www.apostolos.bg БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Мир Мусави - "умерен" по ислямски?

2009-06-14T21:48:00.005+03:00

Драмата около изборите в Иран продължава. Медии от цял свят се надпреварват да капитализират момента. Даже известни апологети на Исляма, като например Кристиан Анампур от CNN успешно позират в ролята на едва ли не герои, които се противопоставят на лошия Ахмадинеджад.

Колко жалко е да се наблюдава дълбокото невежество относно истинският проблем в Иран. Или може би умишлената пропаганда? Решението остава да бъде направено с времето, а сега нека разгледаме фактите.

Основни западни медии се надпреварват да представят Мир Мусави, опонента на Ахмадинеджад, като умерен политик, който е подкрепян от интелигенцията и по-заможните иранци. Ако човек не е запознат в дълбочина с темата, би останал с впечатлението, че Мусави е едва ли не е някакъв ирански Лех Валенса, и че ставащото в Иран е началото на нова история в Иран.

Истината обаче е съвсем друга.

Първо, пределно ясно е, че истинската власт в Иран е в религиозните фанатици, в момента представени от Аятолах Хаменей. Това само по себе си би трябвало да ни покаже колко далече са медиите от правилното диагностициране на проблема в Иран. Ахамдинеджад сравни протестите на привържениците на Мусави с протестите по време на мачове. Всъщност това не е далеч от истината. Тълпите могат и да протестират за това кой е спечелил изборите, но истината остава следната - истинският печеливш от тези избори остава Аятохала. Няма голямо значение кой е прездента - кукла на конци. Големият, коренният и истинският проблем на Иран е факта, че властта там изцяло се контролира от религиозните фанатици.

Ако Мусави беше истински “реформирст”, то тогава той отдавна щеше да е казал истината за това какво точно не е наред в Иран, а нямаше да се вписва в ролята на антипод на Ахмадинеждад по теми като икономиката, безработицата и други подобни популистки по естество аргументи. (Снимка: Мусави, най-ляво, с Аятолах Хомейни)

На демократичния свят се хвърля прах в очите, като едва ли не ни се представя, че пред нас се разиграва драма подобна на тази от преди 20 години в Източна Европа. Ако това обаче беше така, то хората по улиците, щяха да викат “Смърт на режима на религиозните фанатици”, а не както сега викат: “Смърт на правителството”.

Малка забележка: от 475 канидата за президенските избори в Иран, само 4 са били одобрени от т. нар. Guardian Council. Разбирай - религиозен орган, който контролира всичко в Иран, особено политическият пейзаж.

УМЕРЕН ПО ИСЛЯМСКИ?

Колко умерен е “рефоматора” Мусави? Нека видим фактите.

Мусави, както и Каруби, единият от другите двама кандидати за президент, са и двамата ветерани и членове на елита на ислямският консервативен режим от времето на ислямската революция.

Истинските реформатори в Иран бяха ефективно унищожени в Иран в последните 10 години, започвайки с убийството на интелектуалци през 1998 година и продължавайки до избора на Ахмадинеджад през 2005 година.

Мусави възприема четирите основни стълба на иранската националистка философия: Исляма, Ислямската революция, Хомейни и върховният лидер Хаменей.

В Иран не съществува традицията на демократични партии или различни полтически платформи. Всички кандидати, включително “умереният” Мусави, се гордеят с това, че са последователи на Аятолах Хомейни - същият, който издаде фатва (ислямска присъда) срещу писятеля Салман Рушди.

Единственото, което разграничава Мусави от Ахмадинеждад е това, че Мусави не споделя месианската теология на Ахамдинеджад.

Още факти: умереният Мусави, по време на кампанията се представи като “кандидат-реформист, който винаги се обръща към принципите (на Ислямската революция)” на консерваторите, т.е. хардлайнерите.

Като някой, който отсъства от публичното пространство за няколко години, Мусави се опитва да се представи като чист кандидат, който едва ли не е “човек от народа”. Цялата тази презентация е част от добре замислена и хитро приведена в действие популистка кампания.

Другото скрито оръжие на Мусави е жена му, декан на Университета Захра, ислямски изследовател и борец за женски права. Тя пък привлече гласовете на жените и младите, отново чрез успешни политически машинации.

СКЕЛЕТИ В ГАРДЕРОБА

Един от най-смущаващите, меко казано, епизоди от кариерата на хитрият Мусави, които сега обича да се представя като архитект и художник, са неговите марксистки убеждения и налаганите от него полици на държавни субсидии от времето, когато е бил премиер през 80те. Но освен тези политически "скелети", има и много истински такива, които тежат на съвеста на "реформатора", а именно политическите екзкуции на над 30,000 политически затворника и погребването им в масови гробове през 1988 година! (На снимката в ляво: една от жертвите на накзателните акции на Мусави през 1988 година).

Както се казва е една поговорка, ако имаш такива приятели, разбирай "реформатори", не са ти нужни врагове, т.е. вманиачени малки човечета като Хитлер или Ахамдинеджад. Излиза, че интелектуалният Мусави е оцапан с твърде много кръв да може да се нарече реформатор.

В страна, в която 70% от населението е под 35 години, инфлацията е над 30% и само 1/3 от завършилите университет си намират работа след приключване на образованието си, Мир Мусави със сигурност успя да предизвика перфектната буря.

За съжаление, тя остава просто една буря в чаша. Чаша, която продължава да е в пълният контрол на религиозните фанатици, чиито краен Ислям остава непроменен - Западната цивилизация е враг, който трябва да бъде унищожен или превзет, Израел изтрит от картата на света и шария наложена на всички "неверници".

Това е истинският проблем на Иран. Псевдо-реформатори като Мир Мусави няма да променят нито полците на Иран относно придобиването на ядрени оръжия, нито политката на антисемитизъм, която Ахамдинеждад провеждаше с ревноста на кръстоносен поход. Евентуална победа на Мусави щеше да "купи" време на Иран и да хвърли много дипломатичен прах в очите на света.

По каква причина религиозните фанатици подариха изборите на Ахмадинеждад, не е ясно. Може би именно за това експерта по въпросите на Близкия Изток, Даниел Пайпс, нарича решението за изборната "победа" - мистериозно.

А сега, време за цитати от директни изказвания на Мир "Умереният" Мусави:

"Ние няма да изоставим великите постижения на иранските учени. Аз също няма да спра обогатяването на уран" 27 април, Der Spiegel

"Ядрената технология е едно от постиженията на нашите младежи" 11 март 2009. Washington Post

"Това е, което сме постигнали с голяма болка. Никой няма да отстъпи." 13 април, Financial Times.

Copyright (c) www.MiddlebEast.org

Резолюция на ООН: "ционизъм" не ознчава "расизъм"

2009-01-30T05:51:00.002+02:00

Едно от наследените плашила, които пропагандата на московските идеолози през 20 век насади дълбоко в подсъзнанието на милиони хора от комунистическите страни, включително България, беше наратива за това колко опасен е "ционизма".

Комунистическите идеолози, с помоща на пропагандната си машина в образователната система и медиите, успяха да наложат идеята за това, че едва ли не ционизма е равнозначен на тероризма, който организации като Хамас, Фата и други ползват за постигане на своите цели.
За баща на ционизма се счита Теодор Херцел (на снимката в ляво), който е бил австрийски евреин роден в Унгария. През 1894 година, той става свидетел на антисемитската кампания срещу капитан Алфред Драйфус, основана на фалшиви обвинения в шпионаж в полза на Германия. Синагоги и отделни евреи биват атакувани, вълна от антисемитизъм залива цяла Франция. Това подтиква Херцел да даде призив за възстановяването на еврейска държава на територията, днес позната като Израел. Ционизъм в този смисъл е доктрината и движението подкрепящи правото на еврейския народ да има своя суверенна държава на територията, която исторически е принадлежала на евреите от времето на библейския патриарх Аврам.
След Втората Световна война и холокоста, в който шест милиоина евреи биват пратени на смърт от режима на Адолф Хитлер, международната общност приема идеята за основаването на държавата Израел, което става факт на 14 май 1948 година. САЩ са първата страна, която признава суверенитета на новосъздадената държава Израел - единствената демокрация в Близкия изток и до днес.
На 10 ноември 1975 година Обединените нации обаче приемат резолюция 3379, която определя ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. Несъмнено, това е един от най-осъдителните актове на международната организация, която отдавна е загубила респекта на голяма част от хората по света. Опозиция срещу резолюция 3379 започва да се надига веднага след нейното приемане, но резултата идва чак в началото на 90те години.

Резолюция 46/86 на Генералната асамблея на Обединените нации, бива приета на 16 декември 1991 година (със 111 гласа – “за”, 25 гласа – “против” и 13 – “въздържали се”) и така отменя Резолюция 3379 (приета на 10 ноември 1975 година със 72 гласа – “за”, 35 гласа – “против” и 32 – “въздържали се”).

Израел поставя отмяната на резолюция 3379 като условие за своето участие в Мадридската мирна конференция (свикана на 30 октомври 1991 година и продължила три дни). Конференцията е един от първите опити на международната общност да започне мирния процес посредством преговори, включващи Израел и Палестина, както и някои арабски страни като Сирия, Ливан и Йордания проведена през последното тримесечие на 1991 година. ООН приемат резолюцията под натиска на администрацията на американския президент Джордж Х. У. Буш. Текстът на резолюцията е следният:

“Генералната асамблея решава да отмени решението си, съдържащо се в резолюция 3379 (ХХХ) от 10 ноември 1975 година.”

Така се създава резолюция 46/86, която е една от най-кратките в историята на ООН. По време на сесията, президентът Буш казва следното пред Генералната асамблея:

“... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история.”
Протокол от гласуването
С подкрепата на: Австралия, Австрия, Албания, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Бахамите, Беларус, Белгия, Белиз, Боливия, Бразилия, Бурунди, България, Венецуела, Гамбия, Гватемала,Гвиана, Германия, Гренада, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканската Република, Еквадор, Ел Салвадор, Естония, Заир, Замбия.Израел, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Колумбия, Коста Рика, Латвия, Либерия, Лихтенщайн, Люксембург, Мадагаскар, Малави, Малта, Маршалските острови, Мексико, Мозамбик, Монголия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Панама, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Република Ирландия, Република Корея, Руанда, Румъния, Самоа, Сиера Леоне, Санта Лучия, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадините, Сейнт Кит и Невис, Сингапур, Соломоновите острови, Суринам, Съюз на Съветските Социалистически Републики, Съединени Американски Щати, Украйна, Унгария, Уругвай, Федерални микронезийски щати, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Централната Африканска Република, Чехословакия, Чили, Швеция, Югославия, Ямайка, Япония.

Гласове “За” (111) Освен подкрепящите държави, изброени по-горе още: Бенин, Ботсуана, Бутан, Габон, Индия, Камбоджа, Камерун, Кейп Верде, Кения, Конго, Коте Ивоар, Лесото, Мадагаскар, Намибия, Непал, Нигерия, Сао Томе и Принсипе, Сейшелите, Тайланд, Того, Фиджи, Филипините, Хаити.

Гласове “против”: (25) Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бруней Дарусалам, Виетнам, Индонезия, Ирак,Иран, Йемен, Йордания, Катар, Куба, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Мали, Обединените Арабски Емирства, Пакистан, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Сомалия, Судан, Шри Ланка.

Въздържали се: (13) Ангола, Буркина Фасо, Гана, Демократична република Лао, Етиопия, Зимбабве, Мавритиус, Малдивите, Мианмар, Обединена република Танзания, Тринидад и Тобаго, Турция, Уганда.

Отсъстващи: (15) Бахрейн, Гвинея, Гвинея-Бисау, Джибути, Египет, Китайска народна република, Коморос, Кувейт, Мароко, Нигер, Оман, Сенегал, Тунизия, Чад.
Обосновка на отмяната

Президентът Джордж Буш внася лично предложението за отмяната на резолюция 3379 със следните думи:

"Днес за първи път имаме реалния шанс да изпълним амбицията на Хартата на Обединените нации “да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната..., отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както и между всички нации, големи или малки..., да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода”. Това са думи от хартата. Ние няма да съживим тези идеали, ако не успеем да признаем предизвикателството, което поставя пред нас обновяването на историята.

...Никой не може да обещае, че днешните граници ще останат завинаги в сегашния си вид. Но трябва да се стремим да осигурим мирно разрешаване на конфликтите по границите посредством преговори. Също така ние трябва да популяризираме каузата за международна хармония, като се занимаем със старите вражди. Ние трябва да приемем насериозно обещанието в хартата ”да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи.”

Резолюция 3379 на ГАООН, така наречената резолюция “ционизмът е расизъм”, е подигравка с това обещание и принципите, върху които е основана ООН. Днес аз призовавам към нейната отмяна. Ционизмът не е политика; това е идеята, която доведе до създаването на дом за еврейския народ - Държавата Израел. “... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история. Да се поставя равенство между ционизма и расизма е все едно да се отрече самия Израел, един почтен член на Организацията на обединените нации.”

Този орган не може да твърди, че се стреми към мир, когато в същото време оспорва правото на съществуване на Израел. Чрез безусловната отмяна на тази резолюция Организацията на обединените нации ще повиши своята благонадеждност и службата си в полза на мира.”

Признание на Хамас: “Ние желаем смъртта, така както вие желаете живота.”

2009-01-23T08:02:00.004+02:00

Операцията на Израел срещу терористичната организация Хамас е прекратена. Само крайно наивните обаче биха си помислили, че това е последната глава в конфликта. Терористите от Хамас веднага започнаха да копаят нови тунели за вкарване на оръжие.

Невинни палестинци бяха използвани като живи щитове в този конфликт, както и в предишни такива.

Предлагаме за първи път превед на български на реч на Фати Хамад, показана за пръв път по Ал-Акса ТВ (телевизията на Хамас) на 29 февруари 2008 година. В това видео лидерът на Хамас откровенно признава, че "смъртта се е превърнала в индустрия за палестинския народ" и че Хамас не се свени да ползва цивилното население за живи щитове.

Хамас МП
Фати Хамад
Ал-Акса ТВ (Хамас/Газа)
29 февруари 2008 г.

(Враговете на Аллах) не знаят, че палестинският народ

е разработил своите методи на смърт и предаване на смърт.

Защото смъртта се е превърнала в индустрия за палестинския народ.

Индустрия, в която жените и всички хора, живеещи в тази земя, се усъвършенстват.

Възрастните се усъвършенстват в това, както и муджахидините, и децата.

Ето защо той е образувал човешки щит от жените, децата, възрастните и муджахидините.

За да се изправи срещу Ционистката бомбена машина.

Това е все едно те казват на Ционисткия враг:

“Ние желаем смъртта, така както вие желаете живота.”

Новозеландски пъб забранява влизането на евреи

2009-01-17T01:53:00.003+02:00

Израелски гражданин живеещ в градчето Каликоура в Нова Зеландия, се сблъскал със следният надпис на вратата на квартален пъб: “Израелци не са добре дошли, докато не спре обстрела (на Газа)”.

Двама други израелски туристи видяли подобни табели в кафене в друга част на страната. Каликоура се намира на източният бряг на Нова Зеландия и е известен с развлекателните си програми с делфини.

Собственикът на въпросният пъб е известен със своите екстремстки възгледи. В миналото той работил като фоторепортер в Газа, споделили местни жители.

Поведението на собственика на пъба е криткувано от местното население, което е съставено от много различни емигранти.

Новозеландският вестник Саутленд Таймс съобщава за друг инцидент в който мюсюлманин собственик на кафенето Мелвана Кафе в град Инвъркаргил, казала на две израелки да напуснат, и че няма да сервира на никой от Израел, “докато не спре избиването на невинни бебета и жени в Газа”.

Според участниците в събитията, различни хора от местното население изразяват отношение на подкрепа към едната или другата страна в конфликта в Газа.

“Направо да бяха сложили отпред знак “Забранено за евреи”, коментирала Натали Бени, едната от изгонените туристки от Израел, явно правейки сравнение с антисемитските настроения и полици от времето на Адолф Хитлер.

Източник: www.ynetnews.com

Хамас: "Ние сме нация, която пие кръв..."

2009-01-15T10:42:00.003+02:00

ПРЕВОД НА ПОСЛАНИЕТО НА САМОУБИЕЦ ОТ ХАМАС

След дългогодишно очакване българска медия да преведе текста на едно от посланията Хамас поне, ни стана ясно, че това никога няма да се случи. Дали това е, понеже някой иска само да ги представя като нещастни мъченици?

Българският народ има правото да знае каква е истинската природа и послание на терористите от Хамас.

Уебсайт на Хамас, февруари 2006 г.
Подготовка за терористичната атака, извършена на 7 декември, 2004 г.

“Бригадите на Ал-Касам”
Моето послание към противните евреи е, че няма друг бог освен Аллах.

Ще ви преследваме навсякъде! Ние сме нация, която пие кръв

и знаем, че няма по-добра кръв от еврейската кръв.

Няма да ви оставим на мира, докато не утолим жаждата си с вашата кръв
и жаждата на децата си с вашата кръв,

няма да си дадем почивка, докато не напуснете мюсюлманските държави.

В името на Аллах, ние ще ви унищожим, ще ви взривим, ще ви отмъстим,

ще прочистим земята от вас, прасета, земята, която сте омърсили в нашата страна.

Тази операция е отмъщение срещу синовете на маймуните и прасетата

Посвещавам тази сватба
[смърт за Аллах]

на всички онези, които са избрали Аллах за своя цел,

Корана за своя конституция и Пророка [Мохамед] за свой пример.

Джихадът е единственият начин за освобождение на Палестина – цяла Палестина – от нечистотата на евреите.

Скъпа майко, ти която си се грижила за мен

Днес жертвам живота си, за да бъда твой ходатай [в Съдния ден]

О, моя любов и душа, избърши сълзите си, не се натъжавай,

в името на Аллах аз съм постигнал всичко, към което съм се стремил

Не ме карай да те гледам тъжна в деня на сватбата си с момите от рая.

Бъди щастлива, а не тъжна,

защото в името на Аллах след смъртта идва раят на милостивия Аллах.

Скъпа майко, не плачи за нас.

Ние трябва да потърсим помощ от Аллах.

Скъпа майко, не плачи за нас.

Ние трябва да потърсим помощ от Аллах.

Защо Израел бие "Хамас" и палестинците

2009-01-12T17:49:00.007+02:00

Еврейската държава няма друг избор, освен да защити народа си

Петър Волгин

Много харесвах "Юритмикс" и Ани Ленъкс. Безкрайно талантлива, запомняща се, създаваща песни, които са хитове, без да са елементарни. Много харесвах и бившия кмет на Лондон Кен Ливингстън. Умен, нестандартен, готов да влезе в битка винаги, когато сметне, че се нарушават основни човешки права. Тъкмо защото винаги съм симпатизирал на тези личности, се почувствах неловко, когато ги гледах как протестират срещу израелската военна операция в Газа. Разбира се, всеки има право да протестира срещу всичко. Само че на митинга в Лондон заедно с Ливингстън и Ленъкс вървяха и хора, които носеха на главите си зелени ленти в знак на солидарност с "Хамас". Други пък направо размахваха плакати, на които пишеше: "Ние сме "Хамас".

Не вярвам, че защитата на правата на личността трябва да мине през

солидарност с терористични организации

като "Хамас". И не бих участвал в митинг, на който се веят зелени знамена. Създаденото преди 20 години ислямистко движение е отговорно за смъртта на стотици мирни израелски граждани. Не говорим само за ракетите, с които биват обстрелвани граничещите с Газа еврейски градове. Говорим и за организираните от "Хамас" многобройни самоубийствени атентати по спирки, автобуси и магазини. Ислямисткото движение не само не признава съществуването на държавата Израел и жадува нейното унищожаване. Неговите лидери смятат, че бъдещата палестинска държава задължително трябва да бъде ислямска и в нея да се прилагат законите на шериата. Официалният девиз на "Хамас" гласи: "Коранът е конституцията, а джихадът е пътят и смъртта в името на Бога". В официалните документи на движението пише още: "Така наречените мирни решения и международни конференции влизат в противоречие с нашите принципи".продължава...

източник: в-к Сега

Ненужната Газа

2009-01-08T19:55:00.027+02:00

Ако почетем малко учебниците по история ще забележим, че в историята на човечеството се повтаря само едно единствено нещо - войните за територии. Една държава иска да завземе някаква територия (често заедно с населението) и затова започва да воюва със свой съсед. В наши дни за пръв път се случва обратното. На света има една територия, която не е нужна на никой. Нещо повече, двете й съседни държави са на път да развалят отношенията си само защото не желаят да поемат отговорност за въпросната област и я пробутват към съседа си. Става дума за "световното гето" - ивицата Газа.

Когато за пръв път през жаркия юли на 2003-та, почти случайно, преминах през ГКПП "Ерец" и за пръв път се озовах в "сектор Аза", първото ми впечатление бе, че съм попаднал в някаква гигантска "световна циганска махала"... За жалост, както и вие добре знаете, първото впечатление винаги остава най-трайно, а понякога и се оказва най-вярно.

От това горещо лято нещата в Газа се промениха много, но не и към по-добро. От както въоръжената ислямистка групировка "Хамас" взе властта в Палестина (по демократичен път) и състави правителство в автономните палестински територии, Западът обърна гръб на палестинците и реши да ги порицае за техният избор. Това доведе и до стълкновения между различните политически и военни формирования в Палестинската автономия.

Разделената Палестина

Компрометираната и корумпирана, но все пак умерена, "Фатах" се противопостави на крайните ислямисти от "Хамас", включително и с оръжие. Всичко това доведе до неизбежното - преди още да се е родила независимата държава Палестина, тя вече се разпадна на две обособени части.

В Западният бряг на р. Йордан - където е и столицата Рамала, управляват "Фатах", начело с президента Махмуд Абас и новото правителство. В многострадалната ивица Газа са се укрепили ислямистите от "Хамас". Там все още управлява законното, но не признато правителство начело с Исмаил Хания. Излишно е да казвам, че двете групировки са прочистили своите територии от съперниците си - нито "Хамас" има (живи) подръжници на Западния бряг, нито "Фатах" - в Газа.

И доколкото пропрезидентската и светска "Фатах" се приема от Израел, а и от западните демокрации като по-малкото зло, то изолацията на "терористите" от "Хамас" е пълна. Никой не иска да ги признае, никой не иска дори да преговаря с тях. Поради така стеклите се обстоятелства цялата ивица край Средиземно море е забравена от Бог, а секторът е изолиран. До него не достига дори международната хуманитарна помощ, от която до скоро преживяваше населението на Газа.

Цялата статия вижте тук: Bulgarian Post от 28.01.2008 г.

На снимката горе в дясно: Хиляди палестинци от Газа се редят на опашка на границата с Израел, за да отидат на работа сутрин.

Пригответе се за нападение [над Иран]

2008-06-17T21:26:00.001+03:00

Даниъл Пайпс
„USA Today”
11 юни 2008 г.

В разсекретено заключение на Националната разузнавателна служба със заглавие „Иран: Ядрени намерения и потенциал” (www.graphics8.nytimes.com) американските разузнавателни агенции съобщиха през декември 2007 г. следното: „Считаме с голяма увереност, че през есента на 2003 г. Техеран е спрял своята програма за ядрено въоръжаване”.

Това изключително противоречиво заключение окуражи иранските лидери (www.news.xinhuanet.com) да отхвърлят възможността за американска атака, позволи на Техеран да заеме още по-войствена позиция (www.iht.com) и както можеше да се очаква, направи по-нататъшните преговори безплодни (www.news.xinhuanet.com).

Най-добре би било самите иранци все още да може да бъдат убедени да закрият ядрената си програма, понеже алтернативите – американска или израелска атака, или да се позволи на апокалиптично-мислещите лидери в Техеран (www.washingtoninstitute.org) да направят Бомбата – са далеч по-лоши.

Подновяването на мрачните предчувствия в Иран предлага уникален начин за постигане на тази цел. Единствено като убеди Техеран, че на иранците никога няма да бъде позволено да притежават ядрено оръжие, Вашингтон може да ги накара да прекратят програмата си и да избегне необходимостта от военна кампания. Това все още може да бъде постигнато, но изисква основна промяна в курса на американската политика.

Първо, администрацията на Буш трябва да се подготви за възможна атака върху ядрената инфраструктура на Иран и второ, трябва публично да сигнализира за тази опасност. Израелските лидери трябва да направят същото, както направиха вече някои от тях (www.danielpipes.org). Трето, администрацията трябва да устои на неизбежното цунами от критики. Четвърто, тя трябва да окуражи правителствата, които са най-големи противници на такава атака – включително Европейския съюз, Русия (www.news.xinhuanet.com) и Китай – да упражнят натиск върху Техеран да прекрати ядрената си програма.

Ако този подход успее, кризата ще бъде решена. Ако ли не, щатските президентски избори през ноември ще приемат заплашителни размери. „Има само едно нещо, по-лошо от това САЩ да изберат военни действия." – каза Джон Маккейн (www.cbsnews.com) – „Това е Иран да притежава ядрено оръжие.” За разлика от него, Барак Обама (www.barackobama.com) призова за „трезва и решителна дипломация”, „по-строги [икономически] санкции” и „алтернативни източници на енергия” – по същество, призив за все същите стари неща (www.reuters.com).

Ако мандатът на Джордж Уокър Буш завърши с победа за Маккейн, Буш вероятно ще се оттегли, като позволи на Маккейн да решава следващите стъпки. Но намерението на Обама да продължи с досегашната неуспешна политика предполага, че, ако спечели той, Буш би могъл да постави началото на военни действия срещу Иран, въпреки традицията освобождаващите поста президенти да не започват важни инициативи в последните седмици от мандата си.

Източник: copyright (c) 2008 Даниъл Пайпс, Bulgaria Watch Bulletin

Започва ли турското правителство реформация на мюсюлманството?

2008-06-07T05:30:00.000+03:00

Даниъл Пайпс
„Джерусалем поуст"
22 май 2008 г.

Новините от Турция сочат, че правителството стартира смела инициатива
за преразглеждане на исляма.

Министерството на религията в Турция с необичайното название
„Президентство по религиозните въпроси и религиозната благотворителна
фондация" (www.diyanet.gov.tr) стартира проект "Хадиси" (хадис е устно
предание за пророка Мохамед, б. пр.) за систематично преразглеждане
през следващите три години на 162 000-те предания хадиси и свеждането
им до около 10 000 с цел отделяне на автентичния ислям от допълнително
натрупаното в продължение на четиринадесет столетия.

Преданията хадиси съдържат информация за изказванията и делата на
Мохамед, Пророка на исляма. Те допълват Корана и играят основна роля
при формирането на Шериата (ислямския закон), като по този начин
съществено влияят на живота на мюсюлманите. Въпреки тяхната значимост,
мюсюлманите реформатори са им посветили малко изследвания поради
огромния им брой, сложността на обработката и трудността да се отделят
„сигурните" от „слабите" хадиси.

Един от 85-те университетски преподаватели по теология, работещи по
проекта, Исмаил Хаки Унал (www.csmonitor.com) от Университета на
Анкара, обяснява неговата цел: „Коранът е основното ни ръководство.
Опитваме се да елиминираме всичко, което е в противоречие с него."
Уебсайтът на проекта обяснява, че работата по него е „важна стъпка в
пренасянето на универсалното послание на Пророка на исляма в XXI-ви
век".

Мехмет Гьормез (www.todayszaman.com), старши лектор по хадиси към
Университета на Анкара и вице-президент по религиозните въпроси,
добавя, че проектът има научна цел – да се разберат по-добре хадисите:
„Ще направим нова компилация от хадиси и ако е необходимо, ще ги
тълкуваме наново". В по-общ план Гьормез обяснява: „Проектът черпи
вдъхновение от тълкуванията на модернистичната тенденция в исляма. […]
Искаме да подчертаем положителната страна на исляма, която насърчава
личното достойнство, човешките права, справедливостта, нравствеността,
правата на жените, уважението към другите."

Това означава ново тълкуване на хадисите, които „представят жените
като по-нисши същества" – например тези, които насърчават обрязването
на жени2, убийствата в името на честта и забраната жени да пътуват без
съпрузите си. Един от участниците, Хидайет Севкатли Туксал
(www.telegraph.co.uk), дори обявява някои от хадисите за фалшифицирани
с цел „да подсигурят доминирането на мъжете над жените". Но въпреки
усиления дебат относно забрадките, който се води в момента в Турция,
проектът избягва този въпрос. Друга чувствителна тема касае правото на
мюсюлманите да сменят вярата си – проектът разрешава такива обръщения.

Някои турци хранят големи надежди относно проект „Хадиси", който има
за задача да публикува многотомно издание на турски, арабски и руски
езици до края на годината. Таха Акьол, политически коментатор, смята,
че се случва революция. „В други страни реформирането на исляма се
прокарва от деспотични или модернистични режими, а в Турция виждаме,
че реформата тече в средните класи. Това е истинска реформа." Друг
коментатор, Мустафа Акьол (www.radionetherlands.nl), вярва, че
ревизираните хадиси „ще са стъпка към промяна на мисловните модели".

Фади Хакура (www.mcclatchydc.com) от института „Чатъм хаус"
(www.en.wikipedia.org) отива още по-далеч, като нарича проекта „нещо
подобно на християнската Реформация". Той аплодира факта, че проектът
се спонсорира от Партията за справедливост и развитие (ПСР, на турски:
Adalet ve Kalkınma Partisi, AKP) на премиера Реджеп Тайип Ердоган.
Въвличането на ПСР означава, че „това движение за реформи не се
осъществява от светска група, а от управляващата [партия, която] е
много религиозна и консервативна. Ето защо това е автентичен вътрешен
процес на промяна."

Други наблюдатели са по-скептично настроени. Например, Хашим Хашими,
бивш депутат, заявява, че „съществуват установени възгледи относно
исляма и практикуването му, които се прилагат от 1 400 години и няма
скоро да се променят". Дори ръководителят на министерството Али
Бардакоглу (www.english.sabah.com.tr) признава, че „не реформираме
исляма; реформираме себе си".

Какво означава тази инициатива? Прилича на сериозни усилия да се
модернизира ислямът, а такива са добре дошли. В същото време, човек би
трябвало да се зачуди за дневния ред на правителството, когато то се
намесва в сложната и дори подмолна област на религиозната реформа.
По-специфично, ислямисткият характер на ПСР предизвиква подозрения, че
проект „Хадиси" ще се ограничи до относително лесните социални въпроси
и ще избегне по-трудните политически такива, за да изработи един
по-лесно защитим на идеологическа основа ислям, докато запази някои от
по-проблемните му аспекти. Фактът, че проектът избягва темата за
забрадките, загатва ли също така, че той няма да се занимае и с
юридическите права на жените, браковете между мюсюлманки и
не-мюсюлмани, забраната на лихва върху парите (риба), джихада, правата
на не-мюсюлманите и създаването на ислямски ред?

Като ограничава тематиката си, проектът би могъл по-скоро да
подпомогне ислямизма, отколкото да модернизира исляма. Истинската
реформа очаква истински реформатори – не ислямистки функционери, а
независими, съвременни индивиди, решени да съобразят исляма с
най-доброто от нравите на съвремието.

Mонитор отразява изказването на Фратини в подкрепа на Израел

2008-05-27T01:24:00.001+03:00

В-к Монитор отбелязва накратко изказването на италианският министър Франко Фратини в подкрепа на Израел. Още на 29 януари евро-политикът заклейми Хамас в реч произнесена в Херзлия по повод 60 годишнината от създаването на Израел. Фратини заклеймява също така и режима в Иран, Сирия и палестинските радикални фракции като врагове на Запада и сигурноста в целия свят.

Истинската заплаха за Израел е Хизбула, а не Хамас

2008-04-15T14:39:00.005+03:00

По данни на израелското разузнаване ливанската шиитска организация Хизбула приключи военната и материално-техническа подготовка за нова конфронтация с Израел. Вероятността Израел да бъде нападнат от враждебно настроените си съседи през 2008 година не е голяма, но с всеки изминал ден расте вероятността Хизбула отново да провокира конфликт. От Хизбула внимателно следят за придвижването на израелската армия в района на северната граница и са разработили десетки сценарии, въз основа на които Израел може да започне да действа. Анализите на Мосад, военното разузнаване, израелската служба за сигурност, представителите на разузнавателните служби на Министреството на външните работи и полицията сочат четири основни източника, които представляват заплаха за Израел през 2008-а – Иран, Сирия, Хизбула и палестинскитe организации в ивицата Газа. Изострянето на ситуацията на някой от тези фронтове може да провокира откриването и на втори фронт. Така например ескалацията на насилието в ивицата Газа може да доведе до нападение на Хизбула на северната граница на Израел. Представителите на Мосад и военното разузнаване са единодушни, че основната стратегическа заплаха за Израел е Иран, който стремително развива ядрените си програми и претендира за лидерското място в арабския свят. Израелското разузнаване е на мнение, че Иран ще разполага с ядрено оръжие още в края на 2009 година. Иран продължава да нарушава резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, обогатява уран и разработва ракети с далечен радиус на действие.

В същото време Сирия активно разполага ракети „земя-земя“ на териториите си и се превъоръжава. Военните отбелязват, че сирийската и иранската стратегическа доктрина се базира на факта, че не си струва да започват регулярна война с Израел поради явното превъзходство на израелската армия по суша и във въздух. Поради това най-ефективен би бил ракетният обстрел срещу израелския тил, както това се случи по времето на Втората ливанска война през 2006 година. За да наруши съюза между Техеран и Дамаск, Израел ще трябва да върне на сирийците Голанските височини, а така също да убеди САЩ да прекратят бойкота срещу президента Башар Асад.

По отношение на палестинците, представителите на израелските служби за сигурност отбелязват, че популярността на Хамас е спаднала и расте поддръжката на Фатах, но тези промени засега не играят съществена роля. Израелските военни специалисти са наясно, че в последно време около 150 бойци на Хамас провеждат военно обучение в тренировъчни лагери в Сирия и Иран, след което ще се завърнат в ивицата Газа. Израелските спецслужби подчертават, че международната терористична организация „Ал Кайда“ също се стреми да се внедри в ивицата Газа. Шефът на израелската служба за сигурност Ювал Дискин счита, че шансовете за начало на трета интифада са ниски. Заедно с това ескалацията на насилието и убитите палестинци в ивицата Газа или археологическите разкопки в Храмовата гора в Ерусалим, които да заплашват целостта на мюсюлманските светини, могат да провокират масови безредици.

Умерените арабски страни от Близкия изток като Египет, Йордания, Саудитска Арабия не заплашват израелската сигурност и са укрепили позициите си в борбата срещу ислямския екстремизъм.

Терорът засегна сърцето на Израел

2008-03-31T18:47:00.013+03:00

Израелската армия се изтегли за пореден път от ивицата Газа, без да има ясна стратегия как да спре ракетния обстрел срещу израелските селища и да овладее терора. Фактът, че палестинските жертви бяха повече от израелските, не превърна армията в по-силна или умна. Ракетният обстрел продължи, а на 6 март в религиозното училище „Мерказ ха рав” бе извършена една от най-кървавите и жестоки терористични атаки в историята на Ерусалим.

Нападението на двайсетгодишния арабин Алла Абу Дейн от село Джабел Мукабар в покрайнините на Ерусалим върна жителите на града в страшните времена на втората палестинска интифада. 600-те изстрела на терориста самоубиец засегна Израел в самото сърце и не само поради многобройните жертви, а защото терорът успя да проникне в религиозното училище „Мерказ ха рав”, символ и наставник на израелския ционизъм, и да превърне библейската тишина в ужасен и кървав писък. В това училище бяха възпитани едни от най-известните съвременни религиозни и политически водачи на страната, военачалници, които днес заемат ключови позиции във военната йерархия на Израел.

Ерусалимският атентатор от нощта на 6 март се отличава от терористите, които действаха по заповед на палестинските военизирани групировки. На първо място той използва оръжие, а не колан с взривно устройство, на второ място той бе израелски гражданин, живущ в предградията на Ерусалим. За разлика от изпълнителите на предишните терористични атаки този човек е могъл свободно да се придвижва в Израел благодарение на израелската си лична карта.

През последните години израелските спецслужби успяха да възстановят агентурната си мрежа на Западния бряг на река Йордан и взеха под оперативен контрол тази територия. Този път обаче израелската полиция не получи никакви предупреждения за готвещ се терористичен акт. Вероятно двадесетгодишният Абу Дейн е бил терорист, който е действал напълно автономно, извън мрежата на Западния бряг. Може да се предполага, че в подготовката на терористичното нападение са взели участие и други жители на Източен Ерусалим. Израелският президент Шимон Перес пръв огласи това предположение, дори преди разузнавателните служби.

Прожекторите на израелските разузнавателни служби са насочени изключително към палестински организации като Хамас и Ислямски джихад. Малко внимание се отделя на израелските араби, които живеят на територията на Израел, разполагат с израелски лични карти и с пълната свобода на движение из страната. Интифадата и нейните последствия засилиха противоречията, които раздират тези хора между съчувствието към своите братя от Газа и Западния бряг и верността им към страната, чиито документи за самоличност притежават. Когато в началото на март стотици израелски араби излязоха на демонстрация против кръвопролитията в Газа, те бяха окачествени от десните радикални израелски депутати като изменници и подстрекатели. Засега подобни изказвания все още са единични и крайни, но постепенно умерените израелци започват да ги намират за приемливи. Ако от сега нататък на израелските араби започне да се гледа като на потенциални терористи, това само ще засили антагонизма и враждата вътре в самия Израел.

Мерките в отговор на терористичната атака в ерусалимското религиозно училище трябва да носят конкретен, а не колективен характер – арести на хора от близкото обкръжение на терориста, в опит да бъдат открити всички организатори на нападението – може да се предположи, че групата се намира в едно от арабските селища около Ерусалим. Бе обявена пълна блокада на Западния бряг на река Йордан, която продължи три дни, а израелските спецслужби арестуваха членове от семейството на терориста. Американският държавен секретар Кондолиза Райс ще получи отрицателен отговор на молбата за облекчение на условията по придвижването на палестинците от Западния бряг към Ерусалим. Ще бъдат засилени и мерките за сигурност в Ерусалим, защото не само самотни терористи, но и палестинските организации ще се опитат да повторят успеха на нападението от 6 март – четвъртък вечер. Дори и да не бъде открита пряка връзка между терористичната атака в Ерусалим и събитията в ивицата Газа, е ясно, че те са взаимносвързани. Израелските власти обаче трябва да потиснат гнева и желанието си за мъст и да продължат мирните преговори, защото повторното им спиране засилва влиянието и мотивацията на организации като Хамас.

Нека се помолиме и застанеме до близките на убитите на 13 март 2008 г., заедно с много евреи и не евреи от Израел и други места в света за жертвите на този подготвен хладнокръвно и нечовечно извършен терористичен акт.

Убиецът професионалист по групови убийства – единствената масова професия, която се преподава от движението „Хамас”.

Жертвите :

Аврам Давид Мозес на 16 години от Ефрат,

Рой Рос на 18 години от Елкана,

Сегев Пниел Авихейл на 15 години от Неве,

Нериа Коен на 15 години от Ерусалим,

Йохай Лифшитц на 18 години от Ерусалим,

Дорон Мехерета на 26 години от Ашдот,

Йехонадав Хаим Хиршфилд на 19 години от Кочав Хашачар и

Йехонатан Йитцхак Елдар на 16 години от Шилох.

На ранените, да им пожелаем по-бързо да оздравеят:

Елхан Йозеф бен Зехава,

Нафтали бен Гила,

Надав Елияху бен Хадаш,

Рубен бен Наоми,

Шимон бен Тирзах и

Йонатан Ицхак бен Авитал.

Нова про-ислямска група разкрита в Пловдив

2008-03-25T13:01:00.002+02:00

Нова ислямска група била разкрита в Пловдив. Най-вероятно на пресата не е дадена цялата истина. Ако литературата, която е открита не е била радикална, т.е. призоваваща за джихад, защо властите да си правят труда да съобщават за случката?

Ако образованието, са предлагали чрез тази фирма не е било радикално, защо да се прикриват под името на фирма, а не да го правят през установената ислямска образователна система.

Обръщаме внимание на тези факти, понеже често ни наричат ислямофоби и т.н., а всъщност всичко, което искаме е фактите за ставащото. Отношението ни би било същото, ако ставаше дума за "християнски" фундаментализъм, или иначе казано някой, който е решил да използва насилие, злоупотребявайки с Библията и учението на Исус.

Никой няма правото в името на каквато и религия да е, да тероризира хора от други вери или атеисти.

Истината за една антисемитска книга

2008-02-09T12:47:00.001+02:00

Рецензия на Даниел Пайпс относно книгата на Гордън Томас "Шпионите на Гидеон: тайната история на Мосад", взета от http://www.danielpipes.org/article/805

В своята книга Гордън Томас, журналист от Уелс, който живее в Дъблин, твърди, че много преди Кенет Стар изобщо да е чувал за Моника Люински, израелските разузнавателни служби са имали записи с 30 часа интимни разговори между президента Клинтън и младата му стажантка. Томас заявява също, че Ерусалим е пазил тези записи или с цел евентуално изнудване или за да защити своя агент под прикритие в Белия дом с кодово наименование Мега.

Твърденията на Томас се появиха преди няколко месеца и Белият дом веднага ги обяви за “глупости”. (С подигравателен тон източник от администрацията заявил следното по повод книгата “Шпионите на Гидеон”: “Честно казано търговците обмислят варианта да я продават в раздела фантастика.”) В Израел говорителят на министър-председателя Бенджамин Нетаняху, Давид Лар-Илан по подобен начин окачествил обвиненията на Томас като “извън границите на приличието и под всякаква критика” чудейки се как “някой може да вземе насериозно подобни пълни безсмислици”.

На кого да се вярва? Служителите в администрацията твърде често лъжат, за да вземем думата им за чиста монета, а Израел не е бил особено склонен да признае шпионските си операции. Освен това в доклада на Стар са записани думите на Моника Люински “Президентът подозираше, че чуждо посолство (не каза точно кое) подслушва телефоните му.”

Всичко това и особено в култура, която все повече приема истории за пакостите на Израел, прави важно да разгледаме по-отблизо “Шпионите на Гидеон”.

Книгата със сигурност съдържа шокиращи твърдения. Томас смята израелските разузнавателни служби Мосад за виновни за смъртта на Принцеса Даяна (върху чиито шофьор се предполага че те са упражнили краен натиск); издателския магнат Робърт Максуел (когото предполага, че са убили); 241 американски моряци в Ливан през 1983 г. (за чиято планувана съдба да попаднат в ръцете на Хизбула те вероятно предварително са знаели); и Уилям Бъкли, агент на ЦРУ (когото те вероятно са оставили да умре, за да обвинят ООП). “Тайната история” на Томас разкрива също, че Мосад са подпомогнали (провалилото се) покушение на Съветските поддръжници на твърдата политика срещу Михаил Горбачов през 1991 г. и целенасочено са разрушили мрежата на ЦРУ в Южна Африка.

Колкото и абсурдно да звучи, това не е всичко. Гордън продължава в много страници да описва забележителна компютърна програма “Промис”, която Мосад купува през 1981 г. от американската корпорация “Инсло”. По думите на Томас, този софтуер можел по “електронен път да проникне в живота на хора по начин невъзможен преди това”. По време на интифадата, Палестинското въстание срещу Израел 1987-92 г., “Промис” дала възможност на Израел да “проникне в компютрите на седемнадесетте офиса на ООП по целия свят; по този начин “Израелските разузнавателни служби могли за научат псевдонимите и фалшивите паспорти, използвани от Ясер Арафат и да проследят телефонните номера, на които се е обаждал, в резултат на което където и да отидел “Арафат не можел да се скрие.”

Нещо повече, проследявайки “всяка стъпка” на терориста, “Промис” позволила на Израел да знае “точно кога и къде” ще бъдат извършени терористични операции. И дори по-добре, след преустройство на програмата и добавянето на няколко нови подобрения, между които проследяващ микрочип, инженерите на Мосад успели да продадат «Промис» на други – като Йорданското и Съветското разузнаване – и да проследят действията им в най-големи подробности.

Има много подобни неща в “Шпионите на Гидеон”. Разбира се невъзможно е да се потвърдят или да се отрекат така наречените разкрития, базиращи се на тайни записи или чудотворна компютърна програма, изработена от малко известни корпорации, освен за теоретиците на конспирацията. Всичко което можем да кажем е, че ако способностите на израелското разузнаване бяха такива, каквито ги описва Томас, интифадата щеше да бъде спряна още в самия си зародиш, а проблемът с анти-еврейския тероризъм в света отдавна щеше да бъде разрешен.

Във всеки случай, когато не става дума за недоказуеми твърдения, а за известни и проверими факти, Томас едва ли би вдъхнал доверие. Няколко примера ще ни убедят в това.

Информираността на Томас относно реалностите в Средния изток е доста погрешна. Той измисля арабски думи (в никой от моите речници няма дума mafafeth, която той погрешно вярва, че означава дом за богослужение) и погрешно превежда други (abu или баща, като “глас”, което е най-фрапиращия случай. Също така той често изопачава познати имена, като нарича ливанските католици-маронити – Марионайтс, иранския оръжеен дилър Горбанифар – Торбанифар, а брата на Саддам Хюсеин Саб’ави – Саб’а. Хронологията също представлява спънка: Томас сбърква с цяло десетилетие зараждането на Мосад, като казва, че Ричард Хелмс е заел поста директор на Централното разузнаване през 1957 г. (като в действителност това е станало през 1966 г.) и нарича войната при Йом Кипур през 1973 г. “втората мащабна арабска война” с Израел, забравяйки по някакъв начин 1967 г. и т.н.

Книгата съдържа големи несъответствия. На една страница Томас твърди, че Джонатан Полард, американецът, който шпионирал за Израел “имал възможно най-широките пълномощия в американското разузнаване”, а няколко страници по-късно се оказва, че това тези пълномощия за достъп до секретна информация “не били достатъчни” той да получи документ, който поръчителите му искали. На едно място ни се казва, че Шарл де Гол спрял всичките си доставки на оръжие за Израел през 1965 г., навсякъде другаде това събитие е записано като случило се през 1968г.

Невежеството прозира навсякъде. Например, Томас нарича “член на племето Сарами, най-старата от ислямските секти суфи”, но суфи са ордени, а не секти, а орден Сарами далеч не е най-старият, защото дори не съществува. Ако трябва да се доверим на Томас, въртящите се дервиши идват от Африка (не от Турция), папата днес е “абсолютният владетел”, а ЦРУ има “стотици хиляди” служители. Други твърдения са направо объркващи, както това, че водачът на Мосад плащал на информаторите си “бонус от 1 американски долар за всеки терорист, убит от Мосад.” Но той е имал мотив за това.

На стр.56 от “Шпионите на Гидеон” Томас разглежда катастрофалната експлозия на полет 800 на TWA през 1996 г. Идеята, че може да има Средноизточна връзка в тази трагедия – взета от “хиляди медийни истории” – според Томас е продукт на дезинформация отстрана на Израел. Той цитира Джеймс Калстром, агента на ФБР отговорен за разследването, който бил казал на колегите си насаме: “Ако имаше някакъв начин да арестуваме онези негодници от Тел Авив...със сигурност бих искал това да се случи. Трябваше да проверяваме всяко нещо, което успяваха да пуснат в медиите.” Единственият проблем е, че Калстром, с когото говорих лично, окачествява историята като “пълни глупости” и категорично отрича някога да е казвал подобно нещо. Всъщност той ми каза, че Израелците “изключително много са помогнали” в разследването.

Ако не се занимава с “пълни глупости” като тези, “Шпионите на Гидеон” предлага не особено впечатляващи и дори банални и неоригинални сведения за добре известни операции на Мосад, между които прехвърлянето на Ели Коен в Дамаск в края на 50-те години на XX век и освобождаването на заложниците в Ентебе през 1976 г. Дори и тук Томас по необясними причини пропуска един от наистина великите подвизи на организацията – успеха й да подсигури копие от тайната партийна реч на Никита Хрушчов през 1956 г., в която отрича Сталин.

Накратко, всичко в тази книга, което е благонадеждно е остаряло, докато всичко, което е ново, е напълно неблагонадеждно, смесица от празни приказки и измислици. Шпионите на Гидеон обаче е опасна книга, която вероятно ще има продължително въздействие.

Поради една единствена причина – Томас пръв тръгва точно по този път. Сред книгите, които до момента са „изобличавали” Мосад, е двутомникът на псевдошпионина Виктор Островски „Чрез измама” и „Другата страна на измамата” и бълнуванията на Ари Бен-Менас, за когото Томас правилно казва, че „малцина могат да разкажат история по-добре от него”. Томас хвали всеки от тези фантазьори за ”сериозната информация”, която дават за Мосад и дори се позовава на нямащата никаква връзка и също толкова налудничава история за конспирацията „Правителство чрез изстрели” (1976) от Сидни Блументал (който от тогава е преминал към други неща). Издайнически обаче, библиографията му пропуска произведения като книгата на Анита Енгле „Шпионите на Нили(акроним от еврейски на 1 Царе 15:29 (в превод - Вечността на Израел не лъже) (1959 и преиздадена през 1997) или книгата на Дан Равив и Йоси Мелман „Всеки шпионин – принц” (1990).

„Шпионите на Гидеон” не само заема своето място в един утвърдил се жанр, но тя предъвква няколко добре познати идеи. Така Томас преплита разказа за израелската продажба на оръжие на Иран с тезата за „Октомврийски изгрев”, включващ новоназначената администрация на Рейгън през 1980, слух, който беше доказан като фалшив от най-малко два конгресни панела и редица журналисти. Той също преразказва други стари митове като този, че Израелското разузнаване е подготвило опита за бомбен атентат на големия пътнически самолет на израелските авиолинии през 1986 г. или че „фалшива група на ЦРУ” изпълнила плана за бомбения атентат на Пан Ам 103 две години по-късно.

Но ако в основните си аспекти „Шпионите на Гидеон” прилича на своите предшественици, правейки основно същото предположение, че Мосад е октопод, чиито пипала достигат до всички световни центрове на власт, тя защитава тази теза по-ефективно. За Томас, акредитираният журналист, развива аргументите си не под формата на конфронтационна, изпълнена с омраза изобличителна реч, публикувана от неизвестен издател, но под формата на жизнерадостна, добре написана и добре изглеждаща книга, носеща белезите на авторитетен издател. Нещо повече, за разлика от другите, Томас сякаш не задържа никаква злоба към Мосад, разузнавателната служба, която той нарича „най-ужасната от всички на земята”. (Той обаче издава истинските си чувства, когато сравнява реакцията на Израел при интифадата с нацистките действия във Франция.)

Това, което повърхностната логика на „Шпионите на Гидеон” замаскира обаче е степента, до която Томас, както всеки друг теоретик на конспирацията, търси начин да ни убеди, че политическите реалности са противоположни на онова, което знаем като истина (например, че израелският премиер-министър Ицхак Шамир бил „опасен” анти-американец, който би „направил всичко”, за да намали световното влияние на Вашингтон. В този съдбоносен смисъл “Шпионите на Гидеон” спада не само към последния жанр от книги за Мосад, но и към обширната литература от втори век пропагандираща идеята за еврейската конспирация по целия свят. Псевдо-действителни творби като тази могат да изглеждат смехотворни, но не са. Точно обратното, те създават необходимите условия за отмъстителни действия срещу онези, идентифицирани като виновната страна.

Така, разцветът на творби за еврейската конспирация през XIX век, достигнал кулминацията си в „Протоколите на стареите на Сион”, положи основата за по-късните нацистки нападения срещу евреите, както комунистическата литература насочена срещу буржоазията положи основата за бъдещия терор на Сталин, Мао и Пал Пот или както антикюрдските изблици на режима на Саддам Хюсеин подготвиха почвата за геноцида в северен Ирак. Ако конспираторски трактати от този род не могат да бъдат напълно дискредитирани, от изключителна важност е да бъдат изобличени и отречени. По този начин поне има надежда да намалим вредите, които могат да нанесат.

27 януари - ден в памет на Холокоста. Да помним, за да не се повтори!

2008-01-27T13:18:00.000+02:00

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста - избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже - американският президент Бил Клинтън, британският министър-председател Тони Блеър и шведският министър-председател Йоран Першон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Фактите

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години, през 1945 година, двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научават, че трябва да умрат, това е присъда, която не може да се обжалва, ситуация, в която няма милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имат враг, който не приема никакво друго решение освен едно - тяхната смърт! Никой евреин не може да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не може да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не може да получи милост, ако се предаде, нито може да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразят. Той стои пред присъда, която не може да бъде променена и избегната. Смъртта е единствената опция…

Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа остават безмълвни и обръщат гръб на невинни хора, които умират, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо са толкова малко народите и единици хората, които се изправят, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволява да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските "лекари" са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как е възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.

Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат от продължителни процеси, от формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък "лекари", които започват да правят експерименти с хора. Тези "лекари" са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и постепенно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитска теология на Църквата в Европа.

Призивът - да помним, за да не се повтори

В тази връзка на 27 януари много от църквите в Европа се готвят да почетат Деня в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста. Това ще бъде и форма на противопоставяне на всяка форма на антисемитизъм в Европа. Ние сме длъжни - пред Бога и пред съвестта си - никога повече да не мълчим, но да помним съдбата на тези шест милиона евреи, които бяха убити по време на Холокоста в християнска Европа. Това престъпление не трябва никога да бъде забравено и това е причината, поради която ние призоваваме Църквата в България да се вдигне на този ден и да не позволи на поколенията, които не са били свидетели на тези събития, да забравят. Тази брошура е призив от страна на Европейската Коалиция за Израел, Християни Приятели на Израел - България и Християнски Център "Победа" в София към вас и вашите църкви да участвате в честването на този ден. Църквата в България няма моралното право да стои настрана.

Шест милиона души е цифра, която човешкият ум не може да разбере, нито да обхване, това са твърде много хора, прекалено много, защото зад всяко едно от тези шест милиона имена има история, има съдба, изпълнена с толкова много събития, че е отвъд това, което можем да осмислим. Един милион и половина деца, които никога не получават възможността да живеят, да пораснат, да бъдат щастливи, да създадат свои семейства и да имат свои деца и внуци!...

Информация за дейността на Европейска Коалиция за Израел

Европейската Коалиция за Израел (ЕКИ) е основана през 2003 г. Целта на организацията е да предостави възможност както на християнските служения, специфично подпомагащи Израел, така и на църквите в Европа, да издигат заедно глас в подкрепа на Израел в рамките на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи, че официалната дата на създаването на организацията през 2003 г. съвпада с еврейския празник Пурим. Ние вярваме, че Бог ни е призовал днес, както царица Естир в миналото, да стоим заедно с еврейския народ срещу новите заплахи за съществуването на Държавата Израел и срещу растящия антисемитизъм в Европа.

През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел. Всяка година ЕКИ организира в Брюксел конференция за обсъждане на политиката на Европейския съюз, а също така и Европейска молитвена конференция. През септември 2005 г. документ, изготвен от ЕКИ и обосноваващ нуждата от преразглеждане на европейската финансова помощ за Палестинската власт и реформиране на ПВ, доведе до замразяването на тази помощ от страна на Европейския съюз през декември 2005 г. През последните четири години ЕКИ е официалният организатор на Международния ден за възпоменание на Холокоста в Европейския съюз. Събитията, организирани от ЕКИ по този повод в Брюксел, привличат за участие членове на Европейския парламент, служители в администрацията на Европейския съюз и дипломати от различни нации. През 2008 г. президентът на Европейския парламент Ханс - Герт Пьотеринг ще бъде главният говорител на това събитие. ЕКИ е демонстрирала способността си да предприеме действия, за да мобилизира подкрепата на християните в Европа. Това стана, когато иранският президент Махмуд Ахмадинеджад планираше да посети Германия във връзка с Футболното първенство за световната купа през 2006 г. ЕКИ започна кампания по интернет и по медиите срещу този план и допринесе за това иранският президент да промени намерението си "поради опозицията, пред която е изправен в Европа". Също така през лятото на 2007 г. ЕКИ разпространи сред християните в Европа петиция за освобождаването на тримата отвлечени израелски войници. Петицията беше представена на Международния комитет на Червения кръст в Женева. В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Псалм 122:6).

Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока.

Как може да участвате в тази кампания?

- Направете Международния възпоменателен ден на Холокоста ден за възпоменание на това трагично събитие и във вашата църква.
- В неделната служба на 27 януари 2008 година отделете време за молитва или проповед върху уроците от миналото и предизвикателствата на настоящето в тази връзка.
- Бихте могли да организирате специално събитие за възпоменание на жертвите от Холокоста, като поканите предстaвители от Еврейската организация "Шалом" във вашия град.
- Регистрирайте вашата църква на интернет страницата на ЕКИ в добавения формуляр за регистрация - www.learnfromhistory.eu
- Изтеглете и разпечатайте предоставените материали за Деня на Холокоста от горепосочената страница - на английски и от http://holocaust.coolinc.info - на български език.
- Ако вие желаете да получите подготвените от п-р А. Аврамов и ХЦ "Победа" материали по интернет, молим да ни изпратите вашия е-mail адрес на january_27_2008@yahoo.com
- За тези от вас, които не разполагат с интернет и желаят да получат материали по пощата, молим да ни се обадите на GSM: 0888 231 380 или 0898 505 782 и да съобщите вашия адрес.

Как още бихте могли да послужите?

- Като станете наши партньори в достигане на църквите, до които ние не можем да достигнем. Кажете на ваши приятели, изпратете им информация и така бъдете инструменти за благословение както на Израел, така и на България.

Жертвите на едно отричане

2007-12-05T13:33:00.000+02:00

"Който се съмнява в съществуването на Холокоста, става смешен..."

Открито писмо на един палестинец до президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад

„Г-н президент, пиша Ви във връзка с Вашето намерение да организирате в Техеран (бел. ред. - Писмото е написано през 2006 г.) конференция на тема Холокост.

Разрешете ми да Ви се представя: Аз съм Махмуд Ал-Сафаради, роден в Ерусалим, бивш затворник. Преди три месеца бях освободен от израелски затвор, където лежах 18 години заради участието ми в Народния фронт за освобождението на Палестина по време на първата интифада. Откакто Вие сте президент, с голям интерес следя Вашите изказвания, най-вече тези, които се отнасят до Холокоста. С голямо уважение приемам Вашето противопоставяне на американския натиск против ядрената програма. Ядосвам се обаче пред настояването Ви, че Холокостът никога не е съществувал и че не вярвате в броя на евреите, унищожени в концентрационните лагери, в организираните разстрели, в газовите камери. По този начин Вие отричате историята на нацисткия народ.

Разрешете ми да Ви кажа, г-н президент, с цялото уважение, което Ви дължа, че Вие правите тези декларации, без да познавате смъртоносната нацистка индустрия. Смятам, че човек във Вашето положение не би трябвало да прави такава огромна грешка, защото тя би могла да се обърне срещу него, дори по-лошо срещу собствения му народ.

Като Вас и като още милиони хора, между тях за съжаление палестинци и араби, и аз също бях убеден, че евреите преувеличават и лъжат по въпроса за Холокоста. Бях сигурен, че ционисткото движение и Израел си служат с Холокоста, за да оправдаят политиката си към собствения ми народ.

Моето дълго пребиваване в затвора ми даде възможност да прочета книги и статии, които преди ми бяха недостъпни.

Колкото повече научавах, толкова повече се убеждавах, че Холокостът е исторически факт, толкова повече съзнавах огромните размери на престъплението, извършено от нацистка Германия не само срещу евреите и другите националности, а срещу цялото човечество. Аз открих, че нацистка Германия искала да въведе „нов световен ред”, ръководен от „чиста арийска раса” чрез физическото унищожаване на „нечистите раси”. Разбрах теоретично, че победата на нацистката армия чрез окупационната си политика би застрашила също съществуването на араби и мюсюлмани.

Какъвто и да е броят на жертвите евреи и нееевреи – престъплението е огромно. Всякакъв опит да се отрича лишава самия отрицател от собствената му хуманност и го препраща към страната на палачите.

Моля Ви, задайте си следните въпроси: хилядите писмени доказателства, писани във връзка с лагерите на смъртта, газовите камери, гетата и убийствата, извършени от германската армия, хилядите доказателства, базирани на германски документи, поредицата от филми, много от които снимани от самите германски войници – цялото това огромно доказателство може ли да бъде изфабрикувано?

Съветвам Ви да прочетете историческите проучвания, преди да правите публични изявления. Вие разделяте света на два лагера. Империалистите-ционисти, които са изфабрикували мита за Холокоста, и противниците на империализма, които мислят, че знаят истината, като разкриват заговора. Вие може би смятате, че фактът да отричате Холокоста Ви поставя на върха на мюсюлманския свят? Всъщност Вие правите лоша услуга! И така Вие поставяте в смешно положение собствения си народ и Вас самия пред политическите сили, които не могат да приемат сериозно вашите аргументи по отричането на един исторически период, документиран и изучен, чиито последствия се чувстват до ден-днешен.

Много политически и интелектуални сили в Европа и Съединените щати не приемат войната, която Джордж Буш води, но също така не приемат Вашите декларации за отричането на геноцида (така както и атомната Ви програма).

Като взимате присърце борбата на моя народ за независимост, вероятно смятате, че отричането на Холокоста е израз и поддръжка на палестинците?

И тук грешите. Ние се борим за нашето съществуване и нашите права. Ние не можем да получим независимост, отричайки престъпния геноцид към еврейския народ, независимо от днешните ни отношения..."

от в. Еврейски вести, бр.20 на 2007 г. с превод от френски

В навечерието на мирните преговори в Анаполис

2007-11-26T22:15:00.000+02:00

Денят след Анаполис

Според вас, кои сценарии биха се разиграли в случай на провал на преговорите в Анаполис?

Дейвид Хоровиц: Колкото по-големи са очакванията към Анаполис, толкова по-големи опасности крие евентуалният провал на преговорите.

Както доказа Кемп Дейвид през 2000 година, пълният им провал може да отприщи опустошителен тероризъм и да лиши от надежда по-умерено настроените елементи. Въпреки това, нереалистично е да се вярва, че за няколкото кратки седмици преди срещата, страните ще съумеят да разрешат огромните различия, които до момента са се оказали непреодолими.

За да бъде положително събитие, на срещата в Анаполис трябва да се гледа като на начало – началото на връщането към здравия разум преди всичко от страна на Палестина. Израел има своите задължения, дори в най-ранните етапи на новия процес, предимно в изпълнението на собствените си ангажименти, започвайки с нелегалните селища на западния бряг и в ивицата Газа. Но от съдбоносно значение е настоящото палестинско лидерство, толкова широко описвано като добронамерено, да започне да казва на собствения си народ, че техните крайни искания не могат да бъдат удовлетворени и, че еврейският народ има суверени права върху тази земя, а после то трябва да работи усърдно, за да наложи изпълнението на законите върху контролираните от него области и да се бори с терористичните елементи, действащи там.

Ако срещата в Анаполис маркира началото на този процес, нейното провеждане ще си е струвало.

Майкъл Фройнд: Почти със сигурност можем да допуснем, че ако прекомерните очаквания на палестинците не бъдат отговорени, те несъмнено съвсем скоро ще прибегнат към насилие и терор срещу еврейската държава, както са го правили в миналото.
Изглежда сякаш е било отдавна, но независимо от това, можем да си спомним как Ясер Арафат отхвърли безпрецедентните отстъпки по време на срещата в Кемп Дейвид през юли 2000 година, направени от тогавашния министър-председател Ехуд Барак, и как само два месеца по-късно продължи със своите терористични действия срещу Израел. Палестинците много добре осъзнават, че заплахата от насилие, надвиснала във въздуха, им помага да осъществят плановете си, тъй като поставя допълнително напрежение върху Израел да отстъпи пред техните искания или да преживее поредица от кръвопролития. През последните седмици сякаш като намек за това, няколко представители на палестинските власти са изказали предупреждение, че провалът на Анаполис ще доведе до насилие и вероятно война.

Всъщност, това е доказателство за цинизма на палестинското лидерство, което е готово да заложи живота на собствения си народ, за постигането на политическите си цели. За съжаление правителството на Ехуд Олмерт е на път да падне точно в този капан, което ще го изправи пред трудния избор: или да заплаши бъдещето на Израел като умилостиви нашите врагове или да им даде извинение да възобновят терористичната война.
Както и да го погледнем, Анаполис е “рецепта за катастрофа”. Нищо добро не може да се очаква от срещата и за съжаление тя ще се окаже още една поредица от самонанесени удари от страна на Израел и неговото лидерство.

Стюърт Уайс: Ако форумът в Анаполис се провали, което е много вероятно, освен ако Израел не се съгласи на самоубийствени отстъпки, положението от последните 100 години ще продължи, което може да се обобщи най-добре със заглавието: Война и мир. От повторното установяване на присъствието ни в Средния изток преди повече от век, ние постоянно сме обикаляли между тези позиции, преживявайки най-малко 6 войни, радвайки се на периоди на полу-мир и сравнително спокойствие и някак си намирайки начин да оцелеем – дори да просперираме – докато в същото време чакаме да се появи благонадежден партньор за каузата на мира.

Мислехме, че имаме такъв партньор в лицето на Ануар Садат; всъщност в знак на нашата добра воля отстъпихме на Египет много по-големи територии от нужното. Но уви, Садат не успя да въвлече останалите си арабски колеги и не след дълго и той излезе от играта. Двайсет години по-късно, в самозалъгването си издигнахме Арафат до позицията на партньор, но нещастието в Осло и проливането на еврейска кръв премахна всяка надежда, че това ще проработи. Днес, десетилетие по-късно, ние се доверяваме на Абас и неговата половинчата Палестина.

Но дори Абас да е готов да работи за мира – а това е много малко вероятно – ясно е, че той не може да приеме от името на болшинството от палестинците, суверена еврейска държава с неразделен Ерусалим. И така, когато всичко е казано и направено, ние почти сигурно ще се върнем към тази травматична Зона на здрача, понасяла периодични пристъпи на насилие, редуващи се с периоди на мир и спокойствие. Стоически ние ще продължаваме да правим всичко необходимо, за да продължи да се върти колелото на историята, докато дойде време, в което ще бъдем благословени от истински партньор от другата страна, който може да контролира народа си и да го убеди, че Израел е тук, за да остане и че терорът не е допустим начин на действие.

Даниел Пайпс: Последиците от провала на Анаполис зависят от това, кого ще обвини американското правителство. Ако то обвини основно палестинската страна, както стана през 2000 година, почти нищо няма да се промени. Палестинците се радват на неограничено доверие. Те никога (както казва Аба Ебън) няма да пропуснат възможност и пак ще имат още една възможност.

Но ако администрацията на Буш обвини основно израелската страна, тогава внимавайте. В такъв случай, както писах миналия месец в “Ерусалим поуст”, това може да доведе до безпрецедентна криза в американо-израелските взаимоотношения, по-лоша от тази през 1975 и дори през 1957 година. Това е отчасти защото залогът е толкова висок. Държавният секретар Кондолиза Райс заяви, че “Съединените щати виждат установяването на палестинска държава като двустранно решение, като абсолютно важно за бъдещето не само на палестинците и израелците, но също и за Средния изток и всъщност за американските интереси.” Ако палестинска държава е “абсолютно важна” за американските интереси, предполага се, че който застане на пътя на установяването й, ще плати висока цена. ”В наши дни американо-израелските отношения са особено уязвими, а мнението на американския елит по безпредентен начин е обърнато срещу Израел.

Саул Сингър: Срещата в Анаполис няма “да се провали”, защото до времето на нейното провеждане стандартите за успех ще са смъкнати толкова ниско, че ще бъдат посрещнати почти от само себе си. От друга страна, тя вероятно няма да бъде успешна според най-обективния стандарт – дали наистина би довела до напредъка на каузата за мира, защото основната заплаха за мира се намира някъде другаде.

Каквото и да се случи в Анаполис, то трябва да бъде условно, защото докато радикалният ислям е във възход, арабският свят няма да се откаже от мечтата си за разрушението на Израел. Ако Иран придобие ядрена мощ, неговите терористични елементи в Ирак, Ливан и Газа лесно ще подкопаят всичко постигнато в полза на арабско-израелския мир.

Следователно, Анаполис е предимно отвличане на вниманието от опитите да се атакува и да се победи Иран. Срещата може да е част от това усилие, но не може да го замести.

Коментари и мнения от The Jerusalem Post

Спасете Ерусалим от това да стане Столица на една Терористична Държава!

2007-11-15T20:12:00.000+02:00

Скъпи приятели подкрепящи Ерусалим,

На 11.11.2007 г. в Рамала, по случай третата годишнина от смъртта на терориста Ясер Арафат и по случай откриването на паметника-мавзолей, в който се помещават неговите останки, палестинският президент Махмуд Абас заяви:

"Уверявам ви, че ние ще продължим в похода си да погребем мъченика Ясер Арафат в Ерусалим, който той обичаше и където той е бил роден, и който град нашият народ желае да стане столица на Палестинската държава."

Забележете, че той не казва Източен Ерусалим, както ни съобщават някои медии. Абас споделя напълно мечтата на Арафат да контролира Ерусалим, което включва и Храмовата гора. Палестинският президент Махмуд Абас декларира своето посвещение да превърне в реалност мечтата на Ясер Арафат за това Ерусалим да стане Палестинска столица.

През изминалите седмици Ехуд Олмерт, Авигдор Либерман и други членове на Израелското правителство изразиха готовност да преговарят за отдаване на част от Ерусалим в процеса на мирните преговори по Близко-източната криза.

Не се заблуждавайте, давайки под чужда власт, която и да е част от Ерусалим това неминуемо ще застраши целият град. Спрете разделението! В скорошно проучване на общественото мнение, над 80% от Израелците потвърждават, че ако част от Ерусалим се предаде в ръцете на палестинците, тогава Хамас спокойно ще се нанесе.

Терористите от Хамас и Фатах ще бъдат заплаха за всеки, който посещава Западната стена (Стената на плача, най-святото място за молитва и поклонение на евреите), както и всяка друга част от Святия град. И така, още веднъж, One Jerusalem организира мащабна кампания да покаже на света, че Израелският народ и Евреите и Християните по целия свят искат Ерусалим да остане свободен и безопасен град за нейните граждани и за вярващите от трите монотеистични религии в света – Ерусалим да остане под управлението на държавата Израел, която е една демократична (няма статут на религиозна) страна.

Мобилизираме хора и организации в Израел и по целия свят да застанат заедно за обединен Ерусалим.

В идните дни, ще бъде представен предварително подготвен уеб-сайт, който ще служи като Web 2.0 платформа за Израелците, чрез когото те ще могат да научат за Ерусалим и чрез когото ще могат директно да подават своите жалби към правителството.

В допълнение към всичко това, ще бъде пусната в действие мулти-медийна кампания, която да образова Израелските политици и света за случващото се. Тази седмица ще бъде реализиран филм, показващ опасностите от създаването на разделен Ерусалим. Израел е столицата на един народ – Еврейската нация.

Каним ви да се присъедините към нас. Вие можете да помогнете! Моля уведомете ваши приятели и познати, и помогнете в това дело. Ако сте съгласни с нас, че Ерусалим трябва да запази своя статут на единен град и да остане град под управлението на държавата Израел, моля подпишете Петицията за Един Ерусалим, чийто линк е тук. (http://www.onejerusalem.org/sign.asp). Това е най-добрият начин да сте в течение с кампанията “Един Ерусалим” за съхраняване цялостта на Ерусалим.

Благодарим ви!

Искрено загрижени приятели на Ерусалим,

От издателите на сайта
One Jerusalem

P.S. Моля препратете до вашето семейство, приятели и обществени групи. Refer a friend!

Ерусалим - костеливият орех на конференцията в Анаполис

2007-11-15T13:05:00.000+02:00

Предстоящата регионална мирна конференция по близкоизточните въпроси в Анаполис през ноември се оказа сериозно предизвикателство не само за израелските и палестински политици, но и за религиозните дейци, историците и археолозите.

Въпросът със статуса на Ерусалим е костеливия орех, който може да "счупи зъбите" на миротворците - участници в конференцията. Станалият популярен израз "две държави за два народа" в този случай се трансформира в "два Ерусалима за два народа". Предложението за разделянето на Ерусалим на източен - за палестинците, и западен - за еврейското население, не е ново. След последната интифада, която започна през 2000 година, евреите се въздържат да пресичат източните квартали на града, обособили се изцяло като арабски.

Изключително спорен е и въпросът със стария Ерусалим и Храмовата гора. Идеята на вицепремиера Хаим Рамон за отдаването на контрола на Стария град на международен контингент не е популярна както в Израел, така и в палестинската автономия. Съветникът на палестинския президент Махмуд Абас по въпросите на Ерусалим заяви, че целият комплекс на Храмовата гора, включително и Стената на плача, трябва да премине под юридическия контрол на палестинците. Тази ескалация на палестинските искания предизвика протест както сред левите, така и сред десните политически сили в Израел. Десните депутати от израелския Кнесет обвиниха правителството на Ехуд Олмерт в политика на едностранни отстъпки, която ще доведе до господство на Хамас над еврейската столица, готовността на министрите да предадат най - важните еврейски светини в ръцете на палестинците, ще предизвика нова регионална война. Левите политически лидери считат, че палестинците повдигат темата за Стената на плача, за да провалят конференцията в Анаполис.

Нажежаването на спора за Храмовата гора прие нови измерения, когато бившият мюфтия на Ерусалим Икрам Сабри заяви, че в Храмовата гора никога не е съществувал еврейски храм и западната стена /Стената на плача/ всъщност е част от архитектурен комплекс на джамията Ал Акса. "Няма никакви доказателства, че еврейският храм действително е съществувал - твърди Сабри - Аллах е велик и справедлив, той не би позволил построяването на Ал Акса на мястото на бивш еврейски храм". Сабри отрича, че Стената на плача е останалата от Храма западна стена. Той твърди, че стената е част от джамията и нито един камък от тази постройка няма отношение към еврейската история. Бившият мюфтия заяви, че нито един евреин няма право да се моли около джамията Ал Акса и, че няма такова понятие Храмова гора, всичките 144 дка, на които е разположен архитектурният комплекс, принадлежат на мюсюлманите и трябва да бъдат наричани Ал Акса.

Въз основа на историческата и археологическа справка Първият храм е бил построен от цар Соломон през 9 век пр. Хр. и разрушен през 586 г. пр. Хр. от вавилонците. Строежът на Втория Храм започва 70 години по-късно и продължава през целия период на господството на цар Ирод. Той е разрушен през 70-те години сл. Хр. от римляните. Джамията Омар /"Кипат а-села"/ и джамията Ал Акса са построени на Храмовата гора през 7 век след Христа.

Новия брой на "Свобода за всеки" посветен на ислямофашизма

2007-11-01T07:19:00.001+02:00

Излезе 13 брой на Свобода за всеки на тема:

Радикалният ислям - заплаха за свободата на съвестта

Статиите и авторите са:

Мюсюлманската общност в България: избор между традиция, реислямизация, секуларизация и радикализация

Стефан Илчевски, докторант в СУ по междукултурна философия

Quo vadis, евроислям? - Крахът на мултикултурния модел в съвременна Европа

Весела Илиева, докторант и научен работник в Института за изследване

на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия

Заплахата на радикалният ислям

Анонимен автор

Възхвала на Първата и Втората поправка на Конституцията на САЩ

Фьордман, норвежки блогър (автор на интернет публикации)

Моята среща с министър председателя Голда Мaйeр

2007-10-07T03:19:00.000+03:00

От Шира Сорко-Рам

„Предопределено ти е да живееш в Израел.” Това пророчество ми беше давано множество пъти, докато бях младо момиче в началото на 20-те си години. По това време имаше области от живота ми, които не бяха изцяло отдадени на Бог и да се преместя в Израел ми звучеше като да бъда отведена в страна от третия свят като Афганистан или Сибир.
Но на 15 октомври 1967, точно преди 40 години, пристигнах в Израел за да посетя за две седмици родителите си. Само четири месеца преди това малобройния народ, състоящ се от малко повече от 2 милиона еврейски граждани, беше успял да избегне опита за пълно унищожение, от страна на съвместните усилия на Сирия, Йордания и Египет и да постигне победа, каквато дори не биха могли да си представят министър председателя, ръководителите на армията и цялото население на Израел. Еуфорията на нацията беше неописуема. За ортодоксалните евреи нямаше никакво съмнение, че дните на Месията са дошли. Според нерелигиозните граждани се беше случило чудо. Арабите бяха напълно победени и със сигурност си бяха взели поука. Вече нямаше да има война! Всички повтаряха с радостен възторг: „Ерусалим е отново наш!”. При тези невероятни вълнения, аз и моите родители кацнахме в Израел.

Но скоро открих, че има малцина останали вярващи евреи в тази земя. Като цяло нямаше такива. Да, намираше се някое вярващо семейство или отделен човек. Виктор Самджа и неговото семейство, имигрирали от Тунис вече бяха основали Месианския съвет в Йерусалим и семейство Хеймови (сега Бар Давид), който бяха емигрирали от България правиха малки групови срещи в едно предградие на Тел Авив.

Помислих си: „ Как биха могли хората в Израел, когато има толкова малко вярващи в тази земя, някога да имат възможността да чуят разбираемо обяснение за спасението според Библията?”

Макар да нямах предварителни планове да остана в Израел, след като се посъветвах с баща си, реших да направя документален филм с продължителност тридесет минути за създаването на новата държава Израел и скорошното връщане на Йерусалим на юдеите – точно както е било предсказано от пророците. Имах усещането, че е важно християните да разберат, че важни части от библейските пророчества се сбъдваха и Израел имаше нужда от ходатайствени молитви от целия свят. Също така започнах да уча иврит.
Едновременно с изучаването на езика, прекарах почти три години в работа по филмa, който кръстих „Сухи кости”. Известно време се борих със сценария и един ден си помислих: „Защо трябва аз да описвам сегашното изпълнение на пророчествата? Та аз имам най-добрите сценаристи на света! Например Мойсей, Исая, Еремия, Езекил, Данаил, Захария!” Така че прекарах много месеци като четях книгите от целия Стар завет.
Всеки път, когато прочитах стих, който предричаше страданието или описваше величието на идващия Месия, или разказваше за завръщането на юдеите в Израел, или за възстановяването на Eрусалим, аз го записвах на листче. По това време нямаше компютри. Когато приключих купчината с листчета беше доста висока. От тези писания аз създадох сценария и сключих договор с израелска компания, която да продуцира филма, който аз режисирах.

По време на заснемането имах много възможности да свидетелствам пред моя кинематограф Адам Грийнберг, който след това стана много търсен оператор в Холивуд и засне филми като „Терминатор” с участието на Арнолд Шварценегер.

Търсих човек, с много изразителен глас и израелски акцент, който да прочете текста с разказа, който както вече споменах беше изцяло съставен от писания от Стария завет. Запознаха ме с Йоши Ядин, известен актьор в израелския театър и брат на известния археолог Игъл Ядин, който прави разкопки в Масада и Мегидо и по-късно стана заместник министър председател. Йоши се съгласи да чете във филма. За да направя сценария чисто физически, просто взех библията и изрязах писанията едно по едно и ги залепих на хартия. Първоначално Йоши беше изненадан и ме попита дали не осквернявам Библията като я режа. Отговорих му, че библията се осквернява от тези, които не спазват заповедите, написани в нея. Той беше доволен от отговора и ние записахме разказа. Йоши каза на семейството и приятелите си за нашия проект и по-късно бях помолена да режисирам археологически филм за Игъл Ядин в Медиго (място, известно като Армагедон в Новия завет). Йоши също така говори с Голда Мейр, която тогава беше министър председател на Израел, за „Сухи кости”. Тя му казала, че иска да види филма. Тъй като знаех колко е заета и написах писмо, в което предлагах да занеса филма в дома й. Тя ме покани да й го покажа на 10 август 1971. Тази възможност породи голямо нетърпение у мен и ме накара да се моля много! Като се молих за нея, сякаш виждах Голда Мейр в леглото й през нощта, докато гледа нагоре и пита: „Има ли наистина Бог?” Също така усещах, че ще има някакъв вид духовно противопоставяне към тази покана и аз и моя приятел започнахме да се молим с дълбока ходатайствена молитва Бог да ми позволи да й покажа този филм, без да бъда прекъсвана.

Дойде денят, в който трябваше да занеса филма и аз влязох с огромен букет цветя. Спомням си как хората от охраната го прегледаха внимателно, за да се уверят че няма поставена бомба между стръковете. Там бяха също така няколко нейни помощници и членове на семейството й. След кратък разговор филмът започна. Идеята му беше да представи Израел в края на 60-те години на 20 век – една нация възродена от пепелта, точно както бяха пророкували, че ще се случи в последните дни. Също така имаше част, където разказвача чете глава 53 от Исая за страданията на Месията, който ще умре заради греховете на Неговия народ. Изображението показваше фигура подобна на тази на Месията между неговите овце в черно и бяло, която беше много ярко осветена, като по този начин се постигаше мистично усещане. Тази сцена беше преплетена с такава на овца, която бива принесена в жертва на олтар. Филмът завършваше с призива на пророците за покаяние и Божието обещание, в книгата на Езекил, да изкупи своите овце от вълците измежду народите. Когато филмът свърши настъпи тишина. След това Голда попита: „Каква част от филма е от Стария завет и каква част е от Новия завет?” Аз й отговорих: „Целия разказ е само от Стария завет”. Тя седна замислена и после каза: „Но защо имаше кръв? Какво значение има тя?” Разбира се, това отвори темата за свещеническото служение на левитското племе, на което е заръчано да пролива кръвта на животни, за да плати за греховете на израилтяните. Подчертах, че само след като се пролее кръв, кохенимите (свещениците) могат да влязат в Божието присъствие и да се молят за хората. Както обясних: „Това е причината поради която Исус е трябвало да умре и да предложи живота си, така че ние да можем да живеем. Той е Божият агнец. Той е пътят към вечното опрощаване на греха на юдеите и на всички, които го желаят. Той е портата към Божието присъствие в Израел.” Голда още веднъж спомена сцената от глава 53 от книгата на Исая и каза тихо: „Това е бил Исус”. Бях изумена колко отворено беше сърцето й, докато говореше. Изведнъж, един човек в стаята започна да вика много ядосано: „Това е идолопоклонничество (авода зара)! Това противоречи на юдаизма!”

С това приключи нашия разговор. Но аз бях прекарала почти един час в разговор за пътя към спасението с министър председателя Голда Мейр. Бях уверена, че чрез нашите молитви (както и на тези които се молеха за нас) Бог бе задържал коментарите на ядосания мъж, докато министър председателя бе имала възможност да чуе добрата вест чрез думите на самите пророци. Напуснах резиденцията й в полунощ, след като бях прекарала два часа с нея и усещах, че Бог беше искал тя да има възможност да зададе въпросите на сърцето си.

На следващия ден по телефона ми се обади същия помощник, който беше направил коментарите за идолопоклонничеството. Той ми каза, че министър председателя е харесала много филма и цялата вечер. Освен това ми каза, че всички там смятат, че вечерта е била много интересна.

Чух, след смъртта й през 1983, че един вярващ доктор, който се е грижил за нея в болницата е казал, че тя е приела Йешуа като неин Месия. Но тъй като има множество слухове в Израел, нямам представа дали тази история е истина или не е. Но това, което знам е че тя зададе важни въпроси и слушаше внимателно добрата вест на древните израелски пророци. Един ден добрата новина ще се разпространи в тази земя, с такава яснота и сила, че целия Израел ще бъде спасен. Ние вярващите в Израел, днес сме първите, които знаят, че този паметен ден идва!

И, о, как копнеем да дойде!

Нови открития

2007-08-13T10:29:00.000+03:00

Новооткрити факти

От Дейвид Хазони

Библейската археология беше сериозно разтърсена от сензационните нови открития в сърцето на древния Ерусалим. През последните няколко години голям брой уважавани археолози твърдяха, че библейските разкази за Ерусалим и неговата мощ, обединената монархия под управлението на цар Давид и цар Соломон, са погрешни. Най-видният от тези учени е Израел Финкелщайн, председателят на факултета по Археология към университета в Тел Авив. Неговата книга, издадена през 2001 година, „Библията с неземен произход”, написана съвместно с Нийл Ашер Силбърман, стана световен бестселър. Основата на неговия аргумент беше липсата на неоспоримо доказателство от археологическите разкопки, извършвани в Ерусалим през миналия век. „Не само че липсваха всякакви следи от монументална архитектура, но липсват и прости отломки от грънчарски съдове. Ако Давид и Соломон изобщо са съществували,” заключава той, „те не са били нищо повече от селски водачи от хълмистите земи, а Ерусалим не е бил нищо повече от бедно село по онова време,” заявява той пред Ню Йорк Таймз. Но сега идва ред на най-необичайното откритие: Останките от масивна конструкция, в сърцето на библейския Ерусалим, която датира от времето на Цар Давид. Ейлат Мазар, археоложката, която води експедицията, предполага, че това не може да бъде нищо друго, освен построения от Цар Давид дворец, използван впоследствие от Юдейските царе в продължение на повече от четири века. Ако тя е права, това би означавало преразглеждане на археологическите находки по отношение на ранния период на Първия Храм. Това също би нанесло смъртоносен удар върху лагера на ревизионистите, чиято цялостна теория се основава на липсата на доказателство в Ерусалим от този период. Но дали Мазар е наистина права? Според книгата Първо Царе, когато Давид превзе евусейския град Ерусалим през 1000г. пр. Хр., той не го разруши, а го остави, като ползваше неговата здрава цитадела да пази града от набези от североизток. В този град, познат днес като Давидовия град, малко по-южно от Стария град на Ерусалим, той добави следното: най-значимото е дворецът, построен от изкусни майстори, изпратени от финикийския цар Хирам от Тир, който беше влязъл в съюз с Давид срещу техния общ враг, филистимците. Според археологическите доказателства, Ерусалим вече е бил древен град, основан около две хиляди години преди да се появи Давид, с укрепени стени поне хиляда години преди неговото управление. Поради своето уникално географско положение – на висок хълм, поставен посред две дълбоки низини, които се събират в едно в южната му част, напояван изобилно от водите на извора Гийон и уязвим към нападения само от север, той е явно идеалното място за столица на царството на Цар Давид. Въз основа на това доказателство, придружено от текстове, потвърждаващи благоприятното географско положение, описано в книгата Второ царе (5:17), когато филистимците се събраха в Емек Рефаим, Давид „слезе в цитаделата”, което носи идеята, че дворецът е бил на по-високо в планината от самата цитадела. Това е формулираното от Мазар предположение за местонахождението на двореца, публикувано през 1997г. в Библикъл Аркиолъджи Ривю. „Ако някои смятат моята хипотеза, изложена в тази статия, за прекалено спекулативна, моят отговор е следният: Нека да го проверим по начина, по който археолозите винаги проверяват своите теории – чрез разкопки.” Малко от живите археолози биха били по-подходящи за тази мисия, тъй като Мазар има богат опит както при разкопките на Давидовия град, така и при финикийския град Ахзив, малко по-северно от Хайфа, на брега на морето. Индикатори за двореца биха включвали монументални конструкции, датиращи от края на ХI и началото на ХIIв.пр.Хр., сгради в типичен финикийски стил, които биха били напълно не на място в юдейските планини и нови сгради, построени северно от границите на евусейския град – намерени на нова земя, а не върху слоеве от разрушени постройки. Разбира се, всички допълнителни археологически маркери, като например надписи, части от глинени съдове или интериор, биха потвърдили тези открития. В началото на 2005г., след набавянето на необходимите разрешения и подкрепа от страна на Центъра „Шалем”, (базиран в Ерусалим, издател на „Азур”), Еврейския университет и фондацията „Давидовият град”, Мазар започва разкопките. Находките са удивителни. Разкриват се останки от масивна стена, която продължава около 30м. от запад към изток по цялата дължина на разкопките и завършва с ъгъл надясно, към юг, което предполага много голяма постройка. В пръстта, която се открива между камъните, са намерени части от глинени съдове, които датират от ХIв.пр.Хр. Това е най-ранната възможна дата за строежа на конструкцията. Две допълнителни стени, също големи по размери, разположени перпендикулярно на първата, съдържат части от глинени съдове, датиращи от Хв.пр.Хр. Това означава, че са правени допълнителни пристроявания след времето на Давид и Соломон или по време на тяхното управление, което предполага, че сградата е била използвана и подобрявана в продължение на няколко века. Конструкцията е построена директно върху скала от северната страна на градските предели. Под тези слоеве не се откриват други, което е белег, че тази конструкция, построена няколко хилядолетия след построяването на града, представлява ново разширение в северна посока. И е построено на това, което по онова време е представлявало било на планината – напълно резонно решение за изграждане на двореца, от който Давид „да слезе”. Това директно доказателство съвпада с други археологически находки от това място. През 1963г. известната археоложка Катлийн Кениън съобщава за своето откритие на върха на канара, където намира финикийска „прото-еолитна столица” и декоративен капител на каменна колона, която датира от същото време. Кениън пише, че тази столица, заедно с други обработени камъни, които намира на същото място, са „типични за най-добрия период на израелското строителство, през който са използвани финикийски занаятчии за декориране на палестинската архитектура с екзотични цветни елементи. Това означава, че по времето на царското управление в Ерусалим на върха на канарата се е извисявала сграда с внушителни размери и дизайн.” В началото на 1980-те години един учен от Еврейския университет Игаел Шило намира огромна поддържаща каменна конструкция, която днес се вписва в същия архитектурен комплекс. При новите разкопки Мазар открива удивителни глинени отпечатъци, носещи името на Йехухал Бен Шелемия, знатен евреин от времето на Цар Седекия, който е упоменат по име в Еремия 37:3 – доказателство, че 4 века след Давид мястото е било важен център на юдейското царско управление. Това съвпада с библейския разказ, съгласно който дворецът е бил в по-голяма или по-малка степен използван от построяването му до разрушаването от вавилонците му през 586г.пр.Хр. Дали това е наистина дворецът на Цар Давид? Изключително трудно е да се каже със сигурност. Наистина не е намерена нито една плоча, която да го доказва със сигурност и да гласи „Дворецът на Давид”, нито е вероятно да се намери такава плоча в бъдеще. И въпреки това доказателството изглежда да се вписва удивително добре в твърдението, че той е наистина дворецът. Не са намерени и доказателства за противното, като например статуетки на идоли или ритуални крематориуми, намерени във финикийските селища от този период. Местоположението, размерът, стилът и времето на построяване са доказани и изглежда са част от древния свят, където такива постройки са изключително редки и представляват най-значимите произведения на обществени сгради и постройки. Може ли да е нещо друго? Разбира се. Предоставено ли е по-добро обяснение, което да свърже находките – не само археологическите, но и придружаващите ги текстове? Не. Добронамерени скептици никога няма да липсват; романтици и религиозни ентусиасти, обучени в изкуството на научния свят, се изтощават в усилията си да направят сензационни, безотговорни твърдения, че са открили Ноевия ковчег. Те няма да са много ентусиазирани да идентифицират нови археологически открития, които се вписват добре и доказват Библията. Други, тласкани от лични интереси, идеологии и политически поръчки, се вкопчват във всяка сянка на несигурност относно идентичността на сградата, за да отвлекат вниманието на хората от значимостта на откритието. И двете групи ползват висок професионализъм и обективност, за да омаловажат предположението, че това е Дворецът на Давид. Те ще постановят стандарт какви доказателства са нужни, за да направят така никое археологическо доказателство да не е достатъчно, за да се докаже тезата. Или просто ще го пренебрегнат и определят като силно желание да бъде доказано това в полза на ционистките настроения. Има две основни причини това твърдение да не бъде поклатено от такива оспорвания. Първата е, че дори това да не е Дворецът на Давид, няма съмнение, че все пак говорим за археологически находки с особено голям мащаб и значимост. Независимо дали това е цитадела, нечий дворец или храм, това е първото по рода си откритие на мащабно строителство в Ерусалим от периода на ранния Израел до наши дни. Това само по себе си е достатъчно, за да опровергае хипотезата на Финкелщайн и на някои други, че Ерусалим по времето на Давид е бил „бедно село” и не е можело да бъде столица на Израелското царство. Вече не може да се твърди, както ученият Зеев Херцог от университета в Тел Авив твърдеше през 1999г., базирайки се на липсата на такива доказателства, че „великата обединена монархия е измислено историкософско твърдение, създадено най-рано в края на юдейския период.” Напротив, сега разполагаме с масивна израелска постройка, датираща от времето на обединената монархия, твърдо установяваща Ерусалим като главен град по онова време. Поради тази причина в археологическия свят се надигат гласовете на видни учени, които твърдят, че откритието е от голямо значение, дори да са резервирани в това да признаят, че сградата е Дворецът на Давид. „Поради възможното влияние на откритието върху различни сфери на историческото знание, ние трябва да изследваме внимателно глинените късове и да продължим разкопките в този район,” казва Сиймор Гитин, директор на археологическия факултет на института Олбрайт в Ерусалим пред Джерусалъм Поуст. Той добавя още: „Това е изключително впечатляващо откритие и първо по рода си, което да може да се отнесе към Хв.пр.Хр.” Обикновено резервираният Амихаи Мазар от Еврейския университет, един от най-високо престижните учени в областта на библейската археология и автор на учебника Археология на земята, 10000-586г.пр.Хр., който се е превърнал в стандарт в своята област, описва откритието като „нещо като чудо.” И освен това има много основателни причини да се идентифицира сградата, поне по данните до момента, като Дворецът от книгата на Самуил в Книгата на Царете. Това е методически състоятелно твърдение, стига да сме готови да признаем, че може да се появи допълнително доказателство в бъдеще или да бъде предложена нова теория, която да доведе до различно заключение. Понастоящем ние сме изправени пред два факта: Разполагаме с библейски текстове, които в детайли описват съграждането на дворец във финикийски стил за Цар Давид високо на конкретна планина, към края на ХI и началото на Хв.пр.Хр. Освен това разполагаме с грандиозна конструкция във финикийски стил, датираща от същия период, на билото на същата планина, разпозната с помощта на текстовете и предишни археологически находки. Това не е случайно попадение, а внимателно изградена хипотеза, като настоящите находки бяха предложени като тест за доказване на тази хипотеза. Вероятността това да стане по случайност е нищожна. Дали това е абсолютно доказателство? Не. Но е достатъчно да се приложат достатъчно доказателства, които да натежат в определена посока. „Никога не може да сте абсолютно сигурни за такива неща,” казва Мазар. „Но изглежда, че теорията, която предполага това да е Дворецът, описан в книгата на Самуил в Книгата на Царете и построен от Давид, да дава най-доброто обяснение на откритите данни. Всеки, който иска да обори тази теория, трябва да излезе с нова, по-добра от нея.” Това нито е нещо в сферата на добрите пожелания, нито измислици по отношение на миналото. Това е истинска наука.
Давид Хазони
1 септември 2005г.
публикуван първоначално на www.azure.com

Пети юни 2007 - пети юни 1967

2007-06-26T00:06:00.000+03:00

От Джонатан Гъруиц

Учените вярват, че човешката историята е започнала преди 13,7 милиарда години. Собствениците на отворилия наскоро врати Музей на творението в Петербург вярват, че тя е започнала преди 6000г. А онези, които оправдават арабския тероризъм и тирания вярват, че историята е започнала само преди 40 години.

Тоест тогава когато Израел в стремежа си да избегне примката, която подкрепяните от Съветите араби затягат, предприема основателна атака срещу наредените в боен ред войски. През май 1967, египетският президент Гамал Абдел Насър, който след като е прогонил миротворческите сили на ООН от Синайския полуостров, изпраща 100 000-а войска през Суецкия канал, отново милитаризира границата с Израел и блокира проливите на Тиран за израелски кораби.

След като дипломатическите опити на Израел да спре марша на Насър стават на пух и прах, на 5 юни тя удря първа. Подобно на много шовинистични диктатори преди и след него, Насър дава погрешна представа за баснословния си успех по време на ранните етапи на конфликта. Вярвайки, че победата над ционисткия враг най-после е наближила, лидерите на БААС от Сирия и йорданския крал Хюсеин, въвличат страните си във война на два нови фронта. Всичко свършва за шест дни. За пореден път арабските страни претърпяват тежко поражение от Израел. Израелските сили вече контролират Синайския полуостров, Голанските възвишения и Западния бряг на река Йордан. Тогава започва историята за някои хора.

Преди 10 юни 1967 никой не е чувал за “окупираната” ивица Газа или за “окупирания” Западен бряг, но не защото на територията на двете места не е имало окупации. Естествено Египет е окупирал Газа, а Йордания е окупирала Западния бряг от 1948. И ако арабският свят изобщо е смятал да основава Палестинска държава, това е можело да се случи по всяко време в продължение на 19-те години преди 1967.

Но също както в много други отношения, историята и фактите трябва да бъдат пренебрегнати за да се поддадем на системата от вярвания, която изгражда митологията на антиционизма. Да се приписва Палестинско-Израелския конфликт на израелската окупация, претендирайки, че това е първата такава окупация е много по-лесно от това да се даде обяснение на единодушието, с което арабите отхвърлят плана за разделяне на територията от ОН от 1947 и факта, че освен на думи арабските лидери не са подкрепили по друг начин установяването на палестинската държава.

За човек е трудно да съвмести категоричното отричане на решението на проблема чрез създаване на две държави и тържествените призиви през 1947 и отново през периода предшестващ Шестдневната война от 1967 за заличаване на евреите, с идеята за това как араби и евреи живеят миролюбиво заедно.

Ако се вземе предвид факта, че Мюсюлманското братство, което е идеологическият дядо на всички джихадистки групи, започва в Египет два века преди основаването на съвременен Израел или че Мохамед Ибн Абдел Уахаб е направил съглашение с Мохамед Ибн Сауд два века по-рано, което осигурява установяването на радикалния ислям на Арабския полуостров, не би могло да се твърди, че ислямският екстремизъм е реакция на израелската окупация.

Също така не би могла да бъде обвинена политиката на Израел за разпалването на насилието в Близкия Изток, ако се видят десетките регионални конфликти, които са предизвикали десетки милиони жертви в мюсюлманския свят и нямат нищо общо с палестинското самоопределение в Алжир, Етиопия, Сомалия, Судан, Ливан, Йемен и Афганистан, между Мароко и Алжир, Египет и Либия, Либия и Чад, Сирия и Йордания, Ирак и Кувейт, Иран и Ирак.

Честният прочит на историята обаче не е благосклонен към анти-израелските баснелюбци. И така за да се помогне на наивните и по свой избор невежите да повярват на митологията, се налага историята да започне през 1967 и израелската окупация трябва да се представи като корена на всяко зло в Близкия Изток. Но изтеглянето на Израел от ивицата Газа през 2005 и последвалото трагично израждане на палестинското общество доказаха неактуалността на тази илюзия.

За тези от нас, които желаят справедливо и честно помирение между израелци и палестинци и мир между евреи и араби и не на последно място между араби и мюсюлмани-ще трябва да оставим надеждата да надделее над опита. Тази надежда трябва да се базира върху честен прочит на историята, взаимно признаване на правото на човечност и наличието на календар, чиято първа дата не е 5 юни 1967.

Декларацията за основаването на държавата Израел

2007-04-25T08:51:00.002+03:00

На 14 май 1948г. в същия ден, когато британския мандат върху територията на Палестина изтича, Съветът на еврейския народ се събира в музея в Тел Авив и одобрява следната декларация, обявявайки основаването на държавата Израел. Новата държава е призната от САЩ същата нощ 11 минути след прочитането на декларацията и от тогавашния СССР три дни по-късно. На снимката горе се вижда Давид Бен Гурион, първия министър председател на Израел, който обявява създаването на държавата.

Предлагаме на българския читател текстът на Израелската Декларация за независимост:

“Ерец Израел (ивр. земята на Израел, Палестина) е родното място на еврейския народ. Тяхната духовна, религиозна и политическа идентичност се е оформила на това място. Тук за пръв път те са създали своя държава и културни ценности с национално и световно значение и са дали на света вечната Книга на книгите.

След като насилствено са били прогонени от земята си, народът запазил вярата си в нея по време на Диаспората и никога не спрял да се надява и моли за завръщането си и възстановяването на политичестката си независимост.

Тласкани от тази историческа и традиционна привързаност, евреите са се борели поколение след поколение да се установят отново в древната си родина. В последните няколко десетилетия се завърнали на големи групи. Пионери, ма’пилим (ивр. имигранти, пристигащи в Ерец-Израел пряко ограниченията, поставени от законите) и защитници накарали пустинята да разцъфне, съживили староеврейския език, изградили селища и създали преуспяваща общност със собствена икономика и култура, донасяйки благата на прогреса до всички жители на страната. Макар че обичали мира, знаели как да се защитават и се борели за една независима нация.

През 5657г. (1897г.) при призива на бащата на идеята за еврейска държава, Теодор Херцел, бил свикан първият конгрес на ционистите, който декларирал правото на еврейския народ да се възстанови в единна държава.

Правото било признато в Декларацията от Балфур на 2 ноември, 1917г., и било потвърдено от мандата на Обществото на народите, което ратифицирало историческата връзка на еврейския народ с Ерец-Израел и правото на еврейския народ да съгради наново своята държава.

Катастрофата, която скоро сполетяла еврейския народ – масовото избиване на милиони евреи в Европа – била още една ясна демонстрация, че проблемът се нуждаел от спешно разрешаване – еврейската държава да се възроди в Ерец-Израел. Това би отворило възможност за всеки евреин да се завърне в родината и да има статут на пълноправен член на общността, който всички други държави да уважават и зачитат.

Оцелелите от Холокоста в Европа, както и евреи от други части на света, продължили да мигрират към Ерец-Израел, без да се плашат от трудностите, законовите ограничения и опасностите и никога не спрели да отстояват правото си на достоен живот, свобода и честен труд в отечеството си.

По време на Втората световна война еврейското общество на тази страна изиграло голяма роля в борбата на свободолюбивите и миролюбиви нации срещу нацисткия агресор. Чрез кръвта на войниците и военните си усилия си спечелило правото да се счита за един от основателите на Обединените нации.

На 29 ноември 1947г. Общото събрание на ООН приело резолюция за установяването на еврейска държава в Ерец-Израел. Общото събрание изисквало да бъдат взети необходимите мерки за изпълнението на тази резолюция от жителите на Ерец-Израел. Решението, взето тогава, е неотменимо. Еврейският народ има естественото право да управлява сам съдбата си в собствена независима държава, както всеки друг народ.

Затова ние, членовете на Народния съвет, представители на еврейската общност в Ерец-Израел и на Ционисткото движение, сме се събрали в деня на изтичането на британския мандат върху Ерец-Израел и по силата на нашето естествено и историческо право и въз основа на резолюцията, приета от Общото събрание на ООН, декларираме основаването на еврейската държава в Ерец-Израел.

Съобразно с това ние декларираме, че от момента на изтичане на Мандата тази вечер, в навечерието на Шабат, на 6 ийар 5708г. (15 май 1948г.), до основаването на избрани, постоянни власти на държавата, съгласно Конституцията, която ще бъде одобрена от избрано Учредително събрание не по-късно от 1 Октомври 1948г., Народният съвет ще действа като Временен държавен съвет, а изпълнителният орган на съвета - Народната администрация - ще действа като временно правителство на еврейската държава, наричана ‘Израел’.

Държавата Израел ще бъде отворена за еврейска имиграция и за събирането на изгнаниците. Тя ще се грижи за развитието на страната в полза на всички нейни жители. Ще се основава на свободата, правото и мира, така както са били предвидени от пророците на Израел. Ще осигури пълно социално и политическо равноправие на всички нейни жители, независимо от религия, раса и пол. Ще гарантира свобода на вероизповеданието, мисленето, езика, образованието и културата. Ще защитава Светите места на всички религии. Ще се придържа към принципите на хартата на ООН.

Държавата Израел е готова да сътрудничи на структурите и представителите на ООН за изпълнението на резолюцията на Общото Събрание от 29 ноември 1947г. и ще направи постъпки към икономическото обединяване на Ерец-Израел.

Ние апелираме към ООН да подпомогне еврейския народ в процеса на изграждане на държава Израел.

Ние апелираме, в разгара на яростната атака, насочена срещу нас от известно време, към арабските жители на територията на държавата Израел, които ще имат пълно и равностойно гражданство и представителство във временните и постоянните институции, да запазят мира и да участват в изграждането на държавата.

Ние протягаме ръката си към всички съседни държави и техните народи и предлагаме мир и добри съседски отношения и апелираме към тях за установяването на добро сътрудничество и взаимопомощ с независимия еврейски народ, установен на родната си земя. Държавата Израел е готова да даде своя дял в общите усилия за напредъка на целия Близък изток.

Ние апелираме към еврейския народ от Диаспората да обедини усилия с евреите от Ерец-Израел за осъществяване на имиграцията и изграждането на държавата и да застанат зад тях в голямата борба за осъществяване на отколешната мечта – изкуплението на Израел.

Поставяйки вярата си в “канарата на Израел” (т.е. Бог - бел. прев.), ние поставяме подписите си под тази декларация на тази сесия на Временния съвет на държавата, на територията на нашето отечество, в град Тел Авив, в навечерието на Шабат, на 5 ийар 5708г. (14 май 1948г.).

David Ben-Gurion
Daniel Auster
Mordekhai Bentov
Yitzchak Ben Zvi
Eliyahu Berligne
Fritz Bernstein
Rabbi Wolf Gold
Meir Grabovsky
Yitzchak Gruenbaum
Dr. Abraham Granovsky
Eliyahu Dobkin
Meir Wilner-Kovner
Zerach Wahrhaftig
Herzl Vardi
Rachel Cohen
Rabbi Kalman Kahana
Saadia Kobashi
Rabbi Yitzchak Meir Levin
Meir David Loewenstein
Zvi Luria
Golda Myerson
Nachum Nir
Zvi Segal
Rabbi Yehuda Leib Hacohen Fishman
David Zvi Pinkas
Aharon Zisling
Moshe Kolodny
Eliezer Kaplan
Abraham Katznelson
Felix Rosenblueth
David Remez
Berl Repetur
Mordekhai Shattner
Ben Zion Sternberg
Bekhor Shitreet
Moshe Shapira
Moshe Shertok

Публикувано в ‘Official Gazette’, изд. 1, 5 ийар, 5708г. (14 май 1948г.).

превод: Мила Турлакова за www.middlebeast.org

Хамас - какви са истинските им цели

2007-04-25T08:48:00.001+03:00

Хамас продължава с опитите си да се установи като легитимна партия. Затова е важно да си припомним принципите, на които стъпва терористичната организация, принципи, които ясно показват, че Хамас е по-заинтересуван да унищожи Израел, отколкото да осигури мирно бъдеще за Палестинския народ. По-долу се намират няколко извадки от устава на Хамас, които илюстрират това.

Харта18 август 1988г.

Част от въведението:
“Борбата ни срещу евреите е много велика и сериозна и се нуждае от всички възможни средства. Тази стъпка трябва непременно да бъде последвана от други стъпки. Това Движение е ескадрон, който трябва да получи подкрепата на други движения от арабския и ислямския свят, докато врагът е победен и Аллах възтържествува.”

Чл. 7
“Движението за ислямска съпротива е звено от веригата, което се бори срещу Ционисткия окупатор.”

“Движението за ислямска съпротива има за цел да реализира обещанието на Аллах, колкото и време да отнеме това. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ‘Съдният ден няма да настъпи докато мюсюлманите не се преборят с евреите (не ги убият), докато евреите не се скрият под дърво и камък, които ще извикат: ‘о, правоверни, о, рабе Божи, има евреин зад мен, ела и го убий’.”

Чл. 13
“Всякакви инициативи и т.нар. мирни разрешения и международни конференции са в противоречие с принципите на Движението за ислямска съпротива”

“Палестинският въпрос може да бъде решен единствено чрез Джихад. Инициативите, търсенето на мирни решения и международните конференции са загуба на време и усилия, хвърлени на вятъра.”

Чл. 15
“В деня, когато враговете окупират част от ислямската земя, Джихадът се превръща в личен дълг на всеки мюсюлманин. Знамето на Джихада трябва да се издигне, когато сме изправени пред окупацията на Палестинските земи.”

Чл. 20
“Нацисткото отношение на евреите не подминава жените и децата. То всява страх у всички хора. Евреите застрашават прехраната, ограбват парите и заплашват честта на хората. Отнасят се към хората така, както се отнасят с военнопрестъпници.”

Чл. 22
“За дълго време враговете умело и прецизно са планирали това, което са постигнали... Чрез парите си те завладяха световните медии, пресата, издателските къщи, радиото и телевизията и други... Те стоят зад френската и комунистическата революции и повечето революции, за които сме чували и чуваме по света. Те използват парите си и за да създават тайни организации като Масонската ложа, Ротари клуб, Лайънс клуб и други в различни части на света, с цел да саботират обществата и да постигнат ционистките си намерения.”

Чл. 28
“Ционистката инвазия е злонамерена. Не се въздържа да използва всякакви методи, долни и вредни средства, за да изпълни исканията си... тайните организации, които е създала... действат под ръководството и в интерес на Ционизма. Тяхната цел е да разклатят основите на обществата, да разрушат моралните устои, да покварят съвестта, да корумпират характера и да унищожат Исляма. Те стоят зад разпространението на търговията с наркотици и алкохол, за да спомогнат за нейното влияние и разширяване.”

Чл. 32
“Движението за ислямска съпротива счита себе си за авангарда на борбата срещу световния Ционизъм... Арабските и ислямските народи трябва да увеличат усилията си, както и ислямските организаци в арабския свят, тъй като те са най-добре екипирани за борбата с търгуващите с войни евреи.”

превод: Мила Турлакова