Анализ на прехода

В Българското общество текат едновременно, паралелно и често пресичащи се много процеси. Един от тях е процеса на изграждането на българското общество като свободно такова. Излизащи от много години на робско мислене и зависимости и същевременно механично повтарящи мантрата, която медиите ни натрапват за "толерантноста" на нашия народ, много хора всъщност не считат свободата на вероизповеданието за критично важна.

След 45 години безбожие и войнстващ атеизъм, масата хора считат атеизма за "нормалното" състояние на уважаващ себе си, интелектуално на ниво човек. Мнението за религията на много от "толерантните" хората е, че е едва ли не да се "консумира в умерени количества", която неписана максима издава всъщност все още дълбокото непознаване и неоценяване на достойнствата не само на Христовата вяра, а и на свободата на вероизповедание по принцип.

След смяната на режима през '89 година, в страната естествено настъпи възможност за свободен достъп до религиозна литература и религиозен живот, по начин, който комунизма не позволяваше. Това обаче не е гаранция за това доколко има свобода на вероизповеданието и доколко тя е инцидентна, наложена или осъзната като избор на обществото. След като милиони хора първоначално откликнаха с отворени умове и сърца към проповядваето на Евангелието, през 1993 година стартира срамната за обществото ни кампания "атни-секти", която имаше за цел да спре процеса на диверсия от страна на всякакви религии в България. С езика на иделогическата подготовка от студената война, основните национални медии, подкрепени от неофициалната позиция на българското правителство, се втурнаха да търсят под вола теле, започнаха масово да тиражират клевети и скалъпени истории за страховитите "секти" и успешно доведоха българското общество до състояние на психоза.

Кулуминацията на този "лов на вещици", беше поставянето на натиск върху парламента за промяната на член 133 (а) в Закона за лицата и семейството от 1949г., който позволяваше на организации с нестопанска цел като сдружения и фондации да упражнават имат религиозен характер. Това беше представено като някаква конспирация от страна на "сектите", закона беше променен и над 60 организации бяха изтрити от регистрите на съда.

За много, ако не повечето от тези организации, това беше единственият начин да съществуват като юридически лица извън системата на религиозен контрол, уредена от действащият до 2002 година стар, комунистически Закон за вероизповеданията, който де факто позволяваше на изпълнителната власт да упражнява неограничен контрол върху верските общности, каквато беше и практиката.

Обществото, стресирано от промените на 90те години, оказало се във вихъра на главозамайващи промени, икономическа криза и безнаказана престъпност  и насилие, се хвана на въдицата на пропагандистите и се настрои срещу "сектите" и дори религиозната свобода по принцип. Мнението, че "сектите" (без да е ясно много-много точно какво означава това) са опаси, се настани постоянно в подсъзнанието на мисленето на много хора. Кампанията стихна чак след идването на правителството на Иван Костов през 1997 година и решението на България за поемането на твърд курс към интеграция с Европейската общност. Религиозните свободи бяха част от дневният ред на изискванията към България, включително гласуването на нов Закон за вероизповеданията, който беше приет през 2002 година.

България стана част от ЕС, но това разбира се по никакъв начин не разреши проблема със злостната кампания "анти-секти", която освен, че беше в дъното си проява на лична омраза и идеологическа съпротива на крайни националисти и комунисти към настъпилата свобода на религията, беше и едно престъпление спрямо българското общество. Престъпление от страна на обсебени от омраза псевдо-журналисти и престъпление от страна на държавата, която в лицето на правителството одобряваше и дори насърчаваше тази чудовощна кампания, която разби живота на безброй много хора, засегнати по един или друг начин, директно или индиректно.

Изборът ни днес

2007 година маркира рестартирането на кампанията "анти-секти". Кампанията започна да набира скорост и днес, през 2008 година, тя е вече в пълен ход, включително идваща с претенциите за промени в законите, гарантиращи правата  на верската общност в България. Отново някой в България е решен да разделя хората, да ги настройва един срещу други, за да може по-лесно да владее.

Ако през 90те години на прехода обществото ни можеше да намери извинение за проявената липса на проницателност и се остави да бъде жертва на манипулациите на платени медиини кампании, то днес такова извинение няма.

Българското общество трябва да си зададе въпроса: ще бъде ли България страна, в която има свобода на вероизповеданието, или не? Ще бъдем ли свободни само на хартия и само за да "мине номера" пред ЕС и други международни институции, или ще се осмелим да поведем един интелигентен, неистеричен диалог на обществено ниво, който диалог да даде право на всички страни да изложат своите гледни точки и аргументи?

Ще успеем ли да се наредим между страните, които са известни с това, че защитават паравата на човека, част от които е свободата на вероизповедание, или ще бъдем известни като общество, което отказва да се научи да брои до повече от 5 когато стане дума за свободата на вероизповеданията?

Именно с цел да улесним общественоста при правенето на избори в тази сфера, предлагаме тази секция на сайта ни, която ще включва някои факти, хронология на кампанията "анти-секти" и нашите коментари и гледни точки. Надяваме се те да ви бъдат полезни и да разширят вашият кръгозор на мислене и мироглед.