Интервю с адв. Валерия Иларева

Адв. Валерия Иларева е родена през 1980г. и е завършила е «Международни отношения» и «Право» в СУ «Свети Климент Охридски». По време на седемгодишната си работа в Правната клиника за бежанци и имигранти е специализирала в областта на бежанското и имиграционното право. Понастоящем адв. Иларева пише докторската си дисертация в Испания на тема «Нелегалните имигранти и достъпът им към основни човешки права» като докторант по Международно право в СУ «Свети Климент Охридски» и «Междунардни миграции и социална интеграция» в Мадридски университет Комплутенсе. Член е на Консултативния съвет по международно право към Министъра на външните работи на Република България и е представител на България в Академичната мрежа «Одисеус» по европейско имиграционно и бежанско право.

В чисто човешки план Валерия обича да помага на хората и харесва да намира решение за невъзможните ситуации. Работата й като адвокат на много от чужденците, задържани в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), кв. Бусманци се е превърнала в нейна съдба. И сега, когато тя е в Испания, някои от тях продължават да й се обаждат, да й пишат и споделят с нея трудностите, през които преминават. Има приятели, които не я разбират защо с такава страст помага на чужденците, след като ние, българите имаме още толкова нерешени проблеми? Но има и приятели - завършили «право» студенти, които чрез работата си в Правната клиника са приели от пионерския дух на Валерия и сега самостоятелно или като членове на известни правозащитни организации по света работят в областта на човешките права на имигрантите. «Моите студенти - споделя тя - и клиентите в Клиниката често казват, че Клиниката и моето участие в нея са променили живота им към добро. Но аз си мисля, че те са ме променили: научих се да ценя свободата, спокойствието и безопасността, подслона и храната, семейството и приятелите.»

ВЪПРОС: Адв. Иларева, като докторант в областта на «Междунардни миграции и социална интеграция» как би коментирала процесите в света, свързани с движението на бежанци, напуснали родината си и вътрешно разселени лица, принудени да бягат поради военни конфликти или преселване?
ОТГОВОР: На фона на развитите комуникационни технологии и средства за придвижване в днешно време, високото ниво на човешка несигурност в света е фактор, който увеличава броя на бежанците. Същевременно времето, в което живеем е наричано «ерата на принудителната неподвижност» поради безбройните бариери срещу движението на хора, издигнати от имиграционните политики на държавите. Когато говорим за хора, които напускат родните си места поради преследване и насилие, липсата на достъп до територията на евентуалната държава на убежище е жизненоважен проблем в буквалния смисъл на определението. Всички правни актове за правата на бежанците остават безсмислени, ако търсещият убежище не може да достигне до територията на държавата-домакин или веднъж добрал се до нея, преодолявайки всички препятствия, бъде експулсиран като нелегален имигрант (върнат отново в страната си).

ВЪПРОС: Правната клиника за бежанци и имигранти към СУ, на която си координатор от 2003 година е една от водещите НПО в България, осигуряваща безплатна правна помощ на кандидат-бежанците в България. Как възникна идеята за създаването на клиниката?
ОТГОВОР: Аз бях студентка, когато през пролетта на 2001 година станах член на тогавашната Клиника по бежанско право. Тогава нашата клиника беше един от четирите отдела (бежанскоправен, наказателноправен, трудовоправен и нестопанскоправен) на общата Правна клиника на СУ, създадена през 1999г. Имахме само един – двама клиенти, на които предоставяхме безплатна правна помощ. Почти никой не беше чувал за Клиниката, а идеята студенти да предоставят правна помощ беше приемана с големи резерви от утвърдените по това време адвокати. Винаги на пионерите във всяко начинание е най-трудно и аз лично изживях всички препятствия и предразсъдъци, които преодолявахме. Скоро финансирането за общата Правна клиника в СУ приключи, но ние не можехме да спрем да работим – усещането, че правиш нещо добро и полезно и по този начин самият ти израстваш и ставаш по-добър и по-силен, надделява над материалните съображения. През 2003г. създадохме самостоятелна неправителствена организация - Правна клиника за бежанци и имигранти и така вече имахме свободата да помагаме на хора и да се учим в този процес. В по-голямата част от времето ние нямахме никакво финансиране, освен офиса, предоставен ни в СУ.

ВЪПРОС: Каква беше тогава причината през м. януари т. г. офисът на правната клиника в СУ да бъде запечатан от ръководството на университета неочаквано и без никакво предупреждение?
ОТГОВОР: Проф. Дончо Хрусанов, заместник декан на Юридическия Факултет на СУ лично е разпоредил на колегите от клиниката да освободят офиса за два часа и го е запечатал. Официалното обяснение, дадено от проф Хрусанов беше, че общата Правна клиника на СУ е била вече закрита. Макар, че самият той бе един от нейните ръководители.
Аз вярвам, че разумът и доброто ще надделеят и един ден ще видим отново Правната клиника в най-престижното висше учебно заведение в страната, чиито студенти не само ще продължават да бъдат възпитаници на този университет, но и ще получават признати кредити от него за участието си в Клиниката. Вярвам, че това ще стане.

ВЪПРОС: А каква е визията на правната клиника за в бъдеще?
ОТГОВОР: Аз виждам Правната клиника като официална структура на Университета, в която студентите получават практически знания и умения. Вярвам, че когато в българските университети бъде въведена кредитната система на оценяване, студентите ще получават определен брой кредити за работата си в Клиниката. Вярвам, че тя ще продължи да бъде силен фронт в борбата за социална справедливост чрез правните усилия на безкористни и мотивирани хора от новото поколение.

ВЪПРОС: Чрез Правната клиника за първи път в българско висше учебно заведение се осъществява широко прилаганата на запад университетска практика студенти по време на своето следване да работят в областта, която са избрали за свое професия. Помага ли това за професионалното и личностното изграждане на студентите?
ОТГОВОР: След като аз самата бях усетила какво е да си студент в Клиниката, в началото на 2003г. станах координатор в нея и започнах да водя теоретични семинарни занятия по имиграционно и бежанско право. За съжаление такъв предмет все още не присъства в общата учебна програма на СУ. Също работех заедно със студентите по увеличаващия се брой на практически казуси в Клиниката. Смея да кажа, че правната клиника променяше живота на всеки студент, станал част от нея. За мен Клиниката беше моята Църква – там подкрепях морално и помагах на хора, които другите считаха за «безнадеждни случаи», там установих най-истинските приятелства – тези със студентите, които като мен споделяха страданията, очакванията, разочарованията и победите на хората, с които работехме. Клиентите ни се увеличаваха и всички те казваха, че в Клиниката намират човечност в лицето на силно мотивираните млади хора, посвещаващи цялото си свободно време, за да помагат на имигрантите

Аз разбрах, че Клиниката е полезна преди всичко за студентите - в нея за първи път през живота си те се срещат пряко с отговорността от действията им да зависи щастието на друг човек. Да, Човек, защото след прекия контакт с имигрантите, няма начин да не признаеш това им качество и да отхвърляш като абсурден всеки намек за расово неравенство. В Клиниката студентите не са стажанти на друг адвокат - в Клиниката студентите са творците, адвокатите, двигателите на всичко, което се случва. Оттук идва и тяхната мотивация да даряват от времето си напълно доброволно. Освен на човечност, студентите се научават и на конкретни практически умения и получават реални инструменти за това как да спасяват човешки живот. Този процес се осъществява под мотото на професионализма, защото преди да започнат да се срещат с клиенти, студентите преминават курс на обучение, а след това работят заедно с координиращ адвокат и обучител, каквато бях аз. Преди да се отправя за академичния ми престой в Испания на 1 октомври 2007г., Клиниката чрез своите студенти предоставяше правна помощ в над сто текущи случаи на имигранти.


ВЪПРОС: Може ли да разкажеш за някои от случаите, когато вашата помощ се е оказала решаваща за спасяване живота на бежанци, потърсили убежище в България?
ОТГОВОР: Всеки човешки случай е важен и уникален по своему и затова е трудно, когато трябва да избирам кой да посоча. Това са всички хора, търсещи убежище, на които сме помогнали да не бъдат депортирани като нелегални имигранти и молбите им за убежище да бъдат регистрирани в България.

Например, непълнолетното момче от Косово, задържано в дома за няколко месеца като нелегален имигрант, очакващо депортиране. Властите в България отказваха нееднократно да приемат неговата молба за убежище. Пред септември 2007г., ние успяхме да го освободим от СДВНЧ.

Или жената от Китай, която беше преследвана в страната си заради това, че има три деца. Тя беше държана в СДВНЧ в продължение на близо година без да разбира какво се случва и какво я очаква. През февруари 2007г., ние доведохме преводач от китайски и съдействахме да бъде приета в Държавната агенция за бежанците. Докато беше задържана в дома, ние й занесохме пелмени на китайската нова година, а когато я освободиха, я заведохме на китайски ресторант.

Или 11-годишното момиченце от Армения, което всеки ден беше поддържано с животоспасяващи лекарства. Нейната здравна осигуровка бе отнета заради това, че е дъщеря на «нелегална» имигрантка. През пролетта на 2006г. ние й съдействахме и тя получи хуманитарен статут, а по този начин и здравно осигуряване.

ВЪПРОС: Как оценяваш съвместната работа на българските държавните институции с НПО в областта на даване убежище на бежанци и имигранти?
ОТГОВОР: Много е важно да има сътрудничество между НПО и Държавната агенция за бежанците (ДАБ), особено във фазата на достъп на търсещите убежище до процедурата за разглеждане на молбата за закрила и по време на провеждане на интервюто с тръсещия закрила. Рядко търсещите убежище имат възможност да пристигнат в страната ни по легален път с виза – обикновено преминават границата по нерегламентиран начин. В тези случаи българското законодателство ги освобождава от юридическа отговорност, ако са бежанци. Но за да бъдат признати като търсещи убежище, молбата им за закрила трябва да бъде регистрирана от ДАБ. НПО следва да имат възможност да уведомяват ДАБ за търсещи убежище, така че те да не бъдат депортирани като нелегални имигранти. Вярвам, че в това отношение все още има необходимост от повече чуваемост, която да е еднаква към всеки сигнал за човек в опасност, независимо от коя точно НПО идва той.

ВЪПРОС: Как визираш българското бежанско и имиграционно законодателство в контекста на членството ни в Европейския съюз?
ОТГОВОР: Българското законодателство към настоящия момент не достига дори минимума на международно признатите стандарти в областта на човешките права на имигрантите. Конкретно имам предвид законодателната уредба на задържането на чужденци, които имат заповед за депортиране. В България административните органи могат да решават по своя преценка да задържат чужденец за неопределено време. Липсва уредба на законовите основания за задържането, съдебния контрол за законосъобразността му и максималната му продължителност.

Например, ако в Испания властите искат задържането на незаконно пребиваващ чужденец да продължи повече от 72 часа, тогава административните органи трябва да помолят съда за разрешение. Дори и при подобно разрешение, периодът на задържане не може да продължи повече от 40 дни.

Добрата новина е, че на 18 юни 2008г. Европейският парламент прие на първо четене Директивата относно връщането на незаконнопребиваващи имигранти. Въпреки съществуващите критики към тази директива, тя ще внесе за България повишаване нивото на защита на индивидуалните свободи и права на имигрантите.

Въпросите зададе Елена Дянкова, координатор на Гражданска инициатива "Справедливост 21"


Дипломирани студенти по право, международни отношения и публична администрация за това как клиниката е променила техния живот:

«С Клиниката са свързани най-хубавите и ценни моменти от моето следване. Изключителна роля за това имат нейните основатели - доц. Благой Видин и асистент Валерия Иларева, която за нас остана «любимата Валерия». Техните знания, съвети и подкрепа ми дадоха увереност и ни сплотиха.» Диана Ганчева

«За мен клиниката е безкрайната благодарност на нашите клиенти, която ми носи радост и усещане, че животът има смисъл. Тя е прекрасните приятелства, които се оказват по-трайни и истински от повечето университетски познанства. Тя е дом, в който винаги съм добре дошла. Една малка стая, но и един огромен свят на дръзновение и мечти на студенти, преподаватели и стотици хора от различни кътчета на света, които ни учат на много повече, от колкото сами могат да предположат.» Зорница Замфирова

«Винаги ще си спомням един млад мъж от Пакистан, който беше останал съвсем сам в родината си. Родителите му бяха умрели, а брат му - убит от екстремисти. Самият той бил заплашван с убийство от екстремистки групировки, защото не искал да се присъедини към тях и да се бие с индийските войски. Най-тъжното във всички случаи е това, че тези хора идват в България – чужда за тях страна и се привързват към всичко. Когато видят в нещо спасение, те му се отдават изцяло, с пълно доверие и надежда. За съжаление, макар искрени и изтрадали, те не успяват да преодолеят предразъдъците на законовата рамка и компетентните органи.» Йонка Дамянова

«Членството ми в Клиниката по бежанско право е едно от най-вдъхновяващите и прекрасни неща, които са ми се случвали. Тук срещнах млади, ентусиазирани, с отворено виждане за света хора, любимите ми приятели; почувствах Надеждата и Отчаянието на хората, търсещи убежище, но преди всичко тяхнaта Смелост. Станах по-състрадателна и толерантна и се научих да ценя Човешкия Живот.» Живка Георгиева