандните си институции, парадиращи за "медии" през 90те.

В момент, в който обществото иска МЪСТ поради годините на престъпно поведение на предишното правителство, някои хора са решени да принесат на олтаря на общественият съд именно нас, протестантите. Те пускат в обръщение някакви страховити истории за сатанински секти, но всъщност знаят много добре, че именно протестантските общности ще бъдат засегнати повече от всеки друг. Те знаят, че ние сме решени да не бъдем втора класа граждани и да не сме доволни с гарантираното ни от Конституцията човешко право да сме . . . безгласни букви в ъгъла на обществото! Не, ние имаме какво да дадем! Ние можем и трябва да участваме в обществения процес и изграждането на една свободна и демократична България!

В един смисъл, това е повторение на събитията от 1993-94 година, когато правителството на Беров, а после и на Виденов, искащи да отвлекат вниманието на хората от истинските проблеми на обществото (които те не можеха и надали искаха да решат) и особено от престъпленията, които вършеха, решиха да стартират кампанията "анти-секти" с чрез платените си издания, държавната телевизия, радио, още лъхащи на партиини повели от комунистическо време.

Този път, приятели, ще трябва всеки от вас да направи своята част. Този път ръкавицата е хвърлена не само към пастор Бакалов, или един или друг пастор набеден за лош, страшен, опасен и т.н., а към всеки един българин - протестант. Да, Бог не гледа на хората като протестанти или католици или православни. Бог гледа на сърцата, думите и делата ни. Но за политиците и обществото ние сме протестанти - няма от какво да се срамуваме! Приноса на българското протестантство в изграждането на свободна и независима България е исторически факт. Нека го повторим!

И нека дадем на вживяващите се в ролята на инквизитори да разберат, че "цакането" на картата "секти" не може да бъде вече коз в ръката на който и да е. Опитаха да впергнат тази карта по адреса на български политик-протестант по време на последната предизборна кампания, опитват и сега. Неспособни да управляват, да законотворстват, да решават реалните проблеми на нацията и да поведат борба с корупцията и престъпният свят, апаратчиците на "Атака" са решени да атакуват хората, които изповядват мир и любов към ближния като свои основни добродетели и идеал.

Призовавам всеки един от вас да заеме смела гражданска и духовна позиция и да каже - "Стига!". Достатъчно лъжи, манипулации и експлоатация! Достатъчно безсрамно поведене и престъпно разделение на българите. Този път - не!

Кажете им го чрез писма, блогове, форуми, срещи и по всеки възможен начин!

Сформирайте граждански комитети и движения. Направете каквото можете и каквото трябва за да се свали ку-клукс-клановта маска на палячовците в парламента, които плануват да играят своите евтини и мръсни игри за сметка на нас, нашите деца и нашето достойнство!

Моята молитва, мисъл, сърце и перо са с вас! И най-вече - Бог е с нас!

Отправям този призив както към вярващите от Апостолска Реформирана Църква, така и към всички християни и българи! Моля ви да се присъедините и към всички други смислени действия, които биха били предприети от Тялото Христово и гражданското общество в защита на религиозната свобода в България!

Бог да ви благослови и Бог да благослови България!

Георги Бакалов
Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква България

От ATAKA решени да атакуват религиозната свобода в България

2009-09-30T04:19:00.000-07:00

ЗАПИС ОТ ПРЕДАВАНЕТО:

В предаването от 29.09.2009г. по Re:tv "Булевард България" с водещ Иван Бедров, Цвета Георгиева, народен представител от партия "Атака," изложи основните предложения, които ще залегнат в подготвяния от нея законопроект за нов закон за вероизповеданията.

За да се регистрира едно вероизповедание, според Георгиева трябва да има минимум 5000 души последователи и да разполага с храм.

Според варненската депутатка, не може храмовете на неправославни вероизповедания да се намират в близост до училища. За пример тя посочи близостта на голям методистки храм до варненско училище. На заварените в това положение църковни сгради тя предвижда да се даде срок, в който те да преместят входовете си на поне 50 м. от училищата, каквото е правилото за заведенията предлагащи алкохол.

Според Георгиева като условие за регистрация и пререгистрация на дадено вероизповедание в новия законопроект трябва да залегне и установяването на факта дали на съответното вероизповедание е отказвана до сега регистрация в друга страна по света.

Според нея проблемът с повечето регистрирани вероизповедания е, че отклоняват вярващите от Българската православна църква и занимавайки се с "нещо изконно вътрешно могат да отклонят душите на нашите млади и подсрастващи деца." На въпрос на водещия за това колко вероизповедания от 101 регистрирани до сега биха посрещнали подобни изисквания, представителката на "Атака" заяви, че това ще са не повече от 30. Тя добави, че до 10-12 дни ще са готови с текста на законопроекта.

Възможност за коментар в студиото на Булевард България бе дадена и на Цанко Митев, председател на Асоциация за защита на религиозните свободи. Според г-н Митев възможността за регистрация на различните верски общности, дава възможност вероизповеданието да бъде наблюдавано от съда, данъчните служби, службите за сигурност и Министерски съвет. Въвеждането на трудно постижими изисквания, според него, ще ограничи значително възможностите за следене и контрол върху отделните вероизповедания, и ще повиши интереса на подрастващите към тях, като към нещо "тайнствено и скрито".

Смисълът на една регистрация според Цанко Митев е в това, че тя дава възможност за по-голям контрол и публичност. "Ако ние се плашим от нови вероизповедания, то механизмът е да бъдат поощрявани да се легитимират" добави в коментара си Митев.

източник: www.apostolos.bg

Копие от записа на предаването от 29.09.2009г. може да се види в www.Bibliata.tv

БПЦ ще настоява религиозното образование в детските градини и училищата да стане задължително

2009-09-26T01:22:00.000-07:00

СОФИЯ. Българската православна църква иска да участва в работата Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на младежта. Това стана ясно от редовното заседание на Свития синод вчера. Архиереите смятат, че законопроектът, третиращ религиозното образование в българското училище, трябва да се прецизира. За целта владиците ще искат среща с министър Йорданка Фандъкова, на която ще настояват религиозното образование в детски градини и училища да стане задължително. Продължение...

Източник: в. Стандарт